последва, дошло едно джудже и му донесло огромен меч, който той препасал. Пред залата чакал силен боен кон, на който Бомен се качил и препуснал, а малко след него тръгнал и Ланселот.
Тогава Кей скочил на крака и сърдито възкликнал:
— Ще настигна момчето от готварницата и хубавичко ще го напердаша, задето върши такива работи!
— По-добре си остани у дома — посъветвал го сър Гавейн.
Но Кей не го послушал, а потеглил облечен в бойни доспехи и пришпорил коня си с все сила. Не след дълго той забелязал Бомен, който тъкмо се изравнявал с лейди Линет.
— Ей, Бомен! — извикал Кей. — Защо не си седиш в готварницата? Защо не уважаваш по-благородните от тебе? Знаеш ли кой съм аз?
— Зная много добре — отвърнал Бомен и обърнал към Кей коня си. — Ти си сър Кей, най-грубият и най- нелюбезният рицар от двора, затова се пази от мене!
Думите му така вбесили Кей, че той веднага вдигнал копието си и се спуснал към Бомен, който, макар и да бил без копие, пришпорил коня си насреща му с изтеглен меч в ръка. И точно когато копието на Кей щяло да прободе момъка както карфицата пробожда пеперуда, Бомен внезапно извъртял коня си, посрещнал копието с тъпата част на острието и ловко забучил меча си в Кей. Кей паднал на земята тежко ранен, а Бомен взел копието и щита му и препуснал след лейди Линет. Ланселот, който яздел по петите му, метнал Кей напреки на коня му, който подгонил по посока на Камелот, за да върне там ранения рицар.
Междувременно Бомен настигнал лейди Линет, но тя съвсем не го посрещнала любезно.
— Срамота! — извикала дамата. — Защо се осмеляваш да ме следваш? Миришеш на готварница, а дрехите ти са вкоравени от мас и лой! А рицарят, когото рани или уби, получи от тебе подъл удар… Връщай се обратно ти казвам, върви си в готварницата. Добре ми е известно, че си само един мръсен слуга, когото сър Кей е нарекъл Бомен заради големите ръце! Големи, ами! Бива ги само да скубят патици и да въртят чепа на бъчвата с бира!
— Девойко — обърнал се учтиво към нея Бомен, — можеш да ми говориш каквото си искаш, но аз няма да се върна назад. Защото обещах на крал Артур да ти помогна в бедата и ще го направя, дори ако това ми струва живота!
— Ще ми помогнеш в бедата, как не! — изсмяла се Линет. — Е, скоро ще се срещнеш с такъв противник, че на драго сърце би дал всичката овнешка чорба от готварницата, за да се върнеш там здрав и читав!
— Тепърва ще видим — тихо казал Бомен и двамата потеглили в мълчание, като лейди Линет яздела малко пред него.
Не след дълго стигнали до една висока черна глогина, която растяла от едната страна на сенчеста поляна. На нея били окачени черно знаме и черен щит, а редом стоял рицар на черен кон с черни доспехи.
— Бягай бързо оттук — казала лейди Линет на Бомен. — Това е Черния рицар от Черните ливади!
— Благодаря ти за тези думи — отвърнал Бомен, но по нищо не си личало, че ще последва съвета й.
— Девойко! — извикал Черния рицар. — Да не си поискала да те придружава този човек от двора на крал Артур?
— Опазил ме господ! — отвърнала тя. — Това е само един прост слуга, който върви подире ми, независимо дали го желая, или не. Моля те, рицарю, да ме отървеш от него, защото много ми досажда!
— Е, тогава ще го сваля от коня и ще го накарам да се върне пеш в Камелот… — казал Черния рицар, като грабнал черния щит и черното копие. — А конят му е хубав и ще ми върши добра работа!
— Твоя воля, прави каквото искаш с коня ми — казал Бомен. — Ела и си го вземи, ако смееш, а ако не смееш, отстрани се и ме пусни да мина по черните ти ливади!
— Чуваш ли се какво говориш?! — ядосал се Черния рицар. — Много си дързък за момче от готварницата!
— Лъжа! — извикал Бомен. — Не съм слуга, а благородник по рождение и с по-известно потекло от твоето!
След това те приготвили копията си и се сблъскали като бесни бикове. Копието на Черния рицар отскочило от щита на Бомен и не го засегнало, но копието на Бомен пронизало и щита, и доспехите на рицаря. Той паднал от коня и издъхнал.
— Засрами се, страхливи прислужнико! — извикала Линет. — Ти го уби с коварство! — И като казала това, тя бързо препуснала напред.
Бомен обаче слязъл от коня и облякъл доспехите на Черния рицар, но си запазил меча, както й щита и копието на Кей.
А Ланселот, който видял какво се случило, настигнал Бомен и му казал:
— Сър, ти постъпи като истински храбрец и аз от все сърце съм готов веднага да те направя рицар. Само че първо трябва да науча името ти, а пък аз ти обещавам да не го казвам на другите, докато решиш.
— Господарю — отвърнал Бомен, като коленичил и навел глава, — казвам се Гарет Оркнийски и съм най-малкият син на крал Лот и Артуровата сестра кралица Моргауз. Сър Гавейн е мой брат, братя са ми също Гахерис и Агравейн, но те не ме познаха, защото не са ме виждали в последните десет години.
— Радостен е днешният ден! — казал Ланселот. — Имам честта да те приема в рицарското братство! Продължавай, както си започнал, а около Кръглата маса ще те чака мястото ти. Според мене ти си между най-достойните рицари в кралство Логрия, между най-благородните и най-храбрите!
След това Ланселот развеселен се завърнал в Камелот, а Бомен, когото вече трябва да наричаме сър Гарет, се метнал на коня на Черния рицар и препуснал след лейди Линет.
— Махай се, готварски прислужнико! — извикала тя. — Пфу! Не стой на вятъра, защото ми прилошава от миризмата на гранясала лой… Жалко, че един толкова добър рицар беше убит от нищожество като тебе! Наблизо обаче се намира друг рицар, който ще те накара да платиш за това скъпо и прескъпо, затова бягай, докато още има време!
— Мога да бъда победен или посечен — казал кротко Гарет, — но никога няма да побягна, нито ще те изоставя, преди да изпълня дълга си!
Не след дълго на пътя им внезапно изскочил рицар, облечен в зелени доспехи, със зелено копие и зелен щит.
— Моите почитания, девойко! — казал Зеления рицар от Зелените ливади. — Моят брат Черния рицар ли те придружава?
— Уви, не — отвърнала Линет. — Това е само един окаян готварски прислужник, който с измама уби твоя брат.
— Предател! — извикал Зеления рицар. — Ще платиш с живота си за това!
— Готов съм да се бия с тебе — отвърнал Гарет. — защото убих брат ти честно, в открита борба. Ако имаше някаква несправедливост, тя бе от негова страна, защото той беше в пълно бойно снаряжение, а аз имах само щит и меч.
След което двамата рицари започнали ожесточено да се сражават и копията им се натрошили. После се били с мечове и на коне, докато Гарет не повалил Зеления рицар. И на земята продължили да се бият.
— Рицарю! — извикала след малко Линет. — Защо се бавиш и не си разчистваш сметките с този прост готварски слуга? Колко жалко, че го оставяш жив толкова дълго време!
При тези думи Зеления рицар побеснял от яд и така ударил Гарет, че разполовил щита му, но Гарет захвърлил счупената половина, която все още държал, уловил меча си с две ръце и така цапардосал Зеления рицар по шлема, че той се затъркалял по земята като улучен със стрела заек и започнал да моли за милост.
— Напразно чакаш пощада — казал Гарет. — Положително ще те убия, освен ако дамата не се застъпи за тебе.
— Никога! — извикала Линет. — Не искам да ставам длъжница на един прост слуга!
— Тогава той ще умре — казал Гарет.
— Пожали ме, умолявам те! — задъхано казал Зеления рицар. — Ще ти простя за смъртта на брат си и ще ти служа вярно с петдесетте си рицари!
— Безполезно е, ако тя не ме помоли — упорствувал Гарет. — Приготви се да умреш!
— Не го убивай, мръсни прислужнико! — извикала Линет.
