— Не ви искам парите, господин Уърт — повтори Итън.
Той се ръкува с Джей Мак и се приготви да тръгва. Джарет Съливан го последва, но тъкмо преди да излезе, се обърна към Джей Мак. Сухо удоволствие напираше на устните му.
— Тези десет хиляди долара… — каза той. — Аз бих се заинтересувал много.
Глава 1
Булката беше бледа. Подобието на цвят по бузите й се дължеше на явно раздразнение. Тъмносмарагдовите й очи блестяха не от очакване, а от нетърпение. Пълните й устни се бяха сключили в права линия, което ги правеше едновременно сериозни и заплашителни. Тесните й рамене бяха изпънати, крехката й фигура — също. Дори непокорните й къдрици мируваха — яркокестеняви, пригладени и сплетени на плитки. Приличаше на жена, която се готви да влезе в битка, а не да извърви пътя до олтара.
Всички се суетяха. Рени притвори очи и с благодарност прие спокойствието, което тъмнината й осигури. Тя се опита да мисли за нещо различно, не за клетвата за вярност, която скоро трябваше да даде. Но това беше невъзможно. Постоянно си представяше, че е в главния параклис, заобиколена от дузини гости, и че повтаря думите след свещеника.
„И ще ги повторя — мислеше си тя. — Няма връщане назад, дори да исках. Но не искам. Холис Банкс е идеалният брачен партньор. Партньор. Не съпруг.“ Тя не се изненада от думите, които подбра. Сватбата й беше сделка. Можеше да признае това пред себе си, въпреки че гордостта и благоприличието не й позволяваха да го признае пред други.
Рени отвори очи. Останалите продължаваха да се суетят. Този път това я накара да се усмихне.
Скай Денъхи беше коленичила пред сестра си. Правеше последните поправки по подгъва на роклята на Рени. Малкото й овално лице гореше, кичурчета от огненочервената й коса се подаваха от гладкия й кок. Тя се щураше наоколо с уста, пълна с карфици, и никой не й обръщаше и най-малко внимание.
Меги въртеше в ръцете си букета, като редеше, и пререждаше оранжевите цветя, за да изглеждат най-добре. Дребните й деликатни черти бяха опънати, устата й се кривеше комично на една страна, докато вършеше работата си.
Мери Франсис, чието красиво лице беше очертано от монашеския й корнет, нервничеше с косата на Рени — искаше всяка фиба да е точно на мястото си и наместваше булото. Тя си тананикаше тихичко, докато работеше, като следваше мелодията, която свиреше органистът в главния параклис и ненатрапчиво припомняше на всички, че не остава много време.
Майката на булката приглаждаше сатенените ръкави на роклята на Рени. Ръцете на Мойра потреперваха леко, докато работеше, а веждите й загрижено се повдигаха. Тъмночервената й коса бе покрита с дантелен шал. От време на време поглеждаше тревожно към Рени.
— Да бдиш над мъртвец сигурно е по-забавно от това — каза Майкъл. Тя беше коленичила до Скай и вдяваше един конец.
— Майкъл! — смъмри я майка й.
— Точно така е — каза тя, без да се покае. Подаде иглата и конеца на Скай и внимателно извади карфиците от устата на сестра си. — Ако ви погледне човек, ще си помисли, че ирландците се забавляват единствено на погребение. Цялата тази суетня в последния момент, само защото Рени се препъна, разпра подгъва, изцапа роклята си и подхвърли букета, преди да му дойде времето. Ако бях малко по-суеверна, щях да кажа, че на тази сватба не й е писано да се състои.
Рени, възмутено стиснала устни, погледна към сестра си.
— Ще ти бъда благодарна, ако запазиш тези мисли за себе си. Знам, че не го правиш с лошо чувство, но вече чух всичко, което ме интересуваше, по въпроса за сватбата ми с Холис Банкс.
С вече освободената си от карфиците уста Скай продължи мисълта на Майкъл. Младото й лице излъчваше честност.
— Това не е защото не харесваме Холис. Е, но не е и защото го харесваме.
— Скайлър — каза Мойра, поклащайки отчаяно глава. „Откъде ли дъщерите ми се научиха да изразяват мнението си толкова безцеремонно? Това е влиянието на Джей Мак — помисли си тя. — И той не е тук, за да види какво е сътворил.“ — Тя не искаше да каже точно това, Рени.
— Напротив — каза Скай. — Предполагам, че с Холис всичко е наред, но не мога да си представя, че се омъжваш за човек от неговия тип.
Рени имаше силна воля, беше независима и откровена. Скай се съмняваше, че Холис оценява някое от тези качества. Той вероятно страдаше от тях.
Рени лекичко въздъхна.
— Само мога да предполагам какво се върти в главите ви. Но Холис ми подхожда чудесно. Той е мил и внимателен, и умен, и…
— Той се жени за теб заради парите ти — каза Мери Франсис със спокойна увереност.
Мойра въздъхна тежко в отговор на изказването на най-голямата си дъщеря.
— Всъщност — каза Меги, накланяйки букета към Рени — той се стреми към парите на Джей Мак и смята, че ти си точно членът от семейство Денъхи, който може да му ги осигури. Скай е още малка, аз не съм достатъчно красива, Мери Франсис е монахиня, а Майкъл е бременна в седмия месец.
Мойра си повея. Щеше й се да има склонност към припадъци и вече да е припаднала. Дъщерите й изобщо не се съобразяваха с нея.
— Намерихте кога да ми казвате какво мислите — троснато отвърна Рени.
Майкъл забучи събраните карфици в игленика.
— През цялото време съм ти го казвала. Но ти не искаше да слушаш.
— Трябва да ме подкрепяте сега. Трябва да сте щастливи заради мен и да ми желаете доброто. — Рени започна да се отдръпва от тях, чувстваше се като че ли я дърпат в пет различни посоки. Съвсем смътно съзнаваше, че именно тя ги принуди да отстъпят, да се засрамят и да съжаляват за безчувствеността си. И въпреки оживлението край нея, нещо друго привлече вниманието й.
Двама мъже стояха на прага на страничния параклис, като държаха шапките си в ръце и определено се чувстваха неловко в прашните си и измачкани от пътуване дрехи. Коланите с пистолетите им бяха в пълна дисхармония с обстановката. Единият от тях пристъпваше колебливо от крак на крак, като че ли събираше смелост. Другият се бе облегнал небрежно на касата на вратата, наблюдаваше и, изглежда, се забавляваше.
Рени изправи гръб. Повдигна брадичката си, докато погледът й шареше между двамата мъже. Дори без да осъзнава, тя направи една крачка, за да предпази Майкъл.
— Можем ли да направим нещо за вас? — каза тя.
„Гласът й е студен — помисли си Джарет — и остър, като ободряващи пръски изворна вода.“ Агресивно повдигнатата брадичка не го безпокоеше, но необузданият й поглед можеше да предвещава само неприятности. Усмивката на Джарет подсказа нарастващото му задоволство. „Горкият Холис Банкс.“ Джарет започна да вярва, че избраният младоженец щеше да бъде доволен от намесата му.
Зле прикритата насмешка на непознатия ги обезпокои. Погледът на Рени се премести върху другия мъж и се задържа там, докато неговите очи обходиха загриженото лице на майка й, недоумяващата физиономия на Мери, нервните пръсти на Меги, които подръпваха букета, докато накрая се спряха на профила на Майкъл. В този момент Рени разбра кой беше.
— Казвам се Итън Стоун — каза той тихо. — Дойдох за Майкъл.
„Как ли пък не!“ — помисли си Рени. Като прихвана диплите на бялата си сатенена рокля, Рени се промъкна през кръга, направен от семейството й, и стигна до Итън, без да погледне мъжа до него. Спря точно пред него и заговори с глас, който бе горчив, студен и отдалечен.
— Шерифът Стоун ли? — попита тя. — Мъжът, който отвлече сестра ми?
Джарет гледаше Рени. Всички останали гледаха Итън.
— Да — каза Итън, без да отстъпи. — Мъжът, който отвлече сестра ви.
Рени отговори без колебание. Ръката й се изви в широка дъга. На няколко сантиметра от лицето на Итън ръката й бе спряна. Не от Итън, а от Джарет. Той я блъсна настрани, изви ръцете й назад и укроти движенията й с тялото си. Тя беше зашеметена до пълна неподвижност. Всички останали — също.
Но само за пет секунди.
