сигурно е лудо влюбена в теб, а?
— Кара…!
— О, стига вече. — Вдигна ръка, за да го прекъсне и внезапно стана сериозна. — Ничи заръча да я извикам, ако се събудиш. При това беше доста настоятелна. Каза, че ако се събудиш, трябва да те прегледа. — Кара се запъти към едничката затворена врата в дъното на помещението. — Заспа преди два- три часа, но каза да я събудя непременно, ако при теб има развитие.
Почти веднага след като Кара потъна в задната стаичка, от тъмнината изскочи Ничи и застина на прага.
— Ричард!
Преди той да е успял да каже нещо, Ничи, в чиито ококорени очи личеше неприкрито облекчение от факта, че го вижда жив, се хвърли към него и го сграбчи за раменете, сякаш той бе добър дух, долетял в света на живите, и сега само здравата и хватка можеше да го задържи тук.
— Толкова се тревожех! Как си?
Тя изглеждаше толкова изтощена, колкото се чувстваше самият той. Буйната и руса коса не беше разресана, явно си беше легнала направо с черната рокля. Но вместо да я загрози, неугледният и вид само подчертаваше изисканата и красота.
— Ами май съм добре, като изключим, че съм изморен и ми се вие свят, въпреки че както спомена Кара, доста съм поспал.
Ничи махна с изящната си ръка.
— Това е нормално. Трябва ти още малко пълноценна почивка и ще възстановиш силите си напълно. Изгуби доста кръв. На тялото ти му е нужно време.
— Ничи, трябва да…
— Шшт! — прекъсна го тя и като долепи едната си ръка до гърба му, натисна гърдите му с другата. Съсредоточено сбърчи чело.
Макар на пръв поглед да изглеждаше горе-долу на неговата възраст, най-много година-две по- възрастна, тя бе живяла доста дълго време като Сестра на светлината в Двореца на пророците, зад чиито стени хората остаряват с друго темпо. Фините маниери на Ничи, проницателните и сини очи и уникалната и потайна усмивка — неизменно придружена от прям поглед, фиксиран право в очите му — отначало го разсейваха, после започнаха да го смущават, но впоследствие свикна с тях.
Ричард усети силата на Ничи, изтекла между ръцете и, да прониква дълбоко в гърдите му. Усещането не беше особено приятно. Сърцето му трепна. Като че ли му се повдигна, вълната премина през цялото му тяло.
— Ще се получи — промърмори тя на себе си. После го погледна в очите. — Кръвоносните съдове са здрави и силни. — Почудата в очите и му показа, че през цялото време се е съмнявала в успеха си. На устните и свенливо изпълзя успокояващата и усмивка. — Трябва ти още почивка, Ричард, но нещата вървят добре — даже страхотно.
Той кимна, зарадван да чуе, че е здрав, въпреки че в гласа и определено се долавяше изненада. Но сега трябваше да успокои и другите си тревоги.
— Къде е Калан, Ничи? Тази сутрин Кара явно я е прихванало нещо, та не ще да ми каже.
Ничи явно не разбираше за какво става въпрос.
— Кой?
Ричард я стисна за китката и махна ръката и от рамото си.
— Какво става? Да не би да е ранена? Къде е?
Кара сведе глава към Ничи.
— Докато е спал, Господарят Рал си е сънувал съпруга.
Ничи изгледа Кара учудено.
— Съпруга ли?
— Помниш ли онова име, дето го бълнува, докато ти го лекуваше? — Кара се усмихна съзаклятнически. — Ами, оказа се, че се е оженил за нея в съня си. Тя е красива и, разбира се, умна.
— Красива — примигна Ничи насреща и. — И умна.
— И, не на последно място, е Майката Изповедник — повдигна вежда Кара.
— Майката Изповедник! — повтори изумена Ничи.
— Достатъчно — прекъсна ги Ричард и пусна ръката на Ничи. — Наистина прекалихте. Къде е тя?
И двете мигновено разбраха, че благосклонното му чувство за хумор се е изпарило. Острите нотки в тона му и най-вече огненият му поглед ги накараха да млъкнат.
— Ричард — внимателно подхвана Ничи, — ти беше ранен доста зле. В един момент даже се съмнявах, че… — Закачи един непокорен кичур коса зад ухото си. — Виж, когато някой пострада толкова зле, е възможно въображението да му изиграе номер. Нормално е. И друг път съм била свидетел. Стрелата, с която те уцелиха, ти пречеше да дишаш. Липсата на въздух… все едно се давиш във вода… получава се…
— Какво ви става на вас двете? Кажете ми — какво става тук? — Ричард тотално се обърка. Сърцето му препускаше лудо. — Ранена ли е? Кажете ми!
— Ричард — подхвана Ничи кротко, с явното желание да го усмири, — тази стрела мина опасно близо до сърцето ти. Ако те беше уцелила там, нямаше да мога да направя нищо. Все пак не мога да възкресявам мъртвите. Макар да пропусна сърцето ти, тя причини доста бели. Обикновено хората не оцеляват след такава тежка рана. Такава травма не се лекува по традиционния начин. Изобщо не можеше и дума да става за каквито и да било други опити за изваждане на стрелата. Имаше вътрешен кръвоизлив. Нямах друг избор…
Изречението увисна във въздуха, тя го погледна право в очите. Ричард се наведе към нея.
— Какво си направила?
— Наложи се да използвам Субстрактивна магия — вдигна рамо тя.
Сама по себе си Ничи бе могъща магьосница, но същинската и сила идеше от факта, че умееше да използва и силите на отвъдния свят. В един период от живота си тя се бе обрекла на тези сили. Тогава си заслужи прозвището Господарката на смъртта. Така че лечителството не бе основната и специалност.
Ричард застана нащрек.
— Защо?
— За да извадя стрелата от тялото ти.
— Извадила си стрелата със Субстрактивна магия, така ли?
— Нямаше време, а и не виждах друг начин. — Тя пак го стисна за рамото, макар този път с повече съчувствие. — Ако не бях предприела нещо, ти оставаха броени секунди живот. Наложи се.
Ричард погледна мрачното изражение на Кара, после плъзна очи към Ничи.
— Е, сигурно наистина е било наложително. Обяснението и звучеше логично. Но нямаше представа дали е било точно така. Тъй като бе израсъл в горските райони на Западната земя, Ричард не знаеше много за магията.
— Освен това част от кръвта ти… — продължи тихо Ничи. Това изречение никак не му се понрави.
— Какво?
— Имаше вътрешен кръвоизлив в гръдния кош. Единият ти дроб излезе от строя. Успях да установя, че сърцето ти е леко изместено. Вследствие на натиска основните артерии бяха застрашени от разкъсване. За да те излекувам, трябваше да махна кръвта, иначе дробовете и сърцето ти нямаше да могат да работят както трябва. Бяха започнали да отслабват. Ти беше изпаднал в шок и делириум. Беше на крачка от смъртта.
В сините очи на Ничи блестяха сълзи.
— Толкова се страхувах, Ричард. Никой друг освен мен не можеше да ти помогне и бях ужасно изплашена, че ще се проваля. Дори след като направих всичко, което бе по силите ми, за да те излекувам, все още не бях сигурна, че ще се събудиш.
Ричард усети мащабите на ужаса и по изражението на лицето и и по треперенето на ръцете и. Това говореше за дългия път, който бе изминала, откакто се бе отказала от каузата на Сестрите на мрака и Императорския орден.
Притеснението, изписано на лицето на Кара, затвърди впечатлението му, че ситуацията е била наистина критична. По време на неговия продължителен и непробуден сън двете жени явно бяха подремвали на
