— Никога не съм мислил за първата си брачна нощ — рече той, след като затвори вратата след себе си. — Но ако бях мислил, това определено нямаше да бъде начина, по който щях да отида при жена си.
Джордж не се приближаваше до леглото, а стоеше прав на известно разстояние от него.
Роуз усети, че той като че ли иска разрешение да легне в тяхното легло.
— Важното е, че дойде.
Тя отметна завивките и приглади чаршафа.
Той се колебаеше.
— Срамувам се да дойда при теб в това състояние.
Роуз отново приглади чаршафа.
— Още не си дошъл.
Джордж се доближи до леглото.
— Мъжът, който заслужаваш, би трябвало да дойде при тебе, изпълнен с гордост и самочувствие.
— Мъжът, който искам,
Джордж се отпусна на леглото.
— Не заслужавам такова разбиране.
Роуз протегна ръка и хвана неговата, като нежно го притегли към себе си.
— Хайде да не говорим кой какво заслужава. Вместо това да поговорим за онова, което аз искам да ти дам и ти искаш да ми дадеш.
Той се наведе към нея и облегна главата си на рамото й.
— Не знам какво мога да ти дам — каза той. — Доколкото си спомням, бях решил да не се женя. Промяната настъпи толкова внезапно, че ме завари съвсем неподготвен.
Роуз го притегли още по-близо до себе си и тялото му се прилепи до нейното. Усещането беше вълшебно. Толкова дълго бе чакала да го прегърне, да бъде близо до него, да знае, че той й принадлежи. Искаше да изживее мига, да изпита цялата му сладост. Искаше той да я люби. Чувстваше, че близостта им не би била пълна без това, но съзнаваше, че усещането за близост, за себераздаване и мислите за миналото още го измъчваха и бяха за него много по-важни, отколкото да отдаде тялото си.
— Дори не съм си позволявал да мечтая, че съм женен за теб — рече Джордж.
Говореше нежно и бавно. Едната му ръка лежеше под него, а другата, сплетена с ръката й — върху корема. Роуз се поотмести, за да може удобно да сложи глава във вдлъбнатината между гърдите и раменете й.
— Но го сънувах — усмихна се нежно той. — А братята ми бяха нашите деца.
— На Монти това никак няма да му хареса. — Самоувереността на Роуз се възвръщаше. Щом искаше деца насън, нямаше да мине много време и щеше да ги поиска и наяве.
Задоволството й продължаваше да нараства.
— Живеехме в голяма къща. Ти имаше прислуга и най-различни дрехи.
— Не ми трябват такива неща.
Той не отговори веднага. На Роуз й се стори, че му се спи.
— Ти беше толкова красива. Седяхме край масата и дълго разговаряхме след вечеря. Поръчах на слугите винаги да слагат два свещника близо до теб, за да наблюдавам как светлината играе в златистата ти коса и искриците в очите ти.
Тя се изви, за да може да види лицето му. Клепките му се затваряха. След алкохола, горещата вана и вълненията покрай сватбата, Джордж беше напълно изтощен. Заспиваше в обятията й.
За нейна почуда тя нямаше нищо против.
— Само че има нещо, което отдавна исках да ти кажа. Всяка вечер се канех да ти го кажа, но не го направих. Не знаех как.
— Какво е то? — попита Роуз с нежен като неговия глас.
Настъпи мълчание.
Тя го погледна. Той спеше с глава върху гърдите й, а косата му боцкаше кожата й. Едва дишаше под тежестта му. Но не би се помръднала за всичките богатства на света. Доволна беше, че е с него, дори и след като сватбата им не беше както си я представяше.
Роуз се усмихна. Преди година би се ужасила, ако някой й бе описал как ще протече сватбеният й ден. Дори би се заклела, че никога няма да се омъжи. И през ум не й бе минавало, че ще бъде доволна и така.
Но тя наистина беше доволна.
Беше се омъжила за мъжа на мечтите си. Джордж я искаше и се нуждаеше от нея. Вярваше й, възхищаваше й се и тя беше на път да спечели и доверието му. Какво повече можеше да иска една жена от един мъж?
Щеше да притежава и тялото му. Утре или вдругиден, или след два дни. Джордж беше прекалено емоционален и нямаше да издържи дълго. Днешната вечер се изгуби някъде между алкохола и страха му да има деца. Утре ще бъде различно.
А любовта му? Това беше по-труден въпрос, който зависеше както от миналото, така и от бъдещето му. Но един ден щеше да изрече тези думи. В това беше сигурна.
А що се отнасяше до децата, и това щеше да стане. Чувстваше го. Джордж ще поиска деца. При това много.
Но колкото и да искаше семейство, тя бе казала истината, когато му обеща, че ще се откаже от него. Искаше да го освободи от страховете му заради него самия, а не заради себе си, или заради децата, които може би щяха да имат.
Той си мислеше, че бе замесен от същото тесто като баща си. Роуз знаеше, че задачата й е да му покаже, че притежава всички добри качества на родителите си, без техните недостатъци.
Освен, разбира се, неспособността да се вгледа в себе си и да види колко е прекрасен.
Тя беше твърдо решила да направи всичко възможно да накара братята Рандолф да се чувстват отново семейство. Това беше важно за Джордж, следователно беше важно и за нея. Но нямаше намерение да гледа отстрани, докато те го използваха. Ако Джеф се опитваше да пречи, тя щеше да се погрижи да го отстрани.
Но в момента нямаше срещу какво да се бори и кого да защищава. Трябваше само да лежи, да притиска Джордж и да го чака да се събуди.
ПЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Слабата утринна светлина озари сивотата в стаята. Джордж се размърда и отвори очи. Всичко се мъжделееше пред погледа му. Къде се намираше? Липсваше му чувството за ориентация. Поне разбираше, че не е в леглото си. Трябваше да се изправи. Трябваше да разбере къде се намира.
Движението му причини силна пронизваща болка в главата. Той се отпусна на възглавницата и хвана с ръце пулсиращата си глава. Опита се още веднъж. Болката беше ужасна. Изстена. Дали не беше ранен? Дали нямаше някаква рана, за която не си спомняше?
— Как се чувстваш?
Не беше сам. Трудно му беше да определи с кого е, но гласът приличаше на Роузиния. Сигурно е вкъщи. Трябва да е болен.
Отново отвори очи. Погледът му бавно започна да се прояснява. Предметите около него започнаха да придобиват очертания. Но това не беше неговата стая. Не си беше у дома.
— Трябва да си пил повече, отколкото предполагах — рече Роуз. — От един час се мъча да те събудя.
Но за какво говореше тя? Той не пиеше. Спомни си какво беше сторило пиенето с баща му. Направи го раздразнителен и подъл. Биеше се, говореше жестоки, неприятни неща. Джордж се бе заклел никога да не пие.
— Съжалявам, че се чувстваш толкова зле, но щя трябва да станеш. Всички очакват да видят младоженците.
Може би Роуз бе пила. Онова, което му говореше, нямаше никакъв смисъл.
