Роуз имаше чувството, че току-що бе положила глава на възглавницата, когато отново настъпи време да става. Момчетата искаха да тръгнат преди зазоряване. Тейлър ги убеди да им готви. Роуз се зачуди как се съгласиха, след като изобщо не харесваха гозбите му, но той явно си въобразяваше, че е готвач по рождение, и не приемаше никакви възражения.
Приготви им храна за три дни.
Денят мина спокойно. Джордж и Соления правеха навес за бика. Вероятно щяха да свършат работата си два пъти по-бързо, ако Зак не им се мотаеше в краката, но не успяха да го накарат да остане в къщата с Роуз, след като можеше да бъде с брат си.
Роуз взе чаша чай и седна на един люлеещ се стол под сянката на дъба до кладенеца. Наблюдаваше как Зак помага на Джордж във всичко, бавеше го, но не злоупотребяваше с търпението му. Той отговаряше на всичките му въпроси и се държеше така, че момченцето да се чувства равно на тях.
Роуз несъзнателно си представи как Джордж се държи по същия начин със своя син — с техния син — и очите й се напълниха със сълзи. Трябваше да намери начин да го убеди да имат деца. Но не само мисълта, че може да нямат деца я натъжи безкрайно.
Джордж също я натъжаваше. В живота му щеше да има голяма празнота без деца, но още не го съзнаваше. И как би могъл с тези братя, които се държаха като бебета? Ала след десет-петнадесет години те вероятно нямаше да са тук и едва тогава щеше да разбере какво е пропуснал.
Джордж почти танцува от вълнение цяла вечер. Е, не в буквалния смисъл, защото никога не го правеше, тъй като беше прекалено земен човек, но видимо бе развълнуван. Роуз познаваше по очите му. Съмненията й напълно изчезнаха, когато позволи на Зак да спи на открито със Соления.
— Не искам Соления да се разположи удобно и да заспи, а през това време някой да се промъкне зад гърба му — обясни той на Роуз. — А щом Зак е край него, съмнително е дали изобщо ще задреме.
Досега Соления спеше сам навън, за да охранява къщата от евентуално нападение.
Джордж и Роуз се прибраха в спалнята си. Вълнението на Джордж нарастваше, въпреки че не направи опит да се любят. Тя се молеше да не се е разболял. Оставаха й още няколко дни, през които не можеше да забременее, и искаше да прекара нощите в обятията му.
Сложи си една от нощниците, които бе купила в Остин — тази с жълтата панделка, — и седна да сресва косата си, докато тя заблестя с махагонов оттенък. На мъждукащата светлина тя беше особено пищна и Роуз я оглеждаше със задоволство.
Искаше да изглежда добре за Джордж.
— Свърши ли с огледалото? — попита той с нотка на нетърпение. — Ако не те познавах, щях да си помисля, че се приготвяме за бал.
— Никога не съм ходила на бал.
Веднага съжали, че го каза, защото той се натъжи.
— Но съм сигурна, че ще ходя на стотици, когато станеш най-богатият фермер в Тексас.
— Ти заслужаваш малко развлечения — рече Джордж и коленичи до стола й, така че да я гледа в очите. — Не бива да стоиш затворена тук и да работиш от сутрин до здрач, а красотата ти да чезне, без никой да я оценява.
Роуз се наведе и го целуна по устните.
— Надявам се, че красотата ми не чезне така бързо. Не искам да се превърна в грозна вещица, преди да навърша двадесет и една години. — Тя сложи пръст върху устните на Джордж, когато той се опита да я прекъсне. — Но не ме интересува, щом си с мен. Не съм сигурна дали ми се иска да ходя на бал. Не желая да те затруднявам.
— Изобщо не ме затрудняваш.
— Искам обаче да отида до Ню Орлиънз. Зак възбуди любопитството ми.
Джордж изглеждаше изключително сериозен.
— Не знам защо се омъжи за мен. Не мога да ти дам нищо от онова, което искаш.
— Е, и аз не мога — отговори Роуз, като се надяваше да повиши настроението му. — Заслужавам голяма къща със слуги и балкони от ковано желязо, балове всяка вечер, скъпоценности и разкошни рокли, и опашка от обожатели — тя въздъхна престорено. — Не можеш да си представиш колко съм разочарована, че кравите ти не ще те направят толкова богат.
— Говоря сериозно — рече той, но леко се усмихна.
— Аз също. Хич не ми пука — както би се изразил Монти — за балове, скъпоценности и слуги, щом ти ме обичаш.
— Е, тогава значи няма да искаш това.
Тя разбра за какво говори едва когато погледна към разтворената му длан, където лежеше златен пръстен с жълт камък.
Роуз ахна.
— Откъде го взе?
— Намерих го на един храст.
— Не говори глупости. Той изглежда също…
— … като пръстена, който видя на витрината на „Макграт и Хейдън“.
Роуз кимна.
— Защото това е същият пръстен. Накарах Джеф да ти го купи на връщане от ранчото на Кинг.
— Но той беше ужасно скъп.
— Това няма значение…
— Знам, че е отблъскващо прозаично и неблагодарно от моя страна, но има значение. Ти не би изхарчил семейните пари — тогава с какво го плати?
Джордж изглеждаше смутен. Тя не искаше да му разваля настроението, но се налагаше.
— Кажи ми, моля те.
— Продадох сабята си.
Роуз остана изумена. За човек, сражавал се във война, няма по-скъп спомен от оръжието му. Баща й се бе разделил с него едва след смъртта си. А Джордж бе продал сабята си, за да й купи венчален пръстен. Идваше й да заплаче от щастие.
Джордж взе ръката й в своята и й сложи пръстена. Тя се хвърли в прегръдките му и го обля в сълзи. Не виждаше нищо. Едва различаваше скъпите черти на лицето му. Не можеше да не го погледне, без да си помисли колко е хубав, силен и добър. Той беше мъж —
Достатъчно й беше, че тя го разбра.
И все пак, щастието й не беше безоблачно.
Сигурна беше, че й бе подарил пръстена, защото я обичаше и искаше да й даде нещо, което тя особено силно желаеше. Но същевременно съзнаваше, че й го бе подарил, защото се чувстваше виновен — отказал бе да имат деца и пръстенът беше като изкупление.
Представяше си го как цял живот ще плаща за вината си и отново се закани да промени решението му. Достатъчно лошо беше, че се страхува да си позволи нещо, което всъщност желаеше. Чувството му за вина беше явно непоносимо.
Но с това щеше да справи по-нататък. Тази нощ искаше да се радва на любовта му, да остави душата си да се наслаждава на щастието, че я обича достатъчно, за да направи такава жертва за нея.
— Колко е красив — възхити се тя, — но съвсем не очаквах пръстена.
— Това е отчасти причината, за да ти го подаря — отвърна Джордж. — Ти никога не очакваш нищо, а си ми дала толкова много. Общо взето, това е единственото, което мога да направя за теб.
Роуз го притегли към себе си и притисна главата му към гърдите си.
— Не знам какво да направя, за да те убедя, че и така съм щастлива.
— Непрекъснато си на крак, принудих те да готвиш и да чистиш за половин дузина мъже, без да имаш приятелки, и да се откажеш от всякаква надежда да имаш семейство. Няма да има много кандидатки за
