Но Сет не пропусна да забележи моментното й колебание.
— Мисля, че все пак е по-добре да останеш единствен собственик — каза Сет, — въпреки че продължавам да настоявам, че трябва да го застраховаш.
— Вече го направих. Винаги съм знаела, че имаш право за това, но защо да не ми препоръчваш съсобственост?
— Защото е твой и не трябва да го делиш с никой друг. Бъди егоист! Остави за себе си цялото уважение, всичките пари и славата.
Кортни се засмя щастливо.
— Все пак си помисли за солидната комисионна, която губиш.
Току-що почувствал облекчение, Сет се стъписа отново и дори повече при тези думи.
— Съжалявам. Нямах предвид това…
— Кортни, искам да бъдеш сигурна, че женитбата ни няма нищо общо с Айдъл ауър или продажбата на коне. Няма да излезе нищо, ако си на мнение, че аз просто преследвам поредната комисионна.
— Сигурна съм. Беше само глупава шега. След като през цялото време непрекъснато те обвинявах, че се въртиш около мен само заради комисионните, мислех, че ще можем да се посмеем над това, че сега имаш шанса да ги получиш.
— Просто съм прекалено чувствителен на тази тема. Ще трябва да си намериш някой друг, който да се занимава с продажбата на конете ти.
— Имам по-добро предложение. Просто няма да ги продавам. — И двамата се засмяха.
Изведнъж изражението на Сет стана сериозно.
— Ще можем ли да започнем тук?
Кортни го наблюдаваше внимателно.
— Нали вече не се опасяваш, че за мен фермата е на първо място.
— Не, но се съмнявам, че Айдъл ауър ще се отнесе към проблема със същото разбиране. Знам, че след няколко години вероятно ще трябва да се пренесем в твоята ферма. Това място е прекалено малко за много коне и деца, но бих искал да си само моя колкото се може по-дълго. Не желая Тед или някой друг да идва в къщата на всеки час от деня или нощта, за да задава въпроси.
— Добре, ще живеем тук, докато не изместиш офиса си от Лексингтън.
— Съгласен съм. — Известно време стояха смълчани. — Знаеш ли, че Ниджински роди кобила? — сети се Сет.
— Не. Как изглежда?
— Малка красавица. Мисля, че бих могъл да я отгледам сам и после, когато Гас спре да се състезава, да го взема за разплод.
Кортни я напуши на смях. Когато погледна към Сет и забеляза танцуващите дяволчета в очите му, тя прихна. Опита се да каже нещо, но вместо това продължи да се залива от смях. Облегна се на гърдите му и като осъзна, че може да прекара остатъка от живота си с този мъж, продължи да се смее.
Но смехът й вече не бе следствие на шегата.
Той изразяваше истинско щастие.
Информация за текста
© 1999 Лей Грийнууд
© 2000 Анна Димитрова, превод от английски
Leigh Greenwood
The Winner’s Circle, 1999
Сканиране: ???
Разпознаване и редакция: Xesiona, 2009
Издание:
Лий Грийнууд. Омагьосан кръг
Редактор: Любен Любенов
Коректор: Диана Черногорова
Оформление на корицата: Светлана Карагеоргиева
ИК „Компас“, 2000
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13579]
Последна редакция: 2009-10-02 22:30:00
