— Милорди, не ще успеете да превземете този замък!
— Тогава излез на двубой с мене! — извикал крал Артур.
— Да не дава господ някога да ми се наложи да се бия с най-благородния крал на всички времена, нещо повече, с човека, който ме направи рицар! — казал Ланселот.
— Засрами се от красивите си приказки! — извикал кралят. — Нима не разбираш, че аз съм твой смъртен враг во веки веков? Ти взе жена ми, посече рицарите ми и съсипа великото кралство Логрия.
Тогава Ланселот започнал да моли крал Артур да сключат мир, като предложил да му върне кралица Гуиневир и да защити невинността й от всичките й обвинители. И кралят може би щял да го послуша, ако Гавейн не се бил противопоставил на каквато и да е спогодба с Ланселот.
На другия ден Ланселот, който най-после се ядосал на жестоките подигравки, с които го бил обсипал Гавейн вчера, внезапно извел своите хора от замъка и започнала страшна битка.
Докато търсел Ланселот, Гавейн свалил от кон Лионел и го посякъл. А Борс съборил на земята крал Артур, изправил се над него с изваден меч и викнал на Ланселот:
— Сър, да приключа ли тази война с един удар?
Ланселот обаче отвърнал:
— Не посягай, иначе ще умреш от ръката ми! Няма да позволя благородният ни господар крал Артур да бъде посечен или опозорен от когото и да било!
След което Ланселот скочил от коня и много внимателно помогнал на крал Артур да се изправи на крака и да се качи на коня си, като през това време му казал:
— Скъпи кралю, в името на бога те моля да сложиш край на тази война. Прибери си с почести кралицата, а аз ти обещавам да напусна британската земя и никога да не се върна, освен ако ти не ме повикаш!
Крал Артур се трогнал до дъното на душата си, като си помислил какво голямо благородство проявява Ланселот. Спомнил си и за славните му подвизи в миналото. И въпреки всички опити на Гавейн да попречи, кралят сключил мир с Ланселот.
Когато най-после се споразумели, Ланселот се появил без доспехи пред краля, повел за ръка кралица Гуиневир, и казал:
— Благородни кралю, водя ти твоята кралица. Ако има рицар, който се осмелява да твърди, че тя ти изменя, ще се бия до смърт с него. Каквото и да правех или да исках да направя, тази дама запази своята невинност, но ти се вслуша в думите на лъжци и заговорници — като казал това, Ланселот се обърнал и погледнал Мордред, — които със своите сплетни разтуриха святото рицарско братство на Кръглата маса.
— Кралят може да постъпва както иска — намесил се Гавейн, — ала аз до края на живота си няма да се сдобря с тебе, защото ти уби скъпият ми брат Гарет, както и братята ми Гахерис и Агравейн.
— Знаеш много добре, че от всички на света най-много обичах Гарет — започнал Ланселот, — и до края на дните си ще скърбя, че съм го посякъл, без да разбера какво върша…
— Никога няма да ти простя за смъртта на братята си — прекъснал го бурно Гавейн, — особено заради брат ми Гарет!
— А сега — казал Ланселот — трябва да си взема сбогом с този прекрасен край и със святото кралство Логрия. Ще отида отвъд морето, в Арморика, във френските земи…
— Знай, че след време ще те открия там! — извикал Гавейн.
Известно време след това в Британия царувал мир, но той бил непостоянен и изпълнен с безпокойство. Гавейн непрекъснато бил погълнат от черни мисли заради смъртта на братята си, а Мордред току се мъчел да разпалва омраза към Ланселот. Накрая толкова много рицари заели страната на Гавейн, че крал Артур се принудил отново да обяви война на Ланселот. Той събрал голяма войска и потеглил за Франция, като оставил Мордред да управлява Британия в негово отсъствие. Навлезли в Арморика и стигнали замъка Бенуик, където се бил приютил Ланселот. Дълго време останали там.
На три пъти Ланселот и Гавейн излизали на двубой, и всеки път Ланселот побеждавал и ранявал почти смъртоносно Гавейн. Изглеждало обаче, сякаш Гавейн вече бил загубил ума си, защото дори когато лежал с тежки рани, не спирал да крещи:
— Предател! Страхливец! Щом оздравея, отново ще се бия с тебе. Никога няма да ти простя смъртта на Гарет и няма да се успокоя, докато единият от нас не падне посечен!
В това време Мордред продължавал своите кроежи в Британия. А когато спечелил достатъчно рицари на своя страна, разгласил, че крал Артур е загинал във френските войни, убедил народа да избере него за крал и дори бил коронясан в Кентърбъри.
После затворил кралица Гуиневир и се опитал да я накара насила да се омъжи за него. Тя обаче успяла да избяга и се скрила в Лондон. Оттам изпратила вестоносци да намерят крал Артур, а самата тя се оттеглила заедно с онези, които й били останали верни, в крепостта Тауър, където се подготвили за обсада.
Не след дълго там пристигнал Мордред и се опитал да проникне в Тауър със сила, но замъкът бил добре укрепен. Тогава се опитал да убеди кралица Гуиневир да напусне крепостта, но тя дръзко му отвърнала:
— Предпочитам да умра от собствената си ръка, пред това да ти стана съпруга!
Тогава кентърберийският архиепископ — същият, който бил коронясал крал Артур преди толкова много години и който вече бил старец на преклонна възраст, отишъл при Мордред и го заплашил.
— Не се ли боиш от възмездие? — викнал му той.
— Крал Артур не е убит, а ти причиняваш голямо зло на кралицата и на цялото кралство!
— Мълчи, подли свещенико! — започнал да крещи Мордред. — Ако продължаваш да ме ядосваш, че ти отсека главата!
— Сър — отвърнал архиепископът, — ако не се откажеш от греха си, ще те прокълна и ще те отлъча от църквата!
— Каквото и да направиш — извикал Мордред, — не ме е грижа за теб и за проклятията ти!
Архиепископът си тръгнал, събрал свещениците си и проклел Мордред.
Тогава Мордред се опитал да намери архиепископа, за да го убие, но свещеникът избягал в Самърсет, където станал отшелник в Гластънбърийското абатство.
В това време пратеникът на кралица Гуиневир намерил крал Артур, който бързо потеглил с цялото си войнство към морския бряг и отплавал за Англия. Мордред обаче го причакал в Дувър и преди кралският кораб да спре на пристана, се разразила страшна битка. Накрая всички слезли на брега, където нападнали метежниците и ги прогонили отвъд дюните. Мордред бил пръв в бягството.
Когато битката свършила, крал Артур намерил Гавейн, който бил смъртно ранен, защото последната рана, която му бил нанесъл Ланселот, се била отворила.
— Уви, любими племеннико — казал крал Артур, като коленичил до Гавейн, — ето че и ти, човекът, когото съм обичал най-много на земята, лежиш и издъхваш. Няма вече радост за мене. От всичките си рицари най-много обичах теб и Ланселот, а изгубих и двама ви.
— Ах, скъпи господарю — прошепнал Гавейн, — аз съм виновен за всичко. Напоследък бях обзет от безумие, от наранено самолюбие и злост… Ако благородният Ланселот беше с нас, тази война никога нямаше да избухне. Вече му прощавам. О, да му бях простил по-рано! Дали той някога ще ми прости?
След което Гавейн помолил за перо и мастило и написал следното писмо на Ланселот:
„О, Ланселот, пръв сред всички благородни рицари, които съм срещал или за които съм чувал! Аз, Гавейн, умирам от твоята ръка, от ръката на най-благородния човек на света, и те моля за прошка… Върни се, достойни Ланселот, върни се колкото се може по-скоро, защото кралство Логрия се намира в смъртна опасност и нашият скъп господар крал Артур има нужда от тебе… Днес слязохме на дувърския бряг и прогонихме долния предател Мордред. За нещастие ме раниха повторно там, където ме беше ранил ти. Пиша ти сега в часа на своята смърт. И те моля, най-славни рицарю на света, да побързаш да дойдеш. За мене ще напомня само гроба ми, ала ти се върни веднага, преди Мордред да събере нови размирници… Благородни Ланселот, приветствувам те и… сбогом.“
След което Гавейн издъхнал, а крал Артур цяла нощ плакал над тялото му.
