любезно. Не можа да се освободи и от автентичния ирландски акцент:
— Графство Уексфорд по бащина линия.
Джей Мак се подсмихна. Посочи столовете пред бюрото си и покани Итън и Джарет да седнат, докато самият остана прав, подпрян на ръба на бюрото си. Премести една черна лакирана кутия за пури до себе си. Повдигайки капака й, предложи пури на гостите си.
— Аз самият ги отказах — каза той. — Но нямам нищо против да вдишвам аромата на запалена пура. Не мисля, че с това ще наруша обета си.
Джарет си взе една, а Итън отказа. Той чу приятеля си да пита:
— Обет?
Джей Мак затвори капака, подряза и запали пурата на Джарет, преди да отговори.
— Спазарих се с Господ да откажа пушенето, ако той върне дъщеря ми невредима. — Той се наслаждаваше на дима от пурата на Джарет. След малко се изправи, въздъхна, заобиколи бюрото и стигна до креслото. Седна и насочи цялото си внимание към Итън. — Получих телеграмата ви преди няколко дни — каза той. — Струва ми се, че Господ не спазва думата си. Никога не съм споделял това с Мойра или Мери Франсис. Те ще се разочароват дълбоко, ако ме чуят да говоря по този начин, но именно това си мисля.
За всеки страничен наблюдател Джарет изглеждаше дистанциран от разговора, дори незаинтересован. Погълнат може би единствено от вкуса и аромата на пурата си. Но страничният наблюдател щеше да сгреши.
Слухът на Джарет бе привлечен от току-що споменатите имена. Джарет се опитваше да подреди тази информация. „Мери Франсис е най-голямата дъщеря на Джей Мак, монахиня в «Малките сестри на бедните» в Куинс. Мойра Денъхи е любовница на Уърт, и то, според Итън, в продължение на повече от 25 години. Мойра е майката на петте дъщери на Джей Мак. Пет незаконни дъщери, всичките наречени Мери.“
Джарет успя да прикрие усмивката си, като изпусна един сиво-син пръстен дим.
— Кажете ми, господин Стоун — говореше Джей Мак, — колко голяма е всъщност опасността, в която се намира дъщеря ми?
Джарет почувства погледа на Итън, но не му обърна внимание. Остана удобно изтегнат на стола си, с кръстосани при глезените крака и продължи да дава всички признаци, че се наслаждава на пурата си. Знаеше, че Итън не би могъл да симулира спокойствие като неговото. Напрежението при Итън се излъчваше от всяка фибра на тялото му.
— Ако не мислех, че Хюстън и Дитра ще дойдат да я търсят, не бих ви телеграфирал, нито бих дошъл — каза той. — Тя ще има нужда от защита. Дори за минута не вярвам, че Хюстън и Ди ще се оттеглят безшумно и ще прекарат остатъка от живота си в анонимност. Но ако бяхте видели погледа, който Хюстън отправи към дъщеря ви, когато го осъдиха, вие също не бихте повярвали в това.
Прикритият поглед на Джарет застина и стана внимателен, когато Джей Мак взе едно ножче за отваряне на писма и започна леко да потупва дланта си с него. В този жест Джарет разпозна вълнение и гняв. Разяреният баща би могъл просто да забие ножа в гърлото на човека, наранил дъщеря му. Тенекиената звезда на Итън не би могла да го защити. Вероятно Джей Мак е купил неколцина федерални съдии по начина, по който другите хора си купуват ризи.
— Аз не исках тя да свидетелства в техните процеси — каза остро той. — Това сигурно е било единствено ваше дело.
— Но тя трябваше да бъде призована — му каза Итън. — Тя беше очевидец почти на всичко.
— И аз трябва да ви бъда благодарен за това, нали? — Той плесна с ножчето малко по-силно по кожата си. — И ако мислите, че не можех да я възпра да свидетелства, то вие сериозно подценявате влиянието ми.
— Не бихте могъл да ме купите, господин Уърт.
Джарет не можеше да не признае, че уважава приятеля си заради противопоставянето му на Джей Мак. Фактът, че Уърт беше прав, никак не улесняваше Итън. Мери Майкъл бе станала свидетелка на грабеж и убийство, и се беше забъркала във всичко това заради Итън Стоун.
— Не искам парите ви — каза Итън.
Джарет се чудеше дали и той би могъл да каже същото. Той се отпусна леко, когато Джон Макензи Уърт престана да обвинява и отмести поглед. Той захвърли ножчето за отваряне на писма на бюрото си. То прелетя по повърхността и се завъртя като стрелка на компас, преди да застине неподвижно.
— Просто изпусках пара — каза той.
Итън кимна веднъж, като прие този опит за извинение.
— Никога не сте се опитвали да подкупите някого, нали?
— Дъщеря ми ме познава твърде добре. Тя ме предупреди да не го правя. Предупреди ме, не ме помоли. Майкъл по-скоро би отрязала дясната си ръка, отколкото да ме помоли да направя нещо за нея. Тя настояваше да свидетелства; каза, че това било нейна привилегия и право. Да я спра, означаваше да я загубя, господин Стоун, а това е единственото нещо, което не бих направил. Майкъл и аз невинаги виждаме нещата по един и същи начин, но Господ знае, че я обичам.
Джарет погледна Итън и разбра, че Итън е почувствал цялата тежест на тези думи, цялата им отговорност. Итън Стоун беше прекосил цялата страна, за да оправи нещата с Мери Майкъл. Джарет Съливан беше дошъл за пари.
Джарет вдигна пепелника и тръсна малко пепел от горящия край на пурата си. Той започна да обяснява ситуацията на Джей Мак, тъй като в бързата телеграма на Итън липсваха детайли.
— Дитра Кели е била подпомогната от някого от пазачите в женския затвор. Очевидно го е прелъстила. — Ленивата му усмивка стана по-широка. — Не мисля, че е навредило и обещанието за значителен дял от ограбените пари, които така и не бяха намерени.
— Не бях чул за бягството й, докато тя не помогна на Хюстън да избяга — каза Итън. — Това беше преди десет дни. Майкъл свидетелства и срещу другите членове на бандата, но те бяха или ранени, или убити при опит за бягство. Може би и Хюстън е ранен, но любовницата му успя да го измъкне. Те се изплъзнаха на всички отряди, които бяха изпратени подире им.
— Итън и аз се отделихме от главния полицейски отряд и ги преследвахме чак до Сейнт Луис — каза Джарет. — Тогава ги изгубих. Следата „изстина“. — Това още го измъчваше. Той беше добър в работата си, но трябваше да го докаже и по отношение на Ди и Хюстън. И единственият начин да го постигне, бе да хване единия от тях или и двамата, преди да напусне Ню Йорк.
— Може би Хюстън и Ди са вече в града — каза Итън, — и се съмнявам, че ние ще ги открием първи. Действахте ли според предложението ми в телеграмата?
— Да преместя семейството си ли? — попита Джей Мак. Скептицизмът ясно личеше във въпроса му. — Господин Стоун, не бих могъл да изведа Мойра и дъщерите си от Ню Йорк през тази седмица с нещо по-леко от Седма кавалерия. — Той сложи очилата си, извади часовника от джоба си и погледна колко е часът. — След деветдесет минути дъщеря ми се омъжва. Те планират и подготвят това от месеци. Новината за бягството на Хюстън ги забави само за секунда. След това веднага се върнаха към избирането на цветя за църквата и към обсъждането на сватбеното меню. Водят се по Майкъл, наистина така правят, а когато тя не се обезпокои от тази новина, и те не се обезпокоиха. Или поне се престориха, че не се тревожат.
Джарет наблюдаваше Итън под око. Приятелят му беше бледен. При споменаването на сватбата като че ли кръвта се отдръпна от лицето му. Когато Джей Мак им предложи нещо за пиене, Итън прие, след това изпи всичко на един дъх, като да бе вода. Джарет отпиваше от своето питие, а удоволствието му извираше от осъзнаването на факта, че Итън бе толкова дълбоко влюбен, че дори не можеше да мисли ясно. Вниманието на Джарет се насочи към Джон Макензи Уърт. Старият особняк беше коварен.
— Итън ми каза, че имате пет дъщери — каза той. — Коя от тях ще се обвърже в брак?
Спокойният поглед на Джей Мак се плъзна от Итън и попадна невинно на Джарет:
— Не казах ли? Мислех, че споменах, че това е Мери Рене.
Светкавичното облекчение, което Итън изпита, бързо беше помрачено от гняв, че е манипулиран:
— Искахте да ме накарате да си помисля, че става дума за Майкъл.
Джей Мак повдигна рамене, като прибра алкохола. Той занесе чашата си до бюрото и седна на края му.
— Трябваше да зная какви чувства изпитвате към дъщеря ми — каза той, без да се извини. Погледна
