— Чудесно. Какво става, Натан? — попита накрая Ричард, без повече заобикалки. — Какво ви води насам?
— Ами… наред с другото, някои проблеми с пророчествата.
Ричард видимо се отпусна.
— Е, това май не е по моята част.
— Не бих бил толкова категоричен — загадъчно отвърна Натан.
Зед пристъпи по мекия килим в червено и златисто.
— Нека позная. Дошли сте заради празните места в пророческите книги.
Ничи прехвърли думите на Зед няколко пъти в главата си, за да е сигурна, че е чула правилно. Натан кимна.
— Ти улучи право в целта.
— Какво означава това? Какви празни места? — попита Ричард.
— Големи части от пророчествата… имам предвид пророчества, записани в пророчески книги… просто са изчезнали от страниците. Това се отнася до голяма част от книгите, които прегледахме. — Натан сбърчи чело, очевидно притеснен. — Свързахме се с Вирна, тя потвърди, че пророческите книги в Народния дворец в Д’Хара са сполетени от същата необяснима съдба. Именно това е основната ни грижа сега. Една от причините да тръгнем насам бе необходимостта да проверим дали книгите в Магьосническата кула са пострадали.
— Боя се, че да — отвърна Зед. — Сблъсках се със същия проблем.
Натан отри с длан умореното си лице.
— Добри духове — промърмори той. — Надявахме се, че каквото и да е повредило пророчествата, не е стигнало чак до тук.
— Чакайте малко, имате предвид, че липсват цели части от пророчества ли? — пристъпи напред Ричард.
— Точно така — потвърди Натан.
— Има ли някаква последователност в изчезването на пророчествата? — попита Ричард, внезапно съсредоточил се върху една линия на разсъждение, която бе сигурен, че Ничи ще разпознае като отвеждаща в интересуващата го посока. В друг случай тя би се подразнила и дори отегчила от факта, че той не мисли за нищо друго, освен за липсващата жена, но сега тя просто се радваше, че Ричард си е пак такъв, какъвто го познава.
— Ами да, има последователност и връзка. Всички тези пророчества се отнасят, общо взето, за времето след твоето раждане.
— А за какво по-точно се говори в тях? — попита Ричард озадачен и очевидно смаян. — Имам предвид свързани ли са с определени събития или единственото общо помежду им е периодът от време.
— Именно това е най-интересното в цялата работа — потърка замислено брада Натан. — Ние с Ан сме сигурни, че би трябвало да можем да възстановим и да си спомним повечето от липсващите пророчества, но се оказва, че те са изтрити напълно не само от страниците в книгите, ами и от съзнанието ни. Не помним нито една дума от тях. Не знаем за какво са се отнасяли и след като са изчезнали и от книгите, не мога да преценя дали са свързани хронологично, по събития или другояче. Разбрахме, че липсват и това е почти всичко, което знаем.
Ричард извърна поглед към Ничи, сякаш за да я попита с очи дали е схванала връзката. Тя беше убедена, че и личи. Гласът му остана небрежен, но тя знаеше колко много залага той на въпроса си.
— Странна работа, нима е възможно нещо, което сте знаели цял живот, да изчезне просто ей така от спомените ви, а?
— За себе си мога да го твърдя със сигурност — отвърна Натан и се обърна към Зед: — Ти как мислиш?
Зед, който наблюдаваше мълчаливо и напрегнато Ричард, кимна.
— Ако това ще ти помогне, знам какво причинява изчезването.
Усмихна се най-невинно. Ничи забеляза, че Рика, спотаена в сенките между червените колони, също се усмихва. В първия миг смаян, Натан се превърна в олицетворение на най-чистото любопитство.
Ричард внимателно дръпна Зед за робата.
— Знаеш какво го причинява?
— Наистина ли знаеш? — не се стърпя Натан и отстрани Ричард от пътя си. Ан също се спусна към Зед. — Кажи ни. Какво става? Каква е причината?
— Профетически червей.
Натан и Ан запримигаха, лицата им изразяваха пълно недоумение.
— Профе… какво? — осмели се да попита Натан внимателно, ако не подозрително.
— Изчезването на текста е причинено от профетически червей. Щом едно разклонение на дадено пророчество бъде нападнато от този вредител, той преброжда цялото разклонение и го унищожава. И понеже изяжда самото пророчество, с течение на времето всичките му проявления, като самия писмен текст и всеки спомен за него, биват унищожени. Ужасна и коварна твар. — Зед огледа смаяните им лица и се усмихна любезно. — Ако ви интересува, мога да ви покажа литература по въпроса.
— За мен би било интересно — отвърна веднага Натан.
— Зед, това е важно — намеси се Ричард. — Защо досега не си ми казал?
Зед го потупа по рамото с обичайния си жест.
— Виж, момчето ми, когато дойде тук, не беше в настроение да слушаш каквото и да било, освен онова, което си беше внушил, че търсиш. Забрави ли? Настояваше упорито, че имаш проблем и че искаш да го обсъдим. А от един момент нататък май съвсем изгуби склонност да разговаряш. Така да се каже, беше малко… отнесен.
— Да, вярно е. — Ричард сграбчи дядо си за ръкава и не му позволи да продължи напред. — Чуй ме, Зед, трябва да ти кажа нещо за всичко това и за онази нощ.
— Слушам те, момчето ми.
— Знам, че противоречия не съществуват.
— Не съм си и помислял, че не го знаеш, Ричард.
— Но през онази нощ се случи още нещо. Правилото, което бе най-тясно свързано с гроба, не е онова, което ти цитира. Тогава може да ти е изглеждало другояче, но аз допуснах грешка по отношение на друго правило, а именно, че хората могат да бъдат накарани да повярват в една лъжа, понеже се опасяват, че тя е истина. Това правех и аз. Не вярвах на противоречие, а на лъжа, понеже се опасявах, че тя е истина. Правилото за липсата на противоречия бе един от начините да проверя предположенията си. Не го направих и ето че допуснах грешка.
Представям си как си се чувствал, при положение, че не беше наясно с всичко, което се случваше, но това не означава, че би трябвало да спра да търся истината поради криворазбрано желание ти да си доволен или от страх какво ще си помислиш за мене. — Очите му светкавично се стрелнаха към очите на Ничи. — Ничи ми помогна да разбера грешката си. — Погледна пак дядо си. — Според мен ти искаше да ми покажеш, че в онова правило се крие още нещо. Че означава, че човек не може да има противоречиви ценности или цели. Не можеш да кажеш например, че честността е нещо важно за теб, а в същото време да лъжеш хората. Не можеш да твърдиш, че се стремиш към справедливост, а да отказваш да потърсиш отговорност от виновните за дадено нещо.
По отношение на нашата борба, фактът, че противоречия не могат да съществуват, обяснява защо режимът на Императорския орден е толкова разрушителен. Те твърдят, че висшата им цел е любовта към ближния. И докато тръбят какви колосални жертви правят за добруването на един индивид, те жертват друг със захаросани обяснения, че подобна жертва е морална отговорност на пожертвалия се. Това не е нищо друго освен организирано плячкосване, страст за щастието на крадци и убийци, без никаква жал към жертвата им. Борба за постигането на цели, които зависят от такива противоречия, може да доведе само до страдания и смърт. Измамното пропагандиране на правото на живот чрез отвореност към смъртта като начин за постигането му.
Правилото, което ти цитира, означава, че аз, за разлика от последователите на Джаганг, не мога да твърдя, че търся истината, а в същото време да вярвам в лъжи, пък било то и от страх. Именно по този начин съм нарушил цитираното от теб правило. Би трябвало да разчепкам онова, което ми заприлича на
