противоречие, и да открия истината, облещена насреща ми. Ето къде се провалих и разочаровах самия себе си.
— Да не би да твърдиш, че вече не вярваш, че в гроба е била Калан Амнел? — попита Зед.
— Кой казва, че онзи скелет трябва да е на жената, на която си мислиш, че би трябвало да е? Нямаше факти, които да противоречат на убеждението ми, че не е тя. Само си мислех, че има такива факти, от страх, че може да е вярно. Но не е.
— Навлизаш много надълбоко, Ричард — въздъхна дълбоко Зед.
— Нима? Няма да ти хареса особено, ако се опитам да те убедя, че няма такова нещо като пророчество, и да размахам пред лицето ти празните книги като доказателство, че вярата ти в съществуването на пророчествата е неоснователна. Убеждението ти в съществуването на пророчествата на фона на факта, че книгите, които уж би трябвало да са пророчески, са празни, според теб не е противоречие. Просто объркана ситуация с недостатъчно информация, която за момента е неспособна да обясни фактите. Ти не си длъжен да стигаш до заключение или да поддържаш мнение, което не приемаш по други причини, без адекватна информация или преди да завършиш проучванията си.
Що за Търсач бих бил, ако постъпвах по този начин? В крайна сметка начинът на мислене превръща един Търсач в такъв, а не мечът му. Мечът е просто средство — ти сам ме научи на това.
В случая с Калан все още има цял куп неизяснени въпроси, за да съм сигурен, че онова, което видяхме в онази дъждовна нощ, е самата истина. Докато не бъде доказано по един или друг начин, смятам да продължавам да търся отговори — за истината, — понеже вярвам, че това, което става, е далеч по-опасно, отколкото всички, с изключение на мен, си мислят, да не говорим, че трябва да намеря любимата си, която се нуждае от помощта ми.
— Имаш право, Ричард, така е — усмихна се бащински Зед. — Но сега трябва да ми го докажеш. Не смятам да приема думата ти на доверие.
— Като за начало смятам, че е редно да признаеш, че е някак странно, че липсват пророчества, свързани с моя живот и с живота на Калан — кимна сериозно Ричард. — Споменът за нея е напълно изтрит. Сега изчезват и пророчества, които би трябвало да съдържат информация за нея. И в двата случая паметта на всички за два реално съществуващи обекта — човекът и пророчествата, отнасящи се до него — е заличена.
Сега разбираш ли накъде бия?
За Ничи бе огромно облекчение да види Ричард да разсъждава и да спори отново. Направи и впечатление и това, че в думите му всъщност имаше логика — поне до известна степен.
— Да, момчето ми, разбирам те, но нима не виждаш белите петна в теорията ти?
— А именно?
— Всички ние очевидно си спомняме кой си ти, нали така? А пророчествата, свързани с теб, липсват. Излиза, че проблемът с пророчествата няма нищо общо с теб и не обяснява по никакъв начин, не доказва по никакъв начин съществуването на Калан Амнел.
— И защо не? — попита Ричард.
— Свързано е със същността на онова, което установих — продължи Зед и тръгна нагоре по стъпалата, — когато проведох собствено разследване на проблема с пророческите книги. Самият аз съм доста любопитен, както ти е известно.
— Да, Зед, известно ми е. Но не виждам връзката — рече Ричард и избърза да настигне дядо си.
Ничи се спусна след тях. Останалите бяха принудени да направят същото.
— На теб може да ти се струва така, момчето ми, но ти си пристрастен, понеже фактите просто не пасват на заключенията ти. Ти се опитваш да напъхаш краката си в чудесни ботуши, които обаче са ти малки. — Зед потупа Ричард по рамото. — Като стигнем в библиотеката, ще ти покажа какво имам предвид?
— Коя е Калан? — попита Натан.
— Човек, който изчезна и когото още не съм открил — отвърна Ричард през рамо. — Но ще намеря. — Ричард спря и се обърна към Натан и Ан. — Някой от вас да знае какво е „Лавинен огън“? — След като и двамата поклатиха глави, той зададе следващия си въпрос: — Ами четириглавата змия или Необятната пустош?
— Боя се, че не знам, Ричард — отвърна Ан. — Но след като така или иначе преминахме на важните проблеми, има и други неща, за които бихме искали да поговорим с теб.
— Но нека първо видим отпратката, която е намерил Зед, по отношение на пророчествата — прекъсна я Натан.
— Ами тогава да вървим — подкани ги Зед и потегли устремено напред, сподирен от вдигналите се като платна поли на робата му.
Петдесет и втора глава
РИЧАРД СТОЕШЕ ЗАД ЗЕД в потъналата в плюш библиотека и надничаше иззад кокалестото рамо на дядо си, който прелистваше дебел том с опърпана жълтеникава кожена подвързия. Стаята бе доста слабо осветена от лампи със сребърни рефлектори, закачени на махагоновите колони, чиято редица разполовяваше помещението. Всъщност това бяха подпори, които поддържаха предната част на балкона, разположен по дължина на стаята. Под балкона, покрай колоните в центъра на помещението, бяха подредени еднакви дървени маси с лакирани плотове. Пред всяка маса имаше по един дървен стол. Подът беше застлан с меки килими, извезани със сложни мотиви, които поглъщаха всеки шум от стъпки.
Перпендикулярно на двете дълги стени бяха разположени етажерките, претъпкани с книги. Балкончето горе също бе само в етажерки с множество рафтове и минимално разстояние помежду им.
Имаше едно-единствено прозорче високо горе на стената, през което влизаше сивкаво син сноп слънчева светлина, осветил безброй прашинки, зареяни из застоялия въздух. Наскоро запалените лампи обогатяваха атмосферата с мирис на газ за горене. В стаята бе тихо като в гроб.
Кара и Рика се бяха уединили в едно по-тъмно ъгълче на помещението и скръстили ръце и приближили глави, разговаряха тихо. Ничи стоеше до Зед край ръба на маса, осветена от самотния слънчев лъч, докато Ан и Натан нервничеха от другата страна, в очакване да получат обещаното от Зед обяснение за изчезването на пророчествата. С изключение на осветеното островче, останалата част от стаята се губеше в сенките.
— Тази книга, струва ми се, е била написана малко след края на Голямата война — обясни Зед, като почукваше с пръст заглавието, изписано на корицата: „Последователни съотношения и жизнеспособни предсказания“. — Родените с дарбата, живели по онова време, някак си установили, че се раждат все по- малко и по-малко магьосници, а и тези, които се раждали, вече не притежавали двете страни на дарбата, както било дотогава. — Нещо повече, тези, които се раждали с дарбата, владеели само адитивната страна на магията. Субстрактивната магия изчезвала.
— Все пак си нямаш работа с послушница и начеващ магьосник, старче — погледна го изпод вежди Ан. — Всичко това ни е известно. Посветихме живота си на този проблем. Да чуем нататък.
— Хм, да, може би знаете — прокашля се Зед, — че това, наред с другото, означава, че се раждали все по-малко и по-малко пророци.
— Колко удивително — подигра му се Ан. — Никога не бих предположила подобно нещо.
Натан нервно и направи знак да си трае.
— Продължавай, Зед.
Зед запретна ръкави и стрелна с гневен поглед Ан.
— Хората осъзнали, че с намаляването на пророците ще започне да намалява и броят на пророчествата. За да се опитат да разберат до какви последици би довело това, решили да проведат обстойно изследване на пророчеството като цяло, докато все още могат, докато все още съществуват пророци и друг вид магьосници, притежаващи двете страни на дарбата.
Подходили към проблема с най-дълбока загриженост, с пълното съзнание, че може би те са последната възможност на човечеството да проумее бъдещето на пророчеството и да предложи на бъдещите поколения подробно задълбочено вникваме в неща, които онези магьосници все по-убедено започвали да вярват, че един ден ще бъдат сериозно повредени и дори изгубени.
