това ще бъде последното, което ще видиш през живота си!
Тогава двамата вдигнали копия и връхлетели един върху друг като гръмотевици. Без да се двоуми, всеки нанесъл в средата на противниковия щит такъв удар, че копията станали на пух и прах, а стремената и юздите на конете им се скъсали като че били нишки, двете животни се строполили на земята и умрели от потреса, а двамата рицари останали да лежат зашеметени на червената ливада толкова дълго време, че хората започнали да си шушукат: „Счупили са си вратовете! Много як, изглежда, е бил непознатият, защото досега никой не е успявал дори да свали от седлото Червения рицар!“
След малко обаче двамата противници се изправили на нозе, изтеглили мечове и се хвърлили един срещу друг като свирепи лъвове. Разменяли си удари, докато на всички страни не се разхвърчали късчета отсечена броня, а кръвта им се стичала и обагряла ливадата в тъмен ръждивочервен цвят. Спрели за миг да починат, после отново се сражавали, докато по пладне Червения рицар успял да избие меча от ръката на Гарет, а после се хвърлил към момъка, за да го убие. Гарет обаче започнал да се бори с голи ръце, проснал Червения рицар на земята, смъкнал му шлема и грабнал меча, за да го посече.
— Благородни сър! — извикал падналият рицар. — Оставям се на твоето милосърдие, затова пощади живота ми, умолявам те!
— Това не може да стане — отвърнал му Гарет, — защото ти си се отнесъл възмутително с много достойни рицари, като си ги окачил на червеното дърво, а такава смърт не подобава на благородници като тях!
— Сър — казал Червения рицар, — правех всичко това само заради една дама. Тя построи с магия този замък, а аз искрено я обичах. Каза ми, че някога всичките й братя били убити от рицари на Кръглата маса, затова питаеше дълбока омраза към крал Артур и всички, които му служат. А моята любов не прие, но все пак се закле, че ще я притежавам, когато убия сто от рицарите на крал Артур и ги окача на дървото насред червената ливада.
Тогава дошла лейди Линет и помолила сър Гарет да пощади живота на Червения рицар, като му казала:
— А сега знай, рицарю, че всичко това е дело на Фея Моргана, за да донесе мъка и злочестини на Логрия. Ала големите подвизи, които ти извърши, прославиха повече от всякога Логрия, винаги някой като тебе обръща в добро злото, направено от другиго. Затова пощади този рицар, чието име е сър Айрънсайд, защото ще дойде време, когато той ще седне на почетно място на Кръглата маса.
— Стани, сър Айрънсайд — казал Гарет. — Подарявам ти живота. Иди сега обаче в двора на крал Артур заедно с цялата си дружина и служете вярно на краля. Кажете, че ви изпраща Рицаря от готварницата.
След това десет дни Гарет си почивал в шатрата на сър Айрънсайд, а когато раната му напълно заздравяла, качил се на коня, за да посети в Опасния замък лейди Лионес, която бил спасил. Какво било обаче неговото учудване, когато минал по подвижния мост и видял, че затръшват портата на замъка под носа му, решетестата преграда с дрънчене се спуснала, а лейди Лионес се надвесила от един прозорец над главата му и извикала:
— Върви си, Бомен! Върви си, Рицарю от готварницата! Когато станеш благороден рицар от благороден произход, ще получиш любовта ми, но не и сега!
Това така разярило Гарет, че без да каже нито дума, той обърнал коня си и препуснал към горския гъсталак, последван само от своето джудже.
Лейди Линет обаче отишла при сестра си и я укорила:
— Какъв срам, да се отнасяш така към рицаря, който те избави от бедите ти! Той не е такъв, какъвто изглежда, но засега не мога да ти кажа нищо за името и произхода му.
Тогава лейди Лионес извикала брат си Грингамор и му казала:
— Веднага тръгни подир рицаря, наричан Бомен Прекрасните ръце. Когато заспи, отвлечи джуджето му и го доведи тук. То положително ще знае истинското име и потеклото на господаря си.
— Сестро, ще изпълня желанието ти — подчинил се Грингамор.
Той препускал с коня си цял ден и същата вечер намерил Гарет заспал под едно дърво, подложил щита под главата си. Тогава Грингамор грабнал джуджето, което седяло край коня си малко по-надалече, и като светкавица препуснал назад към замъка. Джуджето обаче се развикало:
— Господарю, господарю! Спаси ме!
Гарет се събудил от вика му и тръгнал в тъмното подир Грингамор през гори и мочурища, чак докато наближили Опасния замък, макар че съвсем не знаел къде са стигнали.
Грингамор обаче го преварил и когато Гарет в галоп влетял в двора на замъка, джуджето вече било разказало историята му.
— Подли рицарю! — извикал Гарет. — Върни джуджето ми или се кълна в рицарската си чест, че ще ти отрежа главата!
Тогава лейди Лионес излязла да го посрещне.
— Добре дошъл, сър Гарет Оркнийски! С голяма радост приветствувам в Опасния замък тебе, мой спасител и моя любов! — казала тя.
— Лейди — отвърнал й Гарет, — неотдавна ти говореше съвсем друго, макар че се сражавах в твоя защита и победих Черния рицар, Зеления рицар, Синия рицар и Червения рицар. Затова, макар че на драго сърце ще пренощувам в замъка ти, ще остана само като твой гост, а не като твой любим.
Думите му ядосали лейди Лионес, но тя продължила да говори любезно и направила голямо празненство в негова чест.
Ала докато Гарет лежал в постелята си през нощта, лейди Лионес изпратила един слуга с голям меч, за да заколи рицаря. Когато обаче човекът се надвесил над него, Гарет се събудил и отклонил удара така, че мечът пробол само, бедрото му. Тогава рицарят скочил на крака, грабнал меча си и посякъл убиеца, като в яда си го накълцал на парчета.
На сутринта лейди Лионес заминала за Камелот и разказала на крал Артур как Гарет я избавил от Червения рицар. Тя помолила краля да направи голям турнир в чест на Гарет, защото много добре знаела, че нейният спасител е или мъртъв, или е получил тежка рана, която може и да не заздравее.
Линет обаче отишла при Гарет и го заварила да стене в леглото си. Тя заплакала заради недостойната постъпка на сестра си, която все още била във властта на магията, направена от кралицата Фея Моргана. Ала Линет също била донякъде веща в магическото изкуство на Авалон, където живеела Нимю, Езерната господарка. Тя се справила толкова добре, че за деня на турнира Гарет бил напълно излекуван от раната си. А после девойката му дала многоцветен вълшебен пръстен. Доспехите на този, който си го сложел, един миг изглеждали жълти, в следващия — кафяви, след малко — черни, а после — червени и никой не можел да познае рицаря.
На турнира Гарет участвувал много пъти, като се бил поред с доста от най-храбрите рицари на Кръглата маса и ги надвил. Ала не искал да се състезава със сър Ланселот, нито с брат си Гавейн, а сър Тристан още не бил там. При все това никой рицар не се прославил толкова, колкото Гарет, чак докато дошло времето, когато сър Галахад и сър Персивал също се присъединили към братството в Камелот.
Когато турнирът приключил, крал Артур направил голямо празненство в тържествената зала, а Гарет върнал пръстена на Линет, за да си го сложи, и всички веднага познали победителя.
Тогава Зеления рицар, Синия рицар и Червения рицар се появили със своите дружини, положили клетва пред крал Артур и му разказали как са били победени в честен бой от Рицаря от готварницата. Сърцето на крал Артур се възрадвало на славата, спечелена от племенника му сър Гарет, и той го поставил да седне на почетно място на Кръглата маса. После Гарет с голяма радост се оженил за лейди Линет и те живели щастливо до края на дните си.
А лейди Лионес си тръгнала от Камелот натъжена и засрамена. Тя се отрекла от коварните магии, с които толкова дълго се била занимавала, и след години сър Гахерис, братът на Гарет, я спечелил за съпруга.
4.
СЪР ТРИСТАН И ПРЕКРАСНАТА ИЗОЛДА
Дълги години след като била създадена Кръглата маса, освен Пагубното място оставали още две празни места. Случвало се и други да бъдат празни за известно време, когато някой рицар бивал убит в отчаяна битка или при дързък подвиг, но винаги нов рицар заемал мястото му. Крал Артур обаче знаел, че не можело
