децата, за да не бъдат убити, докато спят ли? Или другите, които уж защитават честните граждани от обвиненията, отправени им от властта?
— За какво става дума? — не разбра лейтенантът.
— Става дума, че онзи старец и семейството му преминаха като хала през лагера ни преди шест нощи и убиха един от помощниците ми. Но забележи, не употребявам думата „някой“, а обвинявам определено него — завърши Джордж и посочи стария Макклендън. — И всеки тук би се заклел в думите ми, нали, момчета?
Всички кимнаха в знак на съгласие. Лейтенантът се обърна към Макклендън, но старецът го гледаше невъзмутимо.
— А аз се заклевам, че той нападна къщата след това — обади се Роуз, като пристъпи напред. — Раних го в лявото рамо. Свали му ризата, ако не вярваш.
— Той казва, че е бил ранен, когато вашите хора нападнали семейството му. Ранили още шест-седем души.
— Виж куршумите в тези греди — рече Роуз и посочи следите по къщата. — Ясно се вижда, че дупките са съвсем пресни.
Лейтенантът започна да се колебае.
— Мога да ти покажа лагера, ако искаш — добави Джордж. — Разчистили сме мястото, но още личи какво е ставало там. Ще ти покажа и гроба на младия Алекс. Ей там е, под големия дъб — посочи той.
— Прясната купчина пръст се виждаше и от разстояние.
— Но защо ще ви нападат? — зачуди се лейтенантът.
— Години наред се хранят с нашето говеждо — избухна Монти, който не можа повече да издържи. — Сега извършваме оглед на добитъка и ще го продаваме. Затова ще им се наложи да се захванат за работа, в противен случай ще умрат от глад.
— Това е лъжа — извика старият Макклендън. — Нито един от синовете ми не е убивал тяхно животно.
— Ти нямаш крави, а как ще обясниш говеждото на трапезата си?
— Купуваме го — отговори той. — Всички ще се закълнат в това.
— Ако го направят, ще излъжат — намеси се с тих, но треперещ от гняв глас Хен и привлече вниманието на всички. — Аз мога да докажа, че крадете добитъка ни.
— Това е много сериозно обвинение — предупреди лейтенантът.
— Колкото в убийство ли? — попита Джордж.
— Ще ми покажете ли доказателствата си?
— След като се върнат останалите ни хора. Има ли си човек работа с това семейство, значи могат да избият всички ни.
— Но ние сме представители на армията на Съединените щати — заяви гордо лейтенантът. — Никой няма да ви пипне.
— Ти или си глупак, или дълго си отсъствал от Тексас — озъби се Монти.
Ездата до чифлика на Макклендън беше дълга и изморителна. Джордж остави Соления и Сайлъс в къщата при Роуз и Зак. Останалите потеглиха вкупом. Водеше ги Хен, но за всеки случай Джордж и Монти яздеха между Макклендънови и него.
Отначало Макклендънови яздеха самоуверено, но колкото повече се приближаваха до земите им, Джордж забеляза, че започват да стават неспокойни. А когато Хен се насочи към един повален от буря дъб, те явно занервничиха. Щом Хен поведе групата към ореховата горичка, покрай един широк завой на потока, Макклендънови изчезнаха в най-близкия гъсталак. Лейтенантът и хората му останаха с отворена уста, докато гледаха как Макклендънови се измъкват през храстите. Щом се отдалечиха, Хен ги поведе към потока.
— Копайте тук — нареди той, като стъпи на една плитчина в средата на бързея.
На по-малко от един фут дълбочина лопатите удариха на кожа. Имаше над десетина кожи и на всяка от тях ясно личеше прясната следа от дамгосването.
— Толкова са самоуверени, че дори не са си направили труда да отрежат следите от дамгосването или да изгорят кожите — възмути се Монти.
— Крадат, откакто се заселихме тук — добави Хен, — и никой не може да ги спре. Особено сега, когато са свързани с властите.
— Промените не се въвеждат, за да бъдат мамени местните фермери — каза лейтенантът малко смутен, което го накара да се почувства неловко.
— Личи си, че не си бил дълго време по тези места — рече Монти. — Трябваше да дойдеш тук преди месец.
— Защо? — учуди се той.
— Попитай поземлените власти, когато се върнеш в Остин — отговори Джордж. — Какво смяташ да правиш с Макклендън?
— Ще се закълнеш ли, че именно старецът е убил онова момче?
— Никой от нас не може да се закълне кой точно го направи — призна той. — Те ни изненадаха, появиха се изневиделица от мрака. Намерихме Алекс едва след като си тръгнаха.
— При това положение, не мога да арестувам никого.
— Ама мен ще ме арестуваш съвсем за нищо.
— За твоето арестуване имам заповед, а за неговото нямам.
Той показа на Джордж заповедта.
— Жена ми е кръщелница на генерал Юлисийс С. Грант — рече Джордж, докато се взираше в заповедта, а гневът му растеше с всяка измината минута. — Можем веднага да го докажем, ако искаш. Не мисля, че ще остане много доволен, като разбере, че си арестувал мъжа й по обвинение, скалъпено от доказани крадци на добитък — той посочи кожите. — Особено като казваш, че не можеш да арестуваш същите тези крадци, дори и след опита им да убият кръщелницата му и семейството й. Разполагаш с десетина свидетели, които ще се закълнат в това. Някои от нас са бивши войници от Конфедералната армия, но сме почтени хора.
— Генералът изпраща документ за помилване на Джордж — съобщи Монти. — С него той ще бъде напълно оправдан. Сигурно вече е пристигнал в Остин.
— Помилване ли? — учуди се лейтенантът.
— Помилване от президента и от самия генерал Грант — обясни Монти. — На генерала явно не му харесва кръщелницата му да е омъжена за съпруг с тъмно минало.
— И това можем да докажем — добави Джордж.
— Генерал Шеридан ще намине да види как е тя. Ако искаш, остани да му кажеш „Добър ден“. Чувам, че е много влиятелен човек. Ако се запознаеш с него, може да се издигнеш.
— Мислех, че мразиш янките — каза Джордж на Монти, след като лейтенантът и хората му се отправиха към Остин. — И през ум не ми е минавало да разчитам на покровителството на някои от тях.
— Не разчитам на покровителството им, но не виждам защо да не използваме правата си. Макклендънови ще ни причиняват още неприятности. Няма да оставят така нещата. Току-виж тук довтасала и армията.
— Мислиш ли, че отново ще опитат?
— Доколкото знам, не са работили нито ден през живота си. Не ми се вярва да седят със скръстени ръце и да гледат как измъкваме храната от устата им.
Роуз някак не се чувстваше удобно в присъствието на Сайлъс. Нямаше никакво основание и това я караше да изпитва известна вина. Струваше й се, че я наблюдава. Но нали точно затова Джордж го беше оставил в къщата. Само че не я гледаше като Бен или Тед, или някой от новите работници, които Джордж бе наел след нападението на Макклендънови.
Наблюдаваше я крадешком, а понякога и открито. Сякаш очакваше да направи нещо, за което тя нямаше ни най-малка представа.
— Няма много работа тук — каза той.
