казал:
— Вземете дванадесет рицари и направете каквото следва. Тежко ви обаче, ако сте дошли при мене с лъжи и клевети, защото това е най-тъжното дело, което някога е било извършвано нощем по тези земи!
Тогава двамата заговорници отишли да си потърсят дружина. А когато няколко часа по-късно Гавейн влязъл в голямата празна зала, той заварил там крал Артур сам на Кръглата маса. Сълзите неудържимо бликали от очите му, стичали се по сивеещата му брада и капели върху ръцете му.
Ланселот стоял до късно в стаята си с Борс. Накрая станал и казал на госта си:
— Желая ти лека нощ, скъпи братовчеде. Отивам да говоря с кралицата.
— Сър — казал Борс, — съветвам те да не ходиш тази нощ.
— Защо? — попитал Ланселот.
— Опасявам се от Мордред — отвърнал Борс. — Той и Агравейн непрекъснато търсят начин да те злепоставят и да напакостят на всички ни.
— Не се бой — казал Ланселот. — Ще отида тихо и бързо и веднага ще се върна.
— Желая ти сполука — казал Борс. — Дано си дойдеш здрав и читав.
Тогава Ланселот взел под мишница меча си, увил се в дългото си, подплатено с кожа наметало и тръгнал през тъмния замък към покоите на кралица Гуиневир.
Двамата били заедно само от няколко минути, когато Мордред, Агравейн и дванадесетте рицари дошли пред вратата с вика:
— Предателю Ланселот, пипнахме те!
Крещели толкова силно, та да ги чуят всички в замъка.
— Уви, предадени сме! — разридала се Гуиневир.
— Кралице — казал Ланселот, — има ли тук някакви доспехи, които мога да сложа? Тогава тези подлеци не ще ме хванат толкова лесно.
— Уви, няма — отвърнала Гуиневир. — Няма доспехи, нито шлем, няма дори щит, затова се боя, че дългата ни любов е стигнала до печален край…
Ланселот обаче се обърнал към вратата и извикал:
— Уважаеми, престанете да вдигате такъв шум и аз кротко ще ви отворя!
— Бързо излизай, притвор ни рицарю! — извикали те в отговор. — Ако се предадеш без бой, ще те вземем в плен и ще те заведем при крал Артур.
Тогава Ланселот увил наметалото около десницата си, дръпнал резето и леко открехнал вратата. Тутакси един рицар (името му било Колгреванс) се втурнал напред и с все сила започнал да размахва меча си. Ала Ланселот се предпазвал, като посрещал ударите с плътно увитото наметало, след което така ударил Колгреванс по главата, че рицарят паднал мъртъв. Ланселот бързо го вмъкнал в стаята и отново залостил вратата. После с помощта на кралицата свалил доспехите му и си ги сложил.
— Предателю! Излез от стаята на кралицата! — извикал Агравейн, като удрял с юмруци по вратата.
— Престани да вдигаш шум, ида! — отвърнал Ланселот. — И те съветвам, Агравейн, да бягаш и да се скриеш някъде!
След което Ланселот отворил широко вратата и за миг останал на прага — най-хубавият рицар, раждал се на земята. В следващия миг вече бил сред враговете си. Мечовете проблясвали като светкавици в буреносни облаци. С първия удар Ланселот повалил Агравейн, а после започнал с такава мощ да размахва меча, че не след дълго всичките му врагове се търкаляли покосени на земята. Единствено Мордред, който бил само ранен, успял да избяга.
— Трябва да вървя! — извикал Ланселот на кралицата. — Ако обаче те заплашва някаква опасност поради това нощно премеждие, знай, че ще ти се притека на помощ, стига да съм между живите!
След което Ланселот бързо напуснал двора на крал Артур. С него тръгнали Борс, Лионел и още много рицари. Скрили се в близката гора и чакали да видят какво ще стане.
Междувременно Мордред, целият в рани, се явил пред крал Артур и Гавейн, които седели в голямата зала.
— Какво се е случило? — попитал крал Артур. — Не го ли заварихте в покоите на кралицата?
— Там беше наистина — простенал Мордред, — при това без доспехи. Най-напред обаче уби Колгреванс и облече доспехите му, а после уби всичките си противници освен мене, понеже, макар да ме рани тежко, успях да избягам.
— Да, Ланселот е славен рицар — казал тъжно крал Артур. — Колко жалко, че изобщо се опълчи срещу мене. Вече съм сигурен, че с благородното братство на рицарите на Кръглата маса завинаги е свършено, защото твърде много рицари ще застанат на негова страна.
— Ами кралицата? — попитал Мордред. — Тя е извършила държавна измяна и трябва да умре на кладата.
Тогава крал Артур скрил лице в ръцете си и заплакал.
— Не действувай прибързано, господарю! — спокойно го посъветвал Гавейн. — Откъде да сме сигурни, че Ланселот и кралицата са виновни? Може би тя го е извикала само за да му благодари, че я избави от Мелиагранс.
— Кралицата ще умре, както повелява законът — казал крал Артур. — Позорна смърт очаква и Ланселот, ако се появи отново тук!
— Да не дава господ да бъда наблизо тогава! — възкликнал Гавейн.
— Та нали той е убил брат ти Агравейн — напомнил крал Артур на Гавейн.
— Често предупреждавах Агравейн, защото усещах докъде ще стигне с тия заговори — отвърнал Гавейн. — Нещо повече, бил е един от четиринадесетте облечени с доспехи рицари, изненадали невъоръжен човек… Затова прощавам на сър Ланселот за смъртта на брат си.
— Приготви се утре сутринта да поведеш моята кралица към огъня — казал крал Артур.
— В никакъв случай, най-благородни кралю! — извикал Гавейн. — Никой няма да може да твърди, че съм те посъветвал да я осъдиш на смърт!
— Тогава извикай тук братята си Гахерис и Гарет — казал Артур.
А когато те дошли, кралят им дал своите нареждания:
— Господарю — отвърнали те, — ще изпълним молбата ти. Знай обаче, че изобщо не сме съгласни с тебе. Ще отидем там без оръжие, облечени в жалейки.
— Тогава побързайте, защото часът настъпи! — извикал крал Артур.
— Горко ми, доживях да видя всичко това! — казал Гавейн.
И ето че повели Гуиневир към кладата, само по риза, следвана от много хора в жалейки. Край кладата чакал Мордред, облечен в доспехи, а с него и група въоръжени рицари. Вече били запалили факла, когато изневиделица се появил Ланселот с дружината си. Пробили си път до кладата, като посекли много рицари, и отвлекли кралица Гуиневир. Ланселот обаче убил и Гахерис, и Гарет, които стояли до кладата без оръжие, в жалейки, защото не ги познал.
След това Ланселот и всички, които били на негова страна, се оттеглили в земите на Ланселот — в Гуинед в Северен Уелс — и се укрепили в замъка му, който носел името Веселия бранител.
Сега кралство Логрия наистина западнало, защото в Британия започнали да бушуват междуособици и на мястото на някогашните любов и вяра вече имало само омраза. Когато ядът му преминал, крал Артур дълбоко се разкаял, че така прибързано е осъдил кралица Гуиневир да бъде изгорена, и се зарадвал, че Ланселот я е спасил. Сега обаче било вече свършено със старото приятелство между Гавейн и Ланселот и вместо него внезапно изникнала ненавист и жажда за мъст.
— Кълна се, че няма да имам мира, докато двамата с Ланселот не се срещнем очи в очи и единият от нас не умре! — викал Гавейн. — Никога няма да му простя смъртта на брат си Гахерис и на добрия Гарет. Да ги посече невъоръжени и беззащитни! А тебе, мой чичо Артур, заклевам в светия орден на рицарството като истински крал на тази земя веднага да обявиш война на Ланселот, за да отмъстиш за братята ми, както и за да избавиш кралицата си!
Всички рицари, които били останали верни на крал Артур, също го молели да започне война. Накрая той събрал войската си и потеглил на север, докато стигнал до замъка Веселия бранител и го обсадил.
Един ден след петнадесет седмици безплодна обсада Ланселот се показал на кулата над портата и се обърнал към крал Артур и Гавейн със следните думи:
