— Ама… — ухили се Соления. — Обзалагам се, че не си научил тази тактика в армията.
— Не, но това е битка, в която не искам да участвам. Може да е номер. Надявам се основната група да не се промъква зад къщата в момента.
— Едва ли. Нямаше да положат толкова усилия да се приближат тихо, ако смятаха да отклонят вниманието ни.
— Обзалагам се, че е така. Да се надяваме, че и двамата имаме право. А сега да се връщаме към къщата. Трябва да минат оттук, през храстите. Щом стигнат до теснината, ще ги спрем. Аз от едната страна, а ти от другата.
Докато двамата изминаваха двестате ярда до къщата, Джордж се увери, че наоколо няма никой друг освен старият Макклендън, четиримата му сина и Сайлъс. Неизвестно защо останалите членове на фамилията не бяха с тях. Джордж и Соления заеха удобна позиция в шубраците и зачакаха. Скоро ги чуха да разговарят.
— Как ще го накараш да ти посочи къде е скрито златото? — обърна се старецът към Сайлъс.
— Само да пипнем хлапето и жената, и той ще ни каже всичко.
— Не бих, заменил злато за жена — отговори Макклендън и се намръщи презрително.
— Аз също, но Джордж Рандолф не прилича на нас. За него хората са по-важни от златото.
— Глупак — отсече старецът.
— Сигурен ли си, че има толкова много злато? — попита едно от момчетата. — Как са го пренесли от Вирджиния дотук, без никой да разбере?
— Половин милион е и са го взели със себе си. От къде мислиш, че имат златото, с което плащаха в Остин?
— Прибера ли си дела, отивам в Ню Орлиънз — каза друг от синовете му. — Ще напълня цяла стая с жени. Ще ги накарам да се разхождат само по черни чорапи.
— Аз пък ще си купя готина къща с много слуги, които ще правят всичко, което им наредя.
— И да лягат с теб ли? — закикоти се трети.
— И това — потвърди брат му.
— Още не сме докопали златото, а вие вече мислите как да го похарчите — сряза ги старецът. — По- добре запомнете добре какво ще правите, когато стигнем до къщата. Повтори им пак — обърна се той към Сайлъс.
— Оставяме конете до ограждението за добитъка — започна Сайлъс. — Джордж и жена му спят в стаята зад кухнята, а Соления и хлапето — от другата страна на коридора. Двама от вас ще заобиколят къщата, докато стигнат до…
— Късничко е за разходка, мистър Макклендън — подвикна Джордж, когато се приближиха до него.
— Ето защо обикаляш толкова надалеч от земята си — добави Соления от другата страна на пътеката.
Нападателите разбраха, че могат да се окажат в средата на кръстосан огън, неволно дръпнаха юздите и посегнаха към оръжието си. Конете вдигнаха глави, изпръхтяха и се размърдаха неспокойно, като се въртяха ту на едната, ту на другата страна. Яздеха вкупом и в получилата се суматоха започнаха да си пречат.
— Какво правите тук? — попита строго Джордж. — Да не би да отивате на гости по това време?
— Дойдохме за златото — отговори Сайлъс.
— Защо му каза? — скара му се старият Макклендън. — Сега ще бъде нащрек.
— Рано или късно трябваше да му кажем — отговори Сайлъс. — Не можеш да хванеш някой, без да му кажеш какво искаш от него.
— Особено когато не знаем къде го е скрил — добави едно от момчетата.
— Имам само стотина долара — рече Джордж. — Защо мислиш, че момчетата отидоха да продадат част от добитъка?
— Говоря за заплатите на войниците — отвърна Сайлъс.
— Не знам нищо за никакви заплати.
— Имам предвид онези, които открадна баща ти.
— Ти си пиян, Сайлъс — каза Джордж. — Знаеш ли за какво говори, Солени?
— Баща ти плени войниците от Съюзническата армия, които охранявали заплати на стойност половин милион долара — обясни Соления. — Парите не са намерени и до ден днешен. Баща ти каза, че това било уловка, а златото било другаде.
— Неговият баща е откраднал златото — продължаваше да настоява Сайлъс. — След войната Джордж е живял почти цяла година във Вирджиния. Сигурно го е намерил. Златото, което похарчи в града, е част от краденото.
— Дълбоко грешиш.
— Откъде един бивш войник, като теб, може да има злато?
— От продажбата на малко земя, която наследихме от леля ми — отговори Джордж. — Провери в съда, ако искаш.
— Не ти вярвам. Донесъл си златото тук и си го скрил. Не се безпокой — няма да ти го вземем всичкото.
— Колко ще вземеш, Сайлъс?
— Половината. А съобщя ли на властите, нищо няма да ти остане.
— А след като вземеш едната половина, няма ли да поискаш и останалото?
— Половината ми стига.
— А Макклендънови? Може би си мислят, че е по-лесно да крадат злато, отколкото добитък.
Синовете на Макклендън ругаеха тихо и по всичко изглежда, се канеха да стрелят по посока на гласовете.
— Успокойте се — предупреди ги старецът. — Ще ви застрелят, преди да изминете и десет ярда.
— Ако наистина притежавах това злато, бих го дал по-скоро на армията, отколкото на теб — заяви Джордж. — Поне ще спя спокойно.
— Не се притеснявай — успокои го Сайлъс. — Вие сте шестима, ние също. Да делим наполовина — така е най-справедливо. Като начало ще ни стигне.
— Сайлъс, нямам никакво злато. Никога не съм имал. Дори и да имах, щях да го предам на армията.
— Казах ти, че нямат злато — прошепна едно от момчетата.
— Иска да те накара да мислиш, че няма — обади се друго. — Тези Рандолф са хитри като плъхове.
— Я да млъквате — сгълча ги старецът. — На никого не вярвам, докато не видя с очите си.
— Ще си спестиш много неприятности, ако ни дадеш златото — извика Сайлъс. — Няма да закачаме нито жена ти, нито малкия ти брат. Заминаваме и повече няма да ни видиш.
— За последен път ви казвам, че нямам никакво злато и нищо не знам за него. Но дори и да имах, много се съмнявам дали щяхте да се махнете оттук и да оставите половината. Няма да мирясате, докато не получите всичко. Така е, защото Макклендънови са толкова мързеливи, че не могат да се справят с добитъка, който се гледа почти самостоятелно. Хора, които крадат добитък, няма да се откажат от злато.
— Правиш голяма грешка.
— Не, ти правиш грешка. Рискуваш някой да бъде убит заради нещо, което не съществува. Омръзна ми да ти го повтарям. Обръщайте конете и тръгвайте към потока.
— Ще се върнем пак — закани се старецът.
— Не се и съмнявам — отговори Джордж, — но направите ли го, ще избия колкото мога повече от вас.
— Ние сме над четиридесет. А ти си само един.
— И ти си само един. Затова първо теб ще убия. Отрежеш ли главата на змията и останалата част ще загине. А главата си ти, Макклендън. Ти си злото, което заразява вашето семейство.
— Ще те убия, Рандолф — изкрещя старецът. — Ще ви избия всичките до един.
Джордж изстреля един куршум в земята пред коня на Макклендън. Животното се изправи уплашено на задните си крака, хвърли стария на земята и препусна в мрака.
— А сега изчезвайте оттук.
— Накуцвайки, Макклендън тръгна след отстъпващата група.
