бруталното управление на Императорския орден, случайно попадна н скрития му бивак. Първата му мисъл, миг преди да го нападнат войниците, беше, че трябва да намери Ничи. В тъмата на смъртната му тревога проблесна слаба искрица Ничи ще му помогне.
А сега трябваше да я накара да го изслуша.
Щом тя се надвеси над него и пъхна ръка под гърба му явно се опитваше да разбере докъде е проникнала стрелата и дали е пробила цялото му тяло, Ричард успя да я сграбчи за рамото. Забеляза, че ръката му блести от кръв. Закашля се и усети как друга топла струйка шурва по бузата му. Сините и очи се обърнаха към него.
— Всичко ще бъде наред, Ричард. Лежи си спокойно.
Той понечи да я дръпне още по-близо до себе си и над другото и рамо се плъзна кичур руса коса.
— Тук съм. Спокойно. Няма да те изоставя. Лежи си, само не мърдай. Всичко е наред. Ще ти помогна.
Колкото и старателно да криеше паниката си, лицето и издаваше всичко. Въпреки утешителната усмивка очите и блестяха от сълзи. Тогава той разбра, че раната му може би надхвърля лечителските и способности.
Значи е още по-важно да я накара да го изслуша.
Отвори уста, за да и каже. Не му достигаше въздух. Зъбите му затракаха. Налагаше се да се бори за всеки следващ дъх, а на всичкото отгоре му беше и студено. Не, не може да умре — не тук, не сега. В очите му залютяха сълзи. Ничи нежно го натисна към масата.
— Господарю Рал! — обади се Кара. — Не мърдай, моля те. — Откъсна ръката му от черната рокля на Ничи и я притисна здраво до себе си. — Ничи ще се погрижи за теб. Ще се оправиш. Само лежи, без да мърдаш, и я остави да направи, каквото е нужно, за да те излекува.
За разлика от русата коса на Ничи, която падаше свободно по гърба и, косата на Кара бе сплетена в стегната плитка. Макар Ричард да знаеше, че Морещицата е ужасно притеснена, поведението и си оставаше властно и самоуверено, а в изражението на лицето и и в непреклонните и сини очи личеше сила на волята. Точно в този момент тези нейни качества бяха за Ричард твърдата почва, върху която да стъпи, за да се измъкне от плаващите пясъци на ужаса.
— Стрелата не го е пронизала през цялото тяло — обяви Ничи, като издърпа ръката си изпод гърба му.
— Нали ти казах. Все пак е успял да я отклони с меча. Това е добре, нали? По-добре е, че не е пронизала и гърба му, а?
— Не е по-добре.
— Моля? — Кара се приближи до Ничи. — Да не би да твърдиш, че би било по-добре да го беше пронизала целия?
Ничи погледна Кара.
— Острието на стрелата е като кука. Ако беше излязло от другата страна или поне беше приближило повърхността, щяхме да счупим задния край и да я изкараме през гърба.
Не се впусна да и обяснява в подробности какво трябваше да сторят сега.
— Вече не кърви толкова лошо — подметна Кара. — Поне това овладяхме.
— Отвън — може би. Но кръвоизливът в гърдите му продължава, левият му дроб е пълен с кръв.
Този път Кара сграбчи Ничи за роклята.
— Но ти ще направиш нещо. Ще…
— Разбира се — изръмжа Ничи и се изтръгна от хватката и. Ричард изохка. Пълноводният поток на паниката му заплашваше да го погълне.
Ничи постави другата си ръка на гърдите му, за да му покаже, че не бива да се движи, а може би в знак на съчувствие.
— Защо не излезеш навън при другите, Кара?
— Няма да стане, така че по-добре не си хаби приказките, ами се залавяй за работа.
Ничи я измери с бърз поглед и като се извърна към ранения, стисна стърчащата от гърдите му стрела. Ричард усети как магията и се плъзва по пръчката и внимателно обхожда пътя на стрелата навътре в тялото му. Почувства характерната сила на Ничи, която усещаше не за първи път и познаваше не по-зле от гладкия и като коприна глас.
Беше наясно, че няма никакво време за губене. Започне ли веднъж процесът на лечението, никой не можеше да каже след колко време ще се събуди… ако изобщо се събуди.
Събрал цялата си сила, Ричард се протегна и сграбчи Ничи за яката. Надигна се към лицето и, като същевременно дръпна и нея към себе си, за да може тя да го чуе.
Трябваше да я пита дали знаят къде е Калан. Ако се окажеше, че не знаят, щеше да се наложи да помоли Ничи за помощ, за да я намерят.
Успя да пророни една-единствена дума.
— Калан — прошепна и с това всичките му сили се изчерпаха.
— Добре, Ричард, хубаво. — Тя го хвана за китките и освободи яката си. — Чуй ме. — Притисна го обратно към масата. — Чуй ме. Няма време. Трябва да се успокоиш. Не мърдай. Просто се отпусни и ме остави да си върша работата.
Отметна косата му назад и нежно допря длан до челото му, докато с другата си ръка стискаше проклетата стрела.
Ричард отчаяно копнееше да я спре, да я накара да го изслуша, да и обясни, че трябва да намери Капан. В следващия миг усети гъделичкането на магията, която скова тялото му в нетърпима болка.
В гърдите му нахлу сила, която го парализира.
Видя лицата на Кара и Ничи над себе си.
В следващия миг стаята потъна в непрогледна тъмнина.
Ничи го бе лекувала и преди. Той познаваше добре нейната сила. Този път имаше нещо различно. Нещо опасно различно.
Кара ахна.
— Какво правиш!
— Правя, каквото е нужно, за да го спася! Няма друг начин.
— Но не може да…
— Ако предпочиташ да го оставя да попадне в прегръдката на смъртта, кажи. В противен случай ме остави да направя, каквото трябва, за да го видим отново сред нас.
Кара хвърли бърз поглед на пламналото лице на Ничи, въздъхна и кимна.
Ричард посегна към китката на Ничи, но Кара успя да го хване първа и го залепи обратно за масата. Пръстите му намериха металната нишка по дръжката на меча му, която изписваше думата „истина“. Повтори името на Калан, но този път от устните му не се изтръгна нито звук.
Смръщила чело, Кара се наведе към Ничи.
— Чу ли го какво каза?
— Не знам. Май някакво име, Калан, струва ми се. Ричард се опита да изкрещи „да“, но успя да произведе само дрезгав стон.
— Калан ли? — попита Кара. — Коя е Калан?
— Представа нямам — промърмори Ничи и се съсредоточи върху действията си. — Явно е изпаднал в делириум от загубата на кръв.
В тялото на Ричард внезапно нахлу такава болка, че изобщо не успя да си поеме дъх.
За пореден път блесна светкавица и изтрещя гръмотевица, този път последвани от проливен дъжд, който забарабани по покрива.
Въпреки усилията му да остане в съзнание лицата на двете жени, които се бяха надвесили над него, потънаха в мрак.
Той успя да прошепне името на Калан още един последен път, преди магията на Ничи да се излее в тялото му с цялата си мощ.
Светът се разпадна и се превърна в небитие.
