вашия живот.
— Точно така — каза Мери. — Ние сме семейство, а ти се отнасяш с нас като с непознати. Мислиш ли, че някой от нас не се чувства съпричастен? Погледни мама. Мислиш ли, че тя не се тревожи за теб? А Рени? Рени се е приготвила да понесе света вместо теб. Мислиш ли, че тя подценява опасността, която те заплашва?
В стаята беше тихо. Майкъл гледаше Мери, като преглъщаше сълзите си. Тя погледна безпомощно към майка си, след това към Рени. Меги отвърна поглед виновно, а Скай скубеше букета.
— О, съжалявам — каза тя, а сълзите напираха в очите й. Тя разтърси глава, като че ли не вярваше какво е сторила. — Толкова съжалявам.
Рени тръгна към сестра си, но Итън пръв стигна до нея. Рени спря и ги загледа. Сърцето й се качи в гърлото, като видя Итън да се колебае. Клепачите му се притвориха, прикривайки копнежа и цялата му уязвимост, тъй като рискуваше да получи отказ. Дълбокият му дрезгав глас почти прошепна името на Майкъл. Какво ли щеше да направи сестра й?
Майкъл се обърна и се озова в прегръдката на Итън.
Скай подаде на Итън носна кърпа. Той избърса сълзите на Майкъл и я целуна по челото. Тя го беше допряла с твърдия си корем и той усети детето си да рита. Дъхът му спря и той чакаше да почувства това отново.
Нещо от това, което чувстваше — огромната отговорност, удивлението му от този момент, — очевидно бе изписано на челото му, защото Мойра и Мери кимнаха одобрително. Скайлър се изхили. Меги шумно въздъхна.
Само Рени се намръщи. Беше ясно като бял ден, че тя никога не би преживяла момент като този с Холис Банкс. Не можеше да си представи Холис така дълбоко и спонтанно развълнуван. Изведнъж изпита вътрешна болка.
Сега Итън говореше за това, че щял да отведе Майкъл вкъщи, че я обича и иска да я защити, но Рени слушаше с половин ухо. Думите на Итън странно отекваха в главата й, в празнотата, която почувства. Тя излезе от транса си, когато чу името си.
— Не мога да тръгна сега — казваше Майкъл. — Рени се омъжва.
Рени забеляза, че Стоун се чувства определено неловко. Ръцете му се отдръпнаха от Майкъл, а ситните бръчици около сивосините му очи се задълбочиха, когато трепна. Той бързо погледна Рени и веднага отмести погледа си.
— По повод сватбата — бавно произнесе той. Предпочиташе да се изправи пред разярен бизон, да попадне в снежна буря в планините или да срещне Натаниел Хюстън с изваден пистолет, отколкото да обясни какво най-вероятно прави в момента Джарет. — Разбирате ли, днес говорихме с Джей Мак — започна отново — и той изрази някои съмнения относно предстоящата сватба.
Рени вдигна ръка към устата си. Погледна диво към близначката си и видя огледалния образ на страховете си.
— Итън — каза Майкъл, — какво става? Какво си направил?
— Нищо не съм направил — отвърна той. — Аз бях тук, нали? — Той забеляза, че всички кимнаха, Майкъл и Рени малко по-неохотно от другите. — Но Джарет, е, добре, мисля, че той излезе, за да се договори с Холис Банкс. Съмнявам се, че ще има сватба.
По молба на Джарет органистът престана да свири сватбената прелюдия.
— Благодаря ви — учтиво каза Джарет. Ръката му се от дръпна от пистолета и шлиферът му отново покри оръжието. — А сега, ако обичате, посочете ми младоженеца.
Един треперещ пръст се подчини и посочи мъжа, който водеше задълбочен разговор с тримата шафери.
— Още веднъж благодаря — каза Джарет.
Той докосна шапката си и заслиза надолу по стълбата от балкона за хора в задната част на параклиса. Само необикновено тихите му стъпки нарушаваха тишината в параклиса. Дори Холис Банкс спря да говори, докато Джарет се приближаваше. Гостите, насядали по пейките, се обръщаха, за да наблюдават как Джарет напредва по дългата централна пътека към младоженеца. Главите им го следваха, когато ги подминаваше, а очите им си разменяха питащи погледи.
Холис Банкс се отдръпна от приятелите си. Направи крачка към Джарет, спря и зачака.
Джарет Съливан вече си бе създал представа за избраника на Рени. Но Холис Банкс изобщо не приличаше на тази представа. Той беше висок колкото Джарет, едър, но не дебел. Имаше яки рамене, широко лице и обемист гръден кош. Тъмнокестенявата му коса бе подстригана по последната мода, разделена на път по средата и зализана назад с балсам за коса „Елджин“. Мустаците му бяха обилно намазани с брилянтин, бакенбардите следваха формата на силната му челюст. Носеше черно сако, гълъбовосини панталони и обувки, които блестяха почти колкото косата му. Устата му бе здраво стисната, тъмните му очи бяха сурови. Не приличаше на човек, който може да бъде описан като мамино синче.
„Какво ли е мислил Джей Мак? — чудеше се Джарет. Но знаеше. — Джон Макензи Уърт иска тази сватба да бъде спряна и не би се поколебал да си послужи дори с измама, за да го постигне. — Усмивката на Джарет се изкриви в самоирония. — Десет хиляди долара изглеждаха много пари в кабинета на Джей Мак. Но трябваше да поискам повече. Мога да се обзаложа, че щеше да плати.“
— Холис Банкс? — каза Джарет и спря на по-малко от две стъпки пред мъжа.
Банкс кимна отсечено. Беше стъпил здраво на краката си, с изправени рамене. В присвитите му очи се четеше любопитство и пренебрежение. Той измери Джарет от глава до пети, забелязвайки измачканите и прашни дрехи, скъсаните на коляното джинси, износените ботуши и шапката, с лента за поливане на потта. Очертанието на пистолета под шлифера не можеше да се сбърка с нещо друго.
Джарет не се трогна от неодобрението, което излъчваха едрите черти на Холис Банкс. Бутна нагоре с показалец шапката си и каза:
— Извинете, че ви прекъснах. Можем ли да поговорим някъде насаме?
Очевидно изненадан, Холис Банкс леко разтвори очи:
— Съзнавате ли, че прекъснахте сватбена церемония?
Джарет се огледа, като че досега не бе забелязал къде се намира.
Гостите бяха седнали на крайчеца на пейките, с очи, вперени в олтара, напрегнати да доловят част от разговора. Вази с нежни оранжеви, розови и бели цветя украсяваха первазите на прозорците. Шаферите зад Холис бяха облечени подобно на младоженеца — с колосани, сгънати на триъгълник кърпички в джобчето на сакото. Свещеникът гледаше към гостите; помощникът му тъкмо бе запалил свещите. Джарет се обърна към Холис.
— Ей Богу, прав сте. С изключение на това, че няма булка, по всичко прилича на сватба — каза той.
Гъста червенина изби по врата на Холис и премина през лицето му.
— Не обичам да ме правят на глупак — напрегнато каза той. — Кажете какво ви води тук и напуснете веднага.
— Тук ли?
Холис се поколеба.
— Добре — той погледна назад към шаферите. — Дайте ни три минути — обърна се и тръгна към една врата вдясно.
Джарет се ухили на шаферите.
— Май трябва да го последвам — и тръгна на крачка след Холис.
Когато останаха сами в стаичката, в която свещеникът правеше последните приготовления за церемониите и помощниците му се преобличаха, Банкс се нахвърли остро върху Джарет:
— Името ви и какъв вятър ви е довял насам?
Джарет забави отговора си, оглеждайки стаята, като че ли времето беше без значение. Изведнъж погледът му се спря на Банкс и той започна тихо да излага предложението си:
— Джарет Съливан. Току-що се срещнах с Джей Мак. Готов съм да ви предложа хиляда долара, за да
