6 глава
Задачата
Двамата чужденци пренощуваха у елфа. Къщата бе отдалечена доста от града, в който двамката нямаше да стъпят никога. Конструирана от елфически бетон в короната на дъб, тя бе идеалното средство за нощувка. На сутринта ги събуди усмивката на Лесонир. Нощта бе минала леко, макар че спяха на пода — елфите от покрайнините се приближаваха най-близо до истинската си натура.
Арен се надигна, по елфически го поздрави и весело продума:
— Лесонир, не мога да проумея, защо живееш в покрайнините, в този затънтен мезонет, щом си принц?
— Защото съм истински елф и като такъв не вярвам във властта, която понастоящем съм предал на своя по-малък брат. Аз не съм създаден за владетелския живот — вечно търся приключения и пътешествия. — промълви замислено и привидно обидено, но развеселено, а през очите му пробягаха мимолетни, замечтани пламъчета.
Седнали на пода те поеха по паница със спанакоподобно растение, донесено от Лесонир, чиито вкус бе леко казано кисел и горчив, защото елфите, от безкрайно уважение към живота, обираха повяхващи зеленини.
Ядяха — чукането на дървен лъжици о съдове им служеше за ритмичност — и слушаха думите на Нильом:
— Чували сте Легендата, но знаете ли, защо се появило Злото?
— Я, не се будалкай с нас — Това никой не го знае! — изразиха, трескаво замислени, неговите слушатели.
— Сигурни ли сте?! Защо мислите, че знаете повече от посветен маг?! — промълви с тон на баща запознаващ децата си с някоя от мъдростите на живота и след кратка, драматична пауза — … Древните се считали за велики, защото притежавали света, така че потъпкали древните си вярвания и… Разкопали земните недра, търсейки нифредните жили на едноименния, рядък метал, акумулиращ магична енергия. Н открили и нещо, което не търсели — … ЧЕРНИЯТ КРИСТАЛ! Поставен в осветена стая той разпръсквал мрак, поглъщайки постоянно светлина. Докоснат от човек, той действал по страшен начин — отнемал доброта, но давал дълголетие. В онези тъмни времена маговете не били достигнали нивото на отделен вид и в кристала съзрели способът да станат могъщи. Сред техните среди се носело името Дрогос — най-великият, най- силният, най-мъдрият сред владеещите магията, на когото, впоследствие, се паднала честта да изолира откритието и да го изследва. Легендата на магьосниците съхранила… Вече се досещате, че отделните народи са разбрали миналото по различен начин и са си сътворили свои си собствени легенди. Та той се изолирал според нашите предания, в огромен замък и десет години се борил с черния кристал. Но мракът надделял — Дрогос станал безсмъртно зомби. Той бил подвластен единствено на кристала и на черната страна — зародишите на доброто били изкоренени. Той разсял злото сред страната на мира. Стотици хора били подвластни на кристала и на него, защото той можел да тегли сили от мъртвия камък, но и да ги прилага в изпълнението на целите си. С времето цялопланетната страна била опожарена, а Ратерот обграден, … но, с месеци, златният град не падал. Крал Арнаст взел в десница Иксклетън и се изправил срещи Дрогос. Не е ясно нищо за проклятието над меча, но съм запознат със завършека на войната. Кралят събудил могъщи магии, които довели до апокалипсиса. Като алигатор земята раззинала паст и погълнала в недрата си стотици хиляди хора и прокълнати, защото природата е по силна дори и от черния кристал.
— А, какво общо има това с мисията на Арен? — запита Лесонир, съвземайки се след психичния удар от осъзнаването на истината.
— Злото разсече елфическото кралство Оберон и уби Крал Лит. Лежи, разрушена, човешката империя Летирон с детрониран престолонаследник. Идва редът и на това място. Защото… преди година съюз от джуджета, хора, елфи и магьосници отново не повярвал на Легендите и сега Ратерот е разкопан, а хилядите копачи са мъртви. Събудена е непобедима сила, която носи вечното безсмъртие на Черния Кристал и неговата жажда за кръв и мъст. Защото ДРОГОС Е ЖИВ и иска Иксклетън — нужен му е огромният запас от бяла магия на меча.
Двамата слушатели бяха настръхнали от разказа, но при последното изречение Лесонир подскочи като ожилен — не бе вярвал, че кралството му бе в опасност, много години не бе вярвал в магьосническите приказки, но последният факт не можеше да бъде просто лъжа или шега. Арен, стискайки дръжката на меча си до кръв, изкрещя с неподозирано слаб глас:
— Защо съм тук?… Аз нищо не мога да направя — дори мечът няма да свърши работа срещу това хилядолетно зло. — сълзи се стичаха на потоци по очите му, за няколко часа си бе създал добър приятел, който не желаеше да загуби.
— Злото, което се хвърля п миролюбивите страни са армии от троли, орки и гоблини, контролирани директно от Дрогос. Идва редът на това кралство. Арен ти трябва да се добереш тайно до Вордонар, крепостта, контролираща планините Вордор. Там е Дрогос и Дрогос трябва да умре!!!
7 глава
Падението на Лесория
Два мъчителни дни изминаха и настана моментът Арен, Лесонир и Нильом да потеглят за Вордонар. Двамата му съратници не бяха щастливи, че потеглят, но в сърцето на Арен грееше усмивка, надежда дори — бе разбрал, че силата на Иксклетън би могла да разсече безсмъртността на врага.
На поляна, заобиколени от тъмнина, не можеща да разкъса чувството на топлина, разпръсквано от свежи, зелени растения те отчаяно мълчаха, съзнавайки настъпващото.
Дотърча млад елф, облечен в типичен костюм, но с кожени обувки, които му пречеха да се придвижва безшумно. Той даде знак за спешност и заговори задъхано:
— Огромни армии от орки настъпват към столицата. Северната ни граница е превзета и кралят нарежда да потегляте, защото вашата мисия е по-важна от нашия живот.
Лесонир предвиждаше този миг от дълго време, но сърцето му се сви. Родината му бе мъртва, макар и да не бе настъпил тоталният удар. Баща му щеше да се бие до смърт, брат му също, а той да бяга и да види задействането на тайното оръжия, на краля. Обхвана със шепи лицето си и заплака със сълзи свиващи, сърцата на съпътешествениците му. Те съзнаваха — той бе приел своята мисия и нямаше да я предаде, но сега бе време за оплакване, защото после щеше да има само мъст.
Гмурнаха се в Морна, царството на джуджетата, през западната граница, намираща се на час път от столицата. И там Лесонир нареди, като техен водач, да направят лагер и да нощуват. Никой от другите двама не проумяваше целта на тази заповед, … „но те няма откъде да знаят!“ — мина му през ум на Лесонир, но той бе твърде уморен и с натъжено сърце, та да се замисли над значението на мисълта.
Лесонир не помръдваше, три часа гледайки към родното място. Носеше воня на лилии, което говореше за силна тъга. Арен пък бе притеснен от факта, че лагерът се намираше в средата на изоставена пътека, чийто пясък бе студен. Въздухът полъхваше на киселост, а сенките на мрачните дървета изглеждаха
Нощта занастъпва с изтъркулването на Луната и песента на звездите по небосвода. Тишина зацарува в местността. … Разнесоха се екоти и светлини озариха Лесория. Градът в далечината експлодира и се появи кратер на вулкан. … Лесория бе унищожена за минутка.
Лесонир се наведи, обхващайки с ръце глава. Гласът му се разнесе лек като перце и нежен като песен:
— Хиляди гласове изкрещяха като един и погина гордият ми народ.
Арен искрено съчувстваше на Лесонир, но през съзнанието му мина само: „Господи, откъде толкова много сълзи и сила в този обруган елф?!“.
Лесонир се надигна величествено, бе слаб и два метра висок, но не контролираше чувствата не му бяха подвластни. И въпреки всичко той поведе задругата — бе дал дума пред баща и народ.
„Дрогос, Вордонар, Черните, … армии ще ми платят!“ — закани се той към Луната.
8 глава
Лагерът
Една нощ, в тишината, те си направиха лагер и насядаха около лагерния огън. Лесонир замълча и се вгледа в звездите, а магът и човекът заговориха тихо, обезпокоявани от звуците на гората. Но, в основни
