— Девойко — казал Гарет, като й се поклонил, — винаги с удоволствие ще изпълнявам заповедите ти. Щом желаеш, ще подаря живота на този благороден рицар. Рицарю от Зелените ливади, имам честта да те освободя. Върви в Камелот със своята дружина, закълни се да служиш вярно на крал Артур и му кажи, че те изпраща Рицаря от готварницата!
Същата вечер Зеления рицар поканил Гарет и Линет на гости в замъка си и макар че дамата продължила да сипе обидни думи в лицето на Гарет, всички други му оказвали почести.
— Срамота! — извикала лейди Линет. — Не подобава така да почитате този човек!
— Мисля, че по-скоро ще бъде срамно, ако пренебрегна с нещо този, който доказа, че е по-достоен рицар от мене! — рекъл Зеления рицар.
— Лейди казал на следващата сутрин Гарет на Линет, докато препускали през гората, — не е любезно от твоя страна толкова да ме укоряваш и да ми се присмиваш, защото ми се струва, че досега ти служих вярно и надвих тези рицари, които според тебе щяха да ме победят. Нещо повече, каквото и да говориш, аз по никой начин няма да се разделя с тебе, преди да изпълня дълга си.
— Е — казала тя, — много скоро ти наистина ще срещнеш достоен противник. Защото сега наближаваме замъка на Синия рицар от Сините ливади, а единствено сър Ланселот, сър Гавейн, сър Борс или самият крал Артур могат да му излязат насреща. Съмнявам се, че дори и те биха могли да спасят сестра ми лейди Лионес, защото Червения рицар от Червените ливади, който я е обсадил, е най-силният човек на света, а тайната на неговата мощ се крие в магия, направена от Фея Моргана.
— Колкото по-силни са враговете ми, толкова по-голяма ще е славата ми, ако им надделея! — казал Гарет.
След това те излезли от гората и стигнали до една голяма морава, покрита с килим от сини великденчета. Там имало опънати много шатри от синя коприна, а край тях се движели рицари и дами, облечени в сини дрехи. Насред моравата растяла висока черница, от която висели множество щитове, принадлежали на рицари, посечени от Синия рицар. На един надвиснал клон бил окачен грамаден син щит, в земята до него било забито синьо копие, а за ствола на дървото бил вързан стоманеносив кон.
— Бягай, смрадливи прислужнико! — подигравателно го подканила лейди Линет. — Това е Синия рицар със стоте си юнаци!
— Тогава ще остана и ще се бия — казал Гарет. — Може би ще успея да поваля неколцина, ако идват един по един.
— Много се чудя кой си ти всъщност — казала лейди Линет, като изведнъж забравила презрителния си тон. — Положително си от благороден произход, защото не е имало дама, която да ругае и да обижда някой рицар така, както го правех аз, а ти винаги ми отвръщаше с любезност и продължи вярно да ми служиш.
— Лейди — казал замислено Гарет, — малко струва рицар, който не може да понесе тежките думи, изречени от жена. Разбира се, че ти ме ядосваше с несправедливите си обвинения, но това ме караше още по-ожесточено да се сражавам с твоите врагове. Колкото до произхода ми, аз ти служих не по-зле от един благородник, а дали съм такъв, или не, ще узнаеш след време, защото докато се разделим, ще трябва да изпълня едно още по-голямо задължение към тебе.
— Ах, прекрасни Бомен — разплакала се Линет, — прости ми за думите, които изрекох против тебе, и бягай, преди да е станало късно!
— На драго сърце ти прощавам! — казал Гарет.
— Ала няма да избягам. По-скоро ще се бия още по-яростно, за да получа в награда още по-нежни думи от тебе!
В този миг Синия рицар съзрял Гарет и се метнал на коня си, като извикал:
— Ей, ти! Рицаря с черните доспехи! Скачай от коня, целуни крака ми и се предай тутакси, иначе безжалостно ще те убия!
— Не, по-скоро ти трябва да паднеш на колене — отвърнал Гарет, — защото ще се наложи да проявя голямо милосърдие, за да пощадя живота на човек, който е посякъл толкова много добри рицари!
Тогава Синия рицар облякъл сините си доспехи, пуснал забралото на синия си шлем, вдигнал синьото си копие и като гръмотевичен тътен се спуснал към Гарет, който го пресрещнал почти в кариер. Така се сблъскали, че копията и на двамата се счупили, а конете им се претърколили на земята.
Накрая Гарет улучил шлема на Синия рицар, съборил го на земята и се престорил, че се готви да го посече.
Лейди Линет обаче се помолила на Гарет да му пощади живота и Синия рицар се предал.
— Наистина ще проявя милосърдие към тебе — казал му Гарет, — защото ти се биеш много умело и ще бъде жалко да убия такъв рицар. Затова иди в Камелот, в двора на крал Артур, заедно със стоте си юнака и положи клетва да служиш на краля. Кажи, че те изпраща Рицаря от готварницата.
Същата вечер Синия рицар посрещнал много гостоприемно сър Гарет и лейди Линет в замъка си, а на сутринта ги придружил с коня си донякъде, за да им покаже пътя.
— Прекрасна девойко, къде си повела този рицар? — попитал той Линет.
— Сър — отвърнала му тя, — отиваме в Опасния замък, където е обсадена сестра ми лейди Лионес.
— Ах — въздъхнал Синия рицар, — значи ще си имате работа с Червения рицар от Червените ливади, който е най-страшният рицар на света и никога не проявява милосърдие. Коварна магия го е направила силен за седмина. Той обсади замъка отдавна и много пъти досега можеше да го превземе, но не го направи, защото замъкът е построен с магия от кралицата Фея Моргана, на която той дължи и силата си. Те се надяваха, че на този поход ще тръгне сър Ланселот, сър Гавейн или дори самият крал Артур, за да го убие Червения рицар, както, боя се, ще убие тебе.
— Всичко е воля божия — рекъл Гарет. — Все пак е възможно Червения рицар да падне от моята ръка, за да се умножи славата на Логрия… А сега ще ти кажа, но нека това не стига до ушите на никого в Камелот, преди аз да поискам: аз съм Гарет, брат на Гавейн и Гахерис, най-малкият син на Оркнийския крал и на Моргауз, сестрата на крал Артур.
Не след дълго Синия рицар ги оставил и те продължили пътя си през гъста мъгла, после по ширнала се равнина, цялата покрита с червени макове, а насред нея стоял замък, построен от червен пясъчник. Наоколо имало множество червени навеси и шатри, където се били разположили хората на Червения рицар, обсадил замъка. Сър Гарет и лейди Линет препуснали през равнината, но преди да стигнат до лагера, на пътя си видели дървото на Юда, див рошков, от което, полускрити в алените цветове, висели разлагащите се тела на множество достойни рицари, все още облечени в доспехи и със златни шпори на токовете,
— Това са онези, които дойдоха преди тебе на помощ на сестра ми — казала Линет. — Червения рицар от Червените ливади надви всички до един и ги остави да умрат с тази позорна смърт без милост и без жал.
— Значи е дошло времето аз да се бия с него! — казал Гарет, обзет от мъка при вида на посечените мъже. И като откачил от дървото един голям рог, направен от слонска бивна, той го вдигнал към устата си.
— Почакай! — извикала лейди Линет. — Не тръби с този рог, докато не превали пладне, защото сега е още ранна сутрин, а се говори, че силата на Червения рицар нараства до пладне, през следобедните часове започва да отслабва, докато по залез слънце той е силен не повече от обикновен смъртен, макар и да е най-силният човек на света.
— О, какво говориш, прекрасна девойко! — казал сър Гарет. — Щях да бъда наистина недостоен, ако чаках да се бия с него, когато силата му е изчезнала!
И с тези думи той толкова силно надул рога, че звукът отекнал в червените стени на Опасния замъка хората тичешком започнали да напускат навесите и шатрите. А всички в замъка се надвесили от прозорците и от крепостните стени, за да видят кой има смелостта да вика на двубой Червения рицар от Червените ливади.
— Виж, сър Гарет — внезапно възкликнала Линет, — сестра ми лейди Лионес гледа от прозореца си! А ето че и Червения рицар идва!
Гарет веднага се обърнал към замъка и се поклонил ниско на красивата дама, която се била надвесила от прозореца и му махала с ръка. А междувременно Червения рицар, облечен с червени доспехи и яхнал червеникавокафяв боен кон, препускал към него.
— Престани да гледаш тази дама, тя е моя! — изревал той на Гарет. — По-добре гледай мене, защото
