такава сила, че рицарят заедно с коня си се претърколил на земята:
— Я погледнете, приятели! — възкликнал Ектор. — Та това беше много мощен удар… Струва ми се, че този рицар е твърде по-едър, отколкото може да бъде сър Кей… Сега ще видим какво ще получи от мене!
И Ектор вдигнал копие, след което двамата с Ланселот се сблъскали като грохот на гръмотевица. Ланселот го преметнал през опашката на коня и го оставил да лежи на поляната.
— Кълна се, че това е прекалено силен рицар — казал Ивейн. — Сигурен съм, че е посякъл Кей, а сега язди, облечен в неговите доспехи! Няма да е лесно да изляза насреща му, но да видим какво мога да направя!
След което двамата като обезумели препуснали в галоп един срещу друг, но Ланселот улучил Ивейн, той полетял от коня и се ударил в земята с такава сила, че дълго лежал зашеметен.
— Вече ми е съвсем ясно, че ще трябва да се бия с този рицар! — казал Гавейн. Вдигнал щит, взел в ръка едно здраво копие, връхлетял върху Ланселот и всеки от тях стоварил мощен удар в средата на противниковия щит. Копието на Гавейн обаче се натрошило, а Ланселот бил замахнал толкова силно, че конят на Гавейн не успял да се удържи на крака и се търколил на земята.
А Ланселот засмян продължил пътя си, като си рекъл: „Да поживи господ човека, направил моето копие, защото е най-доброто, което съм държал в ръка!“
— Мисля, че това беше сър Ланселот Езерни — казал Гавейн, като бавно се изправил и помогнал на другите двама рицари да станат на крака. — Бързо да вървим в Камелот, там ще научим истината!
На следващия ден, когато всички рицари на крал Артур се събрали около Кръглата маса, Ланселот влязъл, облечен в доспехите на Кей, но, разбира се, без шлем. Тогава Гавейн, Ивейн, Сеграмур и Ектор се уверили, че тъкмо той ги бил повалил с един удар на копието, и всички започнали да се смеят и да се шегуват.
Сетне Кей разказал на краля как Ланселот го е отървал от тримата рицари, които щели да го посекат.
— И ги накара да се признаят победени от мене, а не от него — казал той, а младежите стояли там като потвърждение на думите му. — После Ланселот взе доспехите ми — продължил Кей, — а ми остави своите. Прибрах се у дома мирно и тихо, защото никой не се осмели да премери сили с мене!
После влезли онези рицари, които били хвърлени в тъмница от Таркуин, и разказали как Ланселот ги спасил. А Гахерис добавил:
— Видях цялата битка от началото до края. Таркуин е най-силният рицар, когото съм срещал!
Дошъл и Мелиот, който разказал как бил спасен от Ланселот, после и крал Багдемагус, за когото Ланселот се сражавал; дошли още много други и всеки знаел някоя история за големите подвизи и ненадминатата храброст на Ланселот.
Щастлив бил крал Артур, че има в двора си такъв рицар, а кралица Гуиневир още повече обикнала Ланселот, като чула разказите за великите му подвизи. Никой вече не обвинявал Артур, че е направил рицар от един неопитен оръженосец, защото през тази година на изпитания Ланселот си спечелил славата на най-забележителен рицар на света, на най-почитания от бедни и богати. И в кралство Логрия никога вече не се родил друг рицар като сър Ланселот Езерни.
3.
СЪР ГАРЕТ, РИЦАРЯ ОТ ГОТВАРНИЦАТА
— Сега, господарю Артур, вече можеш да седнеш на трапезата! — казал сър Гавейн на една Петдесетница, когато в Камелот се били събрали всички Рицари на Кръглата маса, но угощението не можело да започне, защото не се било случило никакво приключение, нито пък бил дошъл някой, който да разкаже необикновена история или да моли за помощ. — Да празнуваме, защото виждам, че идва един момък, облечен в прости дрехи, облегнат на раменете на двама яки слуги, а е с цяла глава по-висок от тях!
— Според тебе, Гавейн, кой може да е? — попитал крал Артур, който седял до кралицата си лейди Гуиневир.
— Не мога да кажа — отвърнал Гавейн, — но от пръв поглед ми харесва, защото не съм виждал по- хубав мъж, пък и ми се струва, че ще бъде чест за рицарите той да бъде между тях!
След малко странникът влязъл, прекосил залата, изправил се пред крал Артур и извикал:
— Господ да те поживи, най-благородни сред кралете, теб и твоето братство на Рицарите на Кръглата маса! Дойдох тук, за да помоля да изпълните три мои желания. Те не са нито неприемливи, нито такива, каквито бихте се побояли да изпълните. Първото ще кажа сега, а другите след дванадесет месеца.
— Казвай каквото искаш и ще го получиш! — обещал крал Артур, комуто също допаднал този висок русокос момък с честен поглед, и кралят веднага решил, че може да му има доверие.
— Моля, сър, през първата година да получавам ядене и пиене в твоя двор!
— Аз пък те моля да поискаш нещо по-добро от това! — казал крал Артур в отговор.
— Сър, нищо друго не желая! — повторил непознатият.
— Добре тогава — казал кралят. — Ще получаваш достатъчно ядене и пиене, не съм го отказвал досега нито на приятел, нито на враг! Моля те само да ми кажеш как ти е името.
— Предпочитам, господарю да не го разкривам, докато не му дойде времето!
— Твоя воля — съгласил се крал Артур. — И все пак много се чудя кой може да си, защото не съм виждал много младежи, прекрасни като тебе.
След това крал Артур поръчал на Кей да се грижи за непознатия и му наредил да го храни и пои така, като че посреща велик херцог или барон.
— Та той не е никакъв благородник! — рекъл презрително Кей. — Ако беше син на рицар, щеше да си поиска кон и доспехи, а не ядене и пиене. Ловя се на бас, че е син на прост селяк, комуто не подобава да общува с рицари. Е, ще му дам място в готварницата, с толкова храна, колкото може да погълне. До една година ще стане тлъст като шопар! А след като си няма име, ще го наричам Бомен, Прекрасните ръце, защото за пръв път през живота си виждам толкова големи, толкова бели, пък и толкова мързеливи и непохватни ръце!
И така Бомен цяла година слугувал в готварницата, а Кей му се присмивал, обиждал го, правел си груби шеги с него и въобще добре се постарал да направи живота му колкото се може по-непоносим.
Бомен обаче винаги проявявал кротост и търпение. Никога не отвръщал на Кей, нито пък отказвал да извърши каквато и да е долна и недостойна задача, която Кей му възлагал. А рицарят, макар да усещал, че самият той се държи лошо, му се подигравал още повече.
Отново дошла Петдесетница и всички от Кръглата маса за пореден път се събрали в Камелот. Крал Артур обаче както винаги не искал да седне на трапезата, докато не дошъл при него един оръженосец и не му казал:
— Сър, можете да започнете пиршеството, защото иде една девойка, която е преживяла необикновени изпитания…
След малко в залата влязла девойка и коленичила пред крал Артур, като молела за неговата помощ.
— Защо ти е необходима? — попитал кралят. — Какво се е случило?
— Сестра ми лейди Лионес е в беда — отвърнала девойката. — Един коварен деспот я затвори в замъка си, като съсипа всичките й земи. Името му е Червения рицар от Червените ливади.
При тези думи Бомен изведнъж застанал пред краля и рекъл:
— Господарю, благодаря ти за дванадесетте месеца, които прекарах в готварницата, където доволно ядох и пих. А сега ще ти кажа и останалите си две желания: първо, да ми позволиш аз да изпълня молбата на тази девойка, и второ, сър Ланселот Езерни да ме придружава дотогава, докато не докажа пред него, че съм достоен за рицар, защото мечтая да бъда направен рицар единствено от сър Ланселот…
— Ще ти разреша тези неща… — започнал крал Артур, но девойката, която се казвала лейди Линет, сърдито се намесила.
— Срамота, крал Артур! Що за обида е това, да изпращаш на помощ на сестра ми някакъв мръсен слуга от готварницата си, докато тук около Кръглата маса седят сър Ланселот, сър Гавейн, сър Гахерис и сър Борс, най-добрите рицари на света, както и много други благородни храбреци!
Обзета от гняв, тя яхнала белия си кон и напуснала Камелот. А докато Бомен се приготвял, за да я
