Майкъл се подпря на Скайлър и се изправи, като се обърна изцяло към Итън. Застана с ръце на хълбоците. Тъканта на светлосинята й блуза бе силно опъната на корема. Напредналата й бременност не можеше да не бъде забелязана. Рени знаеше, че близначката й се почувства безпомощна, когато Итън премести погледа си от лицето към утробата й. Майкъл се приготви за битка, изправи рамене и повдигна брадичката си, както Рени бе направила преди малко. След това се обърна директно към Итън:
— Кажи на този човек да пусне сестра ми.
Джарет не изчака Итън да му нареди. Впоследствие разбра, че всъщност бе държал Рени на десетина сантиметра от пода.
— Името ми е Джарет Съливан, госпожице Денъхи — каза любезно той. Бавно свали Рени, но не я пусна. Като влезе по-навътре в помещението, той затвори вратата с крак. Над главата на Рени тъмносините му очи се спряха върху корема на Майкъл. След това погледна Итън. Приятелят му беше онемял.
— Той не знаеше — измърмори Джарет.
— Разбира се, че не е знаел — рязко прошепна Рени.
Опита се да се отскубне от Джарет, но той просто я хвана още по-здраво.
Мери Франсис намери стол за майка си. Мойра, изглежда, щеше да припадне накрая. Мери свали китайското ветрило от бяла коприна, което висеше на китката на майка й, и започна да й вее. Наблюдаваше внимателно Итън, като се опитваше да прецени реакцията му от факта, че Майкъл е бременна. Преди няколко месеца Мери настояваше Майкъл да му съобщи за състоянието си, но момичето отказа. Каза, че Итън не я обича. Мери Франсис само си мислеше тогава, че Майкъл се лъже. Сега беше убедена, че Майкъл се е лъгала.
Нервните пръсти на Меги съсипваха букета на Рени. Като погледна какво е направила, тя въздъхна, прицели се и го запокити по Итън. Букетът пропусна целта и отскочи от рамото на Джарет, без да го нарани. Ниският му смях подлуди Рени.
— Меги! — изкрещя тя, като поднови опитите си да се освободи. — Това са моите цветя. — Този път усети вибрацията от беззвучния смях на Джарет.
Дъхът му стопляше ухото й. Рени извърна глава и го изгледа. Той се направи, че не я забелязва.
Скай скочи, взе оскърбения букет и го размаха заплашително срещу Итън:
— Е, добре, някой трябва да направи нещо… да каже нещо — тя погледна многозначително към Итън.
Джарет поклати глава. Дъщерите на Джон Макензи Уърт бяха свирепи като лъвици. Той не би заложил много на шансовете за оцеляване на Итън. Но приятелят му почти не обръщаше внимание на това, което ставаше около него. Той гледаше единствено Майкъл. „Той е загубен“ — каза си Джарет.
Рени изръмжа.
— Можем ли да поговорим някъде? — Итън питаше Майкъл. Огледа се и добави важно: — Насаме.
— Не желая да разговарям с теб — решително отвърна Майкъл. — Нито сега, нито по-късно. Знам защо си тук и това няма никакво отношение към мен и към детето ми. Тук си заради бягството на Хюстън и Ди. Но ще трябва сам да ги откриеш, маршал Стоун, защото аз не съм заинтересована да ти помагам.
— Майкъл! — Пет гласа, почти еднакви по тембър и еднакво ужасени, извикаха в хор името й.
— Предавате сестра си, а? — прошепна Джарет в ухото на Рени.
Тя изпита желание да го ухапе. Тъмнозелените й очи проблеснаха.
— Ти нищо не знаеш за това — прошепна в отговор тя.
Очите на Майкъл гледаха Итън почти по същия начин.
— Как ни намери? — поиска да знае тя.
— Говорих днес с баща ти.
— И той те изпрати тук?
— Да, той ме изпрати, но не ми каза какво да очаквам. Остави ме да открия сам. Как можа, Майкъл? Защо не ми каза?
Тя се изчерви.
— Не искам да водим този разговор в присъствието на семейството ми!
— Кажи тогава къде бихме могли да поговорим насаме?
— Не искам да оставам насаме с теб!
— Тогава ще говорим сега!
— Итън! Намираме се на сватбата на сестра ми!
Скайлър въртеше глава ту към единия, ту към другия. Сега гледаше Итън и чакаше отговора му. Разочарова се, когато отговори Джарет.
— Това ми напомни за нещо — каза той. Пусна Рени, измъкна се през вратата и я затвори, без да каже нищо повече.
Рени го гледаше с отворена уста, докато излизаше.
— Ей, че ми хареса това — каза саркастично тя. След това изпъна роклята си и поправи булото си. — Кой е този човек?
— Никога не съм го виждала — каза Майкъл. — Но щом Итън го представя за свой приятел, по-добре стой надалече.
Рени мислеше почти същото. Никой досега не беше я докосвал с такова пренебрежение. Все едно че беше куфар. Джарет Съливан я държеше невнимателно, грубо и безстрастно. Сигурно бе натъртил китките й, докато я държеше, и бе напрашил сватбената й рокля, където се беше допирал до нея. Рени нервно се отърси.
— Той е моят заместник — отговори Итън на въпроса на Рени, пренебрегвайки забележката на Майкъл. — И когато утре майка ти и сестрите ти заминат за долината, ще остане с теб.
Рени премигна:
— Да остане с мен? Не ми се вярва. Холис и аз ще бъдем в дома на родителите му и вашият заместник няма да е добре дошъл.
— Рени, а какво ще стане със сватбеното ти пътешествие? — слисано я погледна Майкъл. — Нали нямаш намерение да се отказваш?
— Разбира се, че нямам намерение да замина — каза решително тя. — Не мога да те оставя сама тук, когато тези престъпници са на свобода. Дори бих могла да помогна. Няма смисъл да излагаш себе си и детето на опасност, не и когато аз мога да заема мястото ти.
— Не съм съгласна. — Майкъл подчерта мнението си, като потропваше с крак. — Ти няма да направиш нищо подобно.
— О, скъпа… — промълви Мойра.
Мери Франсис потърси успокояващия ефект на молитвената си броеница.
Меги и Скайлър си размениха разбиращи погледи.
На Итън му се искаше да извади пистолета, да изстреля няколко барабана и така да приключи спора. „Как можа Джарет да ме напусне точно сега!“
— Ти — каза остро той, като посочи Рени, — не казвай повече и дума. Тук съм, за да се погрижа за сестра ти, и смятам да направя точно това. Обсъдих въпроса с Джей Мак и всичко вече е решено. Джарет ще се погрижи за теб и няма да има никакви геройства от твоя страна.
Рени отвори и затвори уста. Наум й идваха стотици епитети, с които да го нарече, и нито един от тях не беше подходящ да бъде изречен в църква.
Майкъл се загледа в Итън с леко разтворени от изненада устни.
— Не можеш да говориш със сестра ми по този начин — каза тя.
— Изглежда, че той направи тъкмо това — практично каза Мери Франсис. Тя се отдалечи от Мойра и се обърна към Майкъл. — И има известно право. Ти не прие сериозно нищо, свързано с тези престъпници. Що се отнася до мене, спокойна съм, че господин Стоун поне има желание да се погрижи за тебе. Пренебрегна предупрежденията на татко и мислеше единствено за себе си, откакто научи за бягството.
Рени видя как Майкъл се изчерви при думите на Мери. Мери Франсис говореше тихо и меко, но въпреки това беше способна така да наранява с думи, че да ти държи няколко дни. И въпреки че бе съгласна с всичко, което каза Мери, все пак изпитваше известно съжаление към близначката си.
— Мери — умоляващо каза Майкъл, — как можа да кажеш това? Аз съм всичко друго, но не и егоистка. Опитвах се да не обърквам плановете на Рени за сватбата и да не превръщам проблемите си в част от
