погледне назад през рамо. В същия момент понито й се препъна и я изхвърли от седлото. Тялото й се строполи върху стръмния бряг на някакъв поток, продължи да се свлича по камъните и след около пет метра спря неподвижно.
Медисън скочи от коня си в движение. Спусна се до потока и като се подхлъзваше върху мокрите скали, се добра до безжизнената Фърн. Плъзна ръката си под ризата й близо до врата. Силният забързан пулс го успокои. Тя беше жива, но бе загубила съзнание при падането.
Сега лежеше безпомощна, вероятно наранена, на много мили път от дома си. И всичко това само заради прибързаността му. Ако не я беше спрял на улицата предната нощ, ако не я бе накарал да го заведе до къщата на Конър, ако бе задържал мненията си само за себе си…
Той се втренчи в неподвижното й тяло и усети сърцето си да се свива. Независимо от перченето си, тя беше една самотна жена, дълбоко наранена от нещо в миналото си, което ужасно я плашеше, и трогателно красива в уязвимостта си.
Трябваше да доведе помощ. Вероятно не трябваше да я мести, но не можеше да я остави да лежи на това място. Медисън внимателно огледа ръцете й. Като че ли и двете бяха здрави. Струваше му се странно да преглежда жена. Фърн беше в безсъзнание и той имаше чувството, че се възползува от това. За пръв път, откакто я бе срещнал, Джеймз бе благодарен за мъжките й дрехи. Дори и в пустата прерия, където на много мили нямаше живо същество, той щеше да се чувства неловко да вдига полите на жена, та било то и само за да провери дали няма счупени кости.
Краката й бяха здрави, но дали бе така с ключицата и ребрата? Медисън се поколеба. Нищо в живота му не бе го подготвило за подобна ситуация. Въпреки това не можеше да премести Фърн, преди да я е прегледал поне частично. Разкопча ризата й и с изненада откри, че под нея Фърн имаше друга от тънък лен, поръбена с дантели. Беше толкова фина и женствена, че рязко контрастираше с елека от овча кожа. Фърн очевидно не бе щастлива в ролята, която си бе избрала. Трябва да беше преживяла нещо ужасно, за да реши да се скрие зад толкова противоречаща на природата й самоличност.
Медисън плъзна ръка под ризата й и бързо прекара пръстите си по долните ребра. Не беше сигурен, но сметна, че са здрави. Не беше толкова бърз, когато ръката му допря гърдите й. Усети, че не може да мисли за ребрата й. Твърдостта на гръдта й го вълнуваше повече.
Елекът от овча кожа се оказа по-добра маскировка, отколкото бе предполагал. Кой би могъл да си помисли, че гърдите й са толкова едри и толкова твърди? Усети как по тялото му се разлива топлина подобно на вода, преминаваща през врата на шлюз. Дори и най-интимните моменти с Лилиан Клейборн не бяха успели да накарат тялото му да реагира толкова бързо, а на света нямаше по-женствена и съблазнителна жена от Лилиан.
Медисън изруга липсата си на самоконтрол. Би трябвало да мисли как да я заведе на лекар, а не за гърдите, кожата или меката извивка на устните й. Той бързо отдръпна ръката си от тялото на Фърн и, мърморейки под нос, отново закопча ризата й.
Тревожеше го, че не бе дошла в съзнание. Притесняваше се и от раната на челото й. Първоначално не я бе забелязал, но тя бързо бе потъмняла. Не знаеше колко други рани има по тялото й и нямаше как да разбере. Поне не и на това място. Трябваше да я заведе у дома при баща й.
Той коленичи и прекара едната си ръка под гърба, а другата — под краката й. Не тежеше толкова, колкото бе очаквал, но да я пренесе по скалистото корито на потока и да изкачи стръмния бряг, се оказа доста трудно. Беше благодарен, че успя да намери пътека, утъпкана от стадата говеда.
Отказа се от идеята да я качи на коня й. Медисън бе добър ездач, но не можеше едновременно да я подкрепя и да управлява два коня. Напрягайки всичките си мускули, я качи на седлото си и седна зад нея. Задъхан от усилието, обви ръце около тялото й, хвана юздите и подкара Бустър с едно стискане на бедрата.
Конят й ги последва.
Медисън не смееше да язди твърде бързо, защото не знаеше как би се отразило тръскането на евентуално мозъчно сътресение или счупени ребра. Освен това се безпокоеше, че може би има някаква вътрешна рана. Докато се придвижваше бавно, Джеймз се питаше защо никога не бе отделил малко време, за да изучи човешкото тяло.
„Ако искаш да ти стане навик да паникьосваш хората, трябва да си подготвен за последствията.“
Но той не бе направил това нарочно. Бе прекалено загрижен за Хен и твърде много се бе надявал да намери друго обяснение за случилото се в нощта на убийството на Трой, без да помисли как Фърн би приела думите му.
Но сега, когато тя бе облегната върху него и дишането й бе спокойно, а пулсът — равномерен, се запита какво би могло да накара жена с такава силна воля да прикрива женствеността си под мъжки дрехи. Чудеше се дали Фърн се облича така, защото се срамува от себе си или защото не искаше да привлича интереса на мъжете. И двете обяснения нямаха смисъл.
Той всъщност никога не би останал в града по-дълго, отколкото му се налага.
Медисън никога преди не бе държал жена по този начин. Телата им се допираха плътно и единствено дрехите ги разделяха. Той дори си мислеше, че тази тънка преграда не значеше нищо и че топлината им би я унищожила всеки момент.
Ръката му бе обвита около кръста на Фърн, за да я задържи на седлото по време на ездата. Всеки път, когато тялото й се отпускаше напред, гърдите й докосваха ръката му. Въпреки опитите си да мисли за раните на Фърн, цялото му съзнание бе концентрирано върху допира на гръдта й.
По тялото му преминаваха вълни на похот.
Той не можеше да забрави формата на прасците й и нежната извивка на бедрата. Медисън никога не беше се чувствал толкова интимно запознат с женско тяло, което не можеше да види или докосне и това подлагаше самообладанието му на жестоко изпитание. Той постоянно си представяше как би изглеждала тя без дрехите си. Само мисълта за това го възбуждаше до болка.
Преди един час Джеймз бе мислил за тази жена с весело любопитство, като за човек, с който можеше да разнообрази няколко часа. Сега тя го караше да се пече на огъня на собственото му желание.
Отвращаваше се от природата си, която толкова лесно получаваше надмощие над съзнанието му. Ужасяваше се, че от време на време си мислеше, че би било по-добре, ако изобщо не можеше да се владее. Знаеше за много прояви на животинското у мъжете и че то често ги караше да вършат неща, които имаха гибелни последствия за живота и кариерата им. Единствено строгите му принципи не му бяха позволили да направи нещо подобно.
Медисън изпита огромно облекчение, когато стигна във фермата на Спраул.
— Здравейте! — извика той. — Има ли някой вкъщи?
Никой не му отговори. Той се приближи до къщата и надникна през прозореца. Вътре нямаше никой. Джеймз се приближи до плевнята и я обиколи, без да спира да вика, но никой не се обади.
Баща й го нямаше.
Медисън не можеше просто да я захвърли на леглото и да си замине. Дори ако баща й се върнеше скоро, не се знаеше дали тя ще го остави да се погрижи за нея. Трябваше да я заведе в Абилийн.
Когато подкара Бустър към града, той отново усети топлината в крайниците си. Изруга. Не знаеше какво точно в тази жена му въздействаше толкова силно, но смяташе, че трябва да стои възможно най-далеч от нея. И колкото по-скоро станеше това, толкова по-добре би било.
Медисън бе стигнал до покрайнините на Абилийн, когато Фърн изпъшка и дойде в съзнание. Тя се извъртя, за да го погледне, и той прочете болка в очите й.
— Не мърдайте — каза той, когато тя се опита да се измъкне от ръцете му. — Наранена сте.
— Какво се случи? — запита Фърн, без да престава да се опитва да се освободи от прегръдката му.
— Паднахте от коня си.
Тя прекрати съпротивата си и го зяпна невярващо.
— Аз никога не падам от коня си — заяви Фърн, мръщейки се от болка. — Трябва да сте ми направили нещо.
Медисън бе обхванат от гняв, но успя да се овладее, преди да бе изрекъл още някоя необмислена дума. Гневът му се дължеше на вината, която можеше да бъде изкупена само ако поемеше отговорността за постъпките си.
