върха на кула, отстояща на поне трийсетина метра от мястото, където се намираха те. От вътрешната страна на крепостната стена се извиваше спираловидна стълба. Кулата беше висока най-малко шейсетина метра. Тук-там стъпалата се изравняваха в малки площадки, които водеха към входовете на стаи. Площадките досущ приличаха на тази, върху която стояха Ничи и Ричард. Горе в мрачния простор снопове светлина пронизваха тъмнината.
Миришеше на гнилоч. В основата на кулата, малко под площадката, на която стояха, той мярна пътека с желязно перило, окръжаваща стената на кулата. Долу в центъра на кулата се събираше дъждовна вода, която се процеждаше от горните отвори или пък се стичаше от планината. Над застоялата мътна вода кръжаха насекоми. Други едва докосваха повърхността и.
— Познавам това място — каза Ричард, като се оглеждаше, за да се ориентира по-добре.
— Така ли?
Той пое надолу по стълбите.
— Да, хайде да вървим.
Щом слязоха в основата на кулата, Ричард тръгна покрай желязното перило и стигна до широка площадка, в дъното, на която преди вероятно бе имало врата. На нейно място сега зееше огромна дупка, получена вследствие на мощен взрив. Назъбените ръбове на порутения каменен зид на места бяха почернели. Другаде камъкът бе стопен като най-обикновен восък за свещи. През каменната стена около взривения отвор се разклоняваха усукани жилки, които маркираха пътя на мощната мълния, ударила мястото и взривила входа.
— Какво, по дяволите, е станало тук? — гледаше смаяно Ничи.
— Преди тази стая беше запечатана, също както Стария свят. Когато унищожих бариерата към Стария свят, входът се отвори.
— Защо? Какво има вътре?
— Кладенецът на Плъзгата.
— Съществото, за което ми спомена, дето в древността го използвали за пътуване на големи разстояния? В което и ти си пътувал?
— Аха — отвърна той и мина през нащърбения отвор на мястото на някогашната врата.
Стаята вътре беше кръгла, около двайсет метра в диаметър, стените и също бяха набраздени от зигзагообразни линии като че ли и тук бе вилняла светкавица. В средата на помещението се виждаше кръгъл каменен парапет до кръста, който ограждаше голям кладенец.
Куполовидният таван отстоеше на двайсетина метра височина. Нямаше прозорци, нито друга врата. В дъното имаше маса и няколко лавици. Именно тук Ричард откри останките на магьосника, който в древни времена се оказал заключен при Плъзгата, понеже бил в стаята точно в момента на издигане на бариерите около Стария свят, оповестили края на Голямата война. Попаднал в клопка, магьосникът умрял в залостената стая. Той бе оставил дневник, който сега се намираше у Морещицата Бердин. Ричард и Бердин преведоха дневника и получиха от него ценна информация.
Именно поради важността на този дневник двамата нарекоха автора му Колоболицин, което на високо Д’ харански означаваше „силен съветник“. Бердин и Ричард постепенно започнаха да наричат мистериозния магьосник просто Коло.
Ничи поднесе над парапета светещата сфера, която носеше, и надникна в кладенеца. Гладките стени се спускаха рязко надолу в безкрая, светлината озаряваше камъните на трийсетина метра дълбочина, после всичко чезнеше в тъма.
— Освен това ми спомена, че си приспал Плъзгата?
— Да, благодарение на тези накитници. — Ричард тупна един в друг сребърните ленти с кожена подплънка, които носеше около китките си. — Тя ми каза, че когато „спи“ — така се изрази, — се съединява с душата си. За нея спането е блаженство.
— Значи ли това, че можеш и да я събудиш с помощта на накитниците си?
— Ами да, но ще трябва да използвам дарбата си — и за събуждането, и за приспиването и. Никак не ми се иска да го правя отново. Особено пък в тази стая с един-единствен изход. Ако се опитам да събудя Плъзгата с дарбата си, може да извикам и звяра кръвопиец.
Ничи го разбра и кимна.
— Смяташ ли, че чудовището може да те последва в Плъзгата?
Ричард се замисли за момент върху въпроса и.
— Не мога да ти отговоря със сигурност, но предполагам, че е възможно. А дори и да не е, чудовището все още успява да се появява там, където съм и аз, така че не съм сигурен дали дори би си направило труда да използва Плъзгата. От това, което научих за него от теб и от Шота, а също и от срещите си с него досега, съдя, че то може да се движи в отвъдния свят.
— Всеки ли може да пътува в Плъзгата? — попита Ничи.
— Всеки, който притежава поне искрица и от двете страни на дарбата. Това създало проблеми по време на Голямата война. Именно поради тази причина стаята била винаги под охрана, а накрая се наложило да я запечатат, за да предотвратят използването и от врага. Да не забравяме, че тя се намира в самото сърце на Магьосническата кула.
Поради изискването да притежаваш елемент и от двете страни на магията малцина могат да използват Плъзгата. Кара беше взела в плен родени с дарбата, които притежават Адитивна магия, също и един мъж, за когото Калан твърдеше, че не е съвсем човек и който се оказа, че притежава и частица Субстрактивна сила. Това позволи на Кара да пътува в Плъзгата. Изповедническата сила е древна и съдържа елемент Субстрактивна магия, така че Калан също може да пътува в Плъзгата. С изключение на Сестрите на мрака, Кара и Калан са единствените, за които знам, че са пътували по този начин. Една от бившите ми учителки, Мериса, реши да ме последва и скочи в Плъзгата след мен. Ти също можеш да пътуваш. Това знам за нея. При всички положения, събудена, тя е опасно същество, защото Джаганг би могъл да прати по нея някоя от своите Сестри на мрака — поне теоретично.
— Какво става, ако не притежаваш поне искрица от двете страни на магията? — попита Ничи. — Ако човек, роден с дарбата, да речем, като Зед, който притежава само Адитивна магия, се опита да пътува в нея?
Ричард понечи да отпусне ръка на ефеса на меча си, но не го намери. В първия момент се сепна, но после се сети, че го остави на Шота, no-скоро на Самюъл. Изтика от съзнанието си постоянното натрапчиво безпокойство.
— С Плъзгата могат да се изминават огромни разстояния, но процесът не е мигновен, нужно е малко време. Мисля, че то варира според конкретното разстояние, но при всички положения е не по-малко от няколко часа. Плъзгата е нещо като живак. За да останеш жив в нея, докато те пренася до желаното място, трябва да я вдишаш, да поемеш в дробовете си тази сребриста субстанция. Щом го направиш, тя по някакъв начин поддържа живота в теб. Ако не притежаваш елемент от двете страни на магията, Плъзгата не функционира и ти умираш. Много е просто.
На Ричард му хрумна да събуди Плъзгата, за да я пита дали си спомня Калан. Веднага след това обаче си спомни, че древните магьосници, хора с изключителни умения, бяха създали това същество от много скъпа и елитна проститутка. Жената била замесена в политическа интрига, която накрая и коствала живота. В Плъзгата продължаваше да прозира същността на проститутката — тя никога не разкриваше самоличността на своите „клиенти“.
— Предлагам да се върнем горе и да успокоим Зед, че сме добре. — Ричард се върна към непосредствените проблеми. — Кара вероятно вече е извън себе си от ярост.
— Ричард — отрони с тих глас Ничи, когато той се готвеше да тръгва.
— Да? — обърна се той и установи, че тя го гледа.
— Какво ще правиш с Ан и Натан?
— Нищо. Какво имаш предвид? — сви рамене той.
— Мисълта ми е, какво ще им отговориш? Какво ще направиш във връзка с войната? Часът удари и съм убедена, че и ти го знаеш. Не можеш да продължиш да гониш своя блян, докато останалата част от света е изправена пред своята гибел — пред края на всички свои надежди и мечти.
Той се втренчи в нея за миг. Тя устоя на погледа му.
— Както сама каза, тялото в онзи гроб не доказва нищо.
