днешния ден си пролича, че ни очакват още по-славни дела. Макар че Свещеният Граал се появи сред нас, той все пак беше забулен, за да не го виждаме и да не се доближаваме до него. Затова искам да положа клетва, че утре сутринта, без да се бавя, ще тръгна да го търся и няма да се откажа, докато не се справя с това изпитание или не се уверя, че не съм достоен за него.
Когато останалите рицари на Кръглата маса чули думите на Гавейн, почти всички станали на крака и повторили клетвата му.
— Горко ми, скъпи племеннико — въздъхнал крал Артур. — С тази клетва ти направо ме убиваш, като ми отнемаш най-достойния цвят на рицарството, който се е събирал в някое земно кралство. Защото съм сигурен, че тръгнете ли си оттук, никога вече няма да седнем всички до един около Кръглата маса, тъй като много от вас ще загинат в това изпитание. А при тази мисъл сърцето ми се изпълва с голяма тъга, понеже обичам всички вас не по-малко от собствения си живот. Нещо повече… Добре зная, че в бъдеще ще залезе славата на Логрия и че наближава мигът на последната битка, за която ме предупреди Мерлин!
На сутринта всички рицари, които се били зарекли да вземат участие в този поход, се срещнали в катедралата и отново положили клетва да бъдат верни на рицарската си чест. След това по двама, по трима потеглили от Камелот — едни наляво, едни надясно, — за да търсят Свещения Граал.
2.
ПЪРВИЯТ ПОДВИГ НА СЪР ГАЛАХАД
Пътувал Галахад през хълмове и долини, през лесове и равнини, без да срещне някакво изпитание, докато на четвъртия ден вечерта стигнал до едно голямо абатство. Монасите любезно го посрещнали, свалили доспехите му и го завели в стаята за гости. Там заварил двама рицари от Кръглата маса, които вече вечеряли — крал Багдемагус и сър Ивейн.
— Какво ви е довело насам? — попитал Галахад, след като ги поздравил.
— Научихме, сър, че в това абатство се пази един чуден щит — обяснили те. — Но всеки, който го сложи на ръката си, до три дни бива сполетяван от беда. Също така се говори обаче, че човекът, който е определен да носи този щит, ще извърши подвига на Свещения Граал.
— А утре — добавил крал Багдемагус — аз ще взема този щит, ще си опитам късмета. Затова ще ви моля да останете в абатството три дни, та ако излезе, че щитът не е предназначен за мене, да бъде върнат тук, преди да изтече това време. Струва ми се, че ако не аз, то поне Галахад ще успее.
— Със сигурност ще почакам — отговорил Галахад, — защото наистина имам нужда от щит.
На следващата сутрин тримата заедно отишли на литургия, а после крал Багдемагус разпитал игумена за щита.
— Предназначен е за най-достойния рицар и за никой друг — казал игуменът, — затова не ви съветвам да се докосвате до него.
При все това той ги завел зад олтара и им показал щита, който бил така излъскан, че целият изглеждал бял като сняг, само в средата му имало нарисуван червен кръст.
— Добре зная, че не съм най-достойният измежду рицарите — казал крал Багдемагус, — ала все пак ще се опитам да го нося!
И с тези думи той сложил щита на ръката си, метнал се на коня и се изгубил в гората, следван малко по-назад от оръженосеца си. След като изминали не повече от две мили, стигнали до красива обширна долина с каменна отшелническа обител, построена от едната й страна. Крал Багдемагус току-що се бил показал иззад прикритието на дърветата, когато откъм далечния край на гората се появил непознат рицар в бляскави бели доспехи, с готово за бой копие. Тогава и Багдемагус вдигнал копието си и двамата се сблъскали като вихрушка. Колкото и точно да се мерил Багдемагус, копието му сякаш нищо не улучвало, ала копието на Белия рицар го засегнало в рамото — там, където не бил прикрит от щита — и Багдемагус паднал в несвяст на земята.
— Този човек много е сбъркал, като е взел щита — казал Белия рицар на оръженосеца на Багдемагус. — Въпреки това внимателно го вдигни и го върни там, откъдето сте дошли. Вземи и щита, защото той принадлежи на Галахад, достойния рицар, и на никого другиго.
— Рицарю — обадил се оръженосецът, — как се казваш, за да съобщя на сър Галахад?
— Името ми не е от значение — отговорил Белия рицар. — Нито ти, нито някой друг простосмъртен трябва да го знае.
Тогава оръженосецът метнал тялото на крал Багдемагус на коня, закачил щита за лъка на седлото и бавно го повел към абатството, където сложили ранения на легло и дълго се грижили за него, докато оздравял.
— Сър — казал оръженосецът на Галахад, — Белия рицар, който надви крал Багдемагус, ти изпрати поздрав и ме помоли да ти предам, че щитът принадлежи единствено на тебе и че когато го носиш, ще преживееш много изпитания.
— Благодаря на добрата съдба, че този щит дойде при мене! — извикал Галахад и като взел щита, препуснал към гората.
Не след дълго стигнал до поляната край каменната обител, където изневиделица и него пресрещнал Белия рицар — появил се от гората като слънчев лъч, който забелязваме едва в мига, когато проблесне.
— Помози бог, рицарю! — поздравил го Галахад. — Разкажи ми, моля те, за чудодейния щит, който нося!
— Дълго стоя щитът в онова абатство — казал непознатият — в очакване да дойде за него един свят логрийски рицар. Този рицар си ти. Преди повече от четиристотин години щитът е бил направен в град Сарас, в светите земи. А сега върви, Галахад! Ти си истински рицар и делото ти ще се увенчае с успех.
Като казал тези думи, Белия рицар побързал да си тръгне и още преди да стигне до гората, изчезнал от погледа, както изчезва слънчевият лъч, когато облак закрие небесното светило.
Галахад стоял, обзет от почуда, и тъкмо в този миг оръженосецът, който го придружавал от абатството и чул думите на Белия рицар, дошъл и коленичил в краката му, като извикал:
— Изпълни едно мое желание, благородни Галахад! Посвети ме в рицарство и ми позволи да търся Свещения Граал заедно с тебе!
— Любезни сър — отвърнал му Галахад. — тъй като принадлежиш към кралски род, гледай винаги да служиш за пример на останалите рицари защото трябва да бъдеш огледало на всички добродетели. Затова незабавно ще те направя рицар и ти ще ме придружаваш, докато някое премеждие не ни раздели.
А Галахад потеглил на път заедно с Мелиас, но не след дълго те се разделили, защото срещнали един поклонник, който им казал:
— Рицари, сега трябва да изберете накъде да тръгнете. Този, който тръгне надясно, лесно ще стигне до края на своето странствуване, но не поради собствената си храброст. Този обаче, който препусне вляво, ще трябва сам да си пробива път, като проявява сила и смелост.
— Аз ще тръгна по левия път! — извикал Мелиас, който нямал търпение да докаже какъв достоен рицар е, и потеглил, преди Галахад да го възпре. Навлязъл навътре в леса и не след дълго намерил разкошна празна шатра, където на един великолепен трон била окачена златна корона, а трапезата била отрупана с ястия. Мелиас слязъл от коня и се нахранил, след което взел короната и се канел да си тръгва, когато изневиделица се появил някакъв рицар и му викнал:
— Остави това златно кръжило, защото не е твое, и се защищавай!
— Боже, помогни на младия рицар! — помолил се Мелиас, след което вдигнал копието си и се понесъл към непознатия. Другият рицар обаче го съборил от коня, грабнал короната и препуснал нататък, като оставил Мелиас полумъртъв, с дълбока рана в тялото.
Галахад поел по другия път, който обаче просто лъкатушел през леса и се сливал с онзи, по който тръгнал Мелиас. Рицарят стигнал до откритото място пред шатрата тъкмо когато непознатият вече съборил от коня Мелиас и си тръгвал.
— Върни се, страхливецо! — извикал Галахад, при което рицарят обърнал коня си и ожесточено започнал да се бие с Галахад. Галахад обаче го ударил така умело, че го повалил на земята, ала от силния удар копието му се натрошило на парчета.
— Добре се биеш — казал непознатият рицар, като бавно се изправил на крака. — Затова се признавам за победен. Не се безпокой за младежа, когото аз победих, защото ще се погрижа за него и ще го
