Знаеше го, но пак ревнуваше. Джордж изстена вътрешно. Беше се уморил да ревнува и да се измъчва от това. Дали винаги щеше да бъде така с жените, или това беше само с Роуз?
— Довиждане — викна Зак, докато се отдалечаваха с конете, а лъчезарното му настроение се възвърна, защото яздеше между Монти и Хен.
— Съзнаваш ли, че няма да можеш да го задържиш повече вкъщи, след като веднъж го пусна? — попита Роуз.
— Напротив, не биваше да го държа толкова дълго тук — отговори Джордж, като си припомни миналото. — Моят баща ми подари първия кон, когато навърших две години. Когато станах на три, той започна да ме учи да скачам. Паднах. Той наруга мен и мама, когато се разплаках.
— Учудвам се, че изобщо си се качил на кон след това — рече Роуз.
— Той ме качи на седлото преди още да съм спрял да плача и ме накара отново да скоча. Паднах около единадесет пъти в онзи следобед, но се научих да скачам. Преди да навърша четири години, яздех с баща си по едни от най-неравните местности в северна Вирджиния.
Сигурен беше, че Роуз долови омразата в гласа му. След всичкото това време тя си бе останала силна.
— Няма да позволя на моето дете да се качи на кон, докато не порасне достатъчно, за да умее да се държи здраво на седлото — разпалено рече Роуз. — И никой няма да го кара да скача, ако не иска.
— Тогава не се омъжвай за човек от Вирджиния, или за англичанин — предупреди я Джордж. — Те смятат, че мъжът се появява на белия свят, научен да скача.
Джордж се затрудняваше да се съсредоточи върху задачите, които тя му възложи. Мислеше само за нейната близост. Външният й вид се бе променил, откакто се посвикна с тях. Сега косата й беше разпусната. Макар че това не му предоставяше възможност да хвърля поглед към съблазнителното петънце отзад на тила й, така тя изглеждаше още по-хубава. По-млада и невинна. Още по-съблазнителна.
Усилната работа й бе придала по-здравословен вид Жаркото тексаско слънце бе осеяло носа и скулите й със ситни лунички. Ушите й бяха скрити под водопад от къдрици. Носеше прилепнали към тялото си дрехи от тънък плат с по-дълбоко изрязани деколтета. Очевидно бе разполагала с голям запас от дрехи преди смъртта на баща си.
Джордж забеляза, че от ситните капчици пот роклята й е прилепнала към тялото и е станала почти прозрачна. В такива моменти, колкото и усилено да се опитваше да се съсредоточи върху работата си, вниманието му непрекъснато бе насочено към Роуз.
И към нейното тяло.
След като ходиха да берат къпини, всяка нощ той сънуваше устните й, целувките й, докосването на ръцете й. Подлудяваше, че стои настрана, без да я докосва.
— Защо не отидем да се поразходим? — предложи Джордж. — Твърде горещо е за работа.
Роуз не го погледна.
— Не мога. Сложила съм задушено на печката. Трябва да прибера съдовете, да оправя стаята ти и да сменя завивките на леглата.
— Ще ти помогна.
— Не — тя не го поглеждаше, но решението й явно беше категорично.
Той повдигна брадичката й, за да срещне погледа й.
— Защо не?
— Това няма да ни доведе до никъде.
— Трябва ли всичко да довежда до някъде?
— А не трябва ли?
— Харесвам те, Роуз. Много те харесвам.
— И аз те харесвам, но това не е причина да се разхождаме заедно.
— Защо не?
— Хората понякога говорят неща, които не мислят. Дори вършат неща, които не искат.
— Като това ли? — попита Джордж, като се опита де я целуне, но тя се отдръпна.
— Мисля, че не бива повече да го правим.
— Защо?
— Бъди разумен, Джордж. Аз съм ти домашна прислужница. Само си представи, че ти позволя да ме целуваш, да ме притискаш по ъглите и… — Роуз не можа да довърши. — Зак вече ни видя. Скоро ще ни види и някое от другите момчета. И какво ще стане тогава?
— Само се целувахме.
— Не бих могла да остана при вас — тя мислеше да спре дотук. Не разбра какво я накара да изрече следващите думи. — Щеше да бъде съвсем различно, ако искаше да се ожениш за мене.
— Не смятам да се женя за никоя.
— Знам.
— Не искам и да се държа неприлично.
— И това знам, но няма да ти позволя да ме целунеш отново.
Тя го бе накарала да се чувства виновен и това го ядоса.
— А защо не ме спря край потока?
— Ти ме изненада.
— Само заради това ли?
— Ами, хареса ми.
Джордж тръгна към нея, но Роуз отново отстъпи.
— Няма да го направя отново.
— Защо не?
— Започне ли веднъж това, няма начин да се спре, освен…
— Освен ако се оженя за теб — довърши мисълта й Джордж рязко раздразнен. — Само за това ли мислят жените? Не могат ли да си представят, че на мъжа и жената може само да им е приятно да са заедно?
— Може би аз си го представям, но други хора не могат.
— Толкова ли са важни другите за тебе?
— Един ден ще си замина оттук. Ще си намеря ли друга работа, ако хората знаят, че съм ходила с тебе? Това ще е още по-лошо, отколкото да ми викат янки.
— Не е необходимо да си заминаваш.
— Трябва. Ти ще заминеш, а момчетата ще се изпоженят.
— Винаги ще има място за теб.
Защо го каза? Не бе възнамерявал да я наеме на работа завинаги.
— И какво ще правя? Ще бъда гледачка на децата на други жени? Ще готвя и ще чистя, за да могат те да отделят повече време на мъжете си? Искам да имам свой съпруг и деца. Не искам да гледам отстрани.
Джордж не можеше да си представи, че Роуз няма да е център на внимание където и да отидеше. Не само заради красотата си или заради умението така да организира живота им, че да им харесва. Тя щеше да е специална, където и да отидеше.
— Къде ще си търсиш съпруг?
— Не бъди жесток — сопна му се тя.
— Не исках да го кажа по този начин. Вече спомена, че в Тексас никой не те иска. Къде ще отидеш?
— Не знам, но това не е твоя работа.
— Може и да не е, но ме засяга.
— Няма нужда — рече Роуз, като едва сдържаше сълзите си. — Не се преструвай, че те интересува.
— Интересува ме.
— Не, не те интересува. Ти ме харесваш и ме желаеш. Това не е едно и също.
Един от конете в ограждението изцвили.
