опасните води на висшето общество в нова Англия по-лесно, отколкото по време на еднодневния си престой в Абилийн. Медисън се наведе, докато достигна резето. Открехвайки вратата толкова, че да може да пъхне петата си през процепа, той я отвори с мощен ритник.
— Гос’жа Рандолф! Гос’жа Рандолф! — изпищя Ед. По-малкото момче само седеше и гледаше. Роуз се появи на входната врата точно когато Медисън изкачи стълбите към верандата.
— Какво става? — запита тя. — Защо крещи Ед?
Фърн Спраул падна от коня и се нарани — обясни Джеймз, без да обръща внимание на Ед. — Боли я много.
— Трябва да я заведеш на лекар.
— Исках да го направя, но тя не пожела. Не мога да я оставя у тях, защото баща й го няма.
Роуз огледа Фърн по-внимателно.
— Не ми харесва тази рана на челото й. Внеси я вътре.
— Страхувам се, че може да има счупени ребра.
Роуз го въведе в къщата и го вкара в малка, бедно обзаведена спалня.
— Отдавна ли е в безсъзнание?
Медисън се усмихна неволно.
— Беше в съзнание достатъчно дълго, за да ми натрие сол на главата само преди няколко минути. Някакви кучета подплашиха коня й и тя припадна при падането. — Роуз го погледна изненадано. — Успях да я хвана — добави Джеймз.
— Ако има счупени ребра, аз ще извикам лекар независимо дали това й харесва или не. — Роуз се втренчи в Медисън. — Ти, какво чакаш? Ще трябва да я измъкнеш от тези дрехи, защото в моето състояние не бих се справила.
Медисън усети в тялото си да нахлува топлина като от отворена пещ. Не можеше да съблече Фърн пред Роуз. Не знаеше какво би направил Джордж, ако бе на негово място, но Джеймз знаеше, че той би бил ужасен̀ от неоспоримото доказателство за похотта му, което безспорно щеше да забележи.
ГЛАВА 6
— Тя ще ме убие, ако разбере.
— Няма да й кажа.
Но той беше сигурен, че Фърн все пак щеше да разбере. Жените винаги намираха начин да узнаят неща, които не трябваше да знаят. Поне можеше да й свали ботушите. Това действие не би довело до надупчването му с куршуми в бъдеще. Но дори и след като свали ботушите й и ги остави в ъгъла, Фърн все още си беше напълно облечена.
— Хайде — каза Роуз нетърпеливо. — Мога да ти помогна малко, но едва ли бих могла да се наведа, без да падна.
Ако Роуз паднеше, Джордж щеше да го убие. Ако Фърн узнаеше, че я е съблякъл, тя щеше да го убие. И в двата случая не му оставаше много да живее.
Но наоколо нямаше никой друг освен него.
В момента, в който Медисън се наведе, за да разкопчае копчетата на ризата на Фърн, цялото му тяло се стегна.
Като потисна силното желание да се втурне навън и да си купи билет за следващия влак, заминаващ от Абилийн, Джеймз бързо разкопча ризата на Фърн. Гледайки встрани от хълмовете на гърдите й, той се наведе през тялото й, плъзна едната си ръка под нея и я повдигна достатъчно, за да измъкне ръцете й от ръкавите.
Ризата не искаше да излезе.
— Задръж я така докато й разкопчая маншетите — намеси се Роуз.
Медисън изгуби способността си за концентрация. Погледът му не се откъсваше от гърдите на Фърн. Той я пусна отново върху леглото.
— Ще я вдигна, след като й разкопчаеш маншетите — каза той, поемайки дълбоко въздух, за да се успокои.
— Държиш се сякаш никога не си докосвал жена — забеляза Роуз, усмихвайки се леко.
Той не й отговори. Мълчанието му нямаше да го издаде, но тялото му би могло. Докато Роуз стоеше с гръб към него, той напрегна волята си, за да потисне надигащото се в него желание.
Щом Роуз разкопча и втория маншет, ризата на Фърн се изхлузи лесно. Но Медисън все още не си беше свършил работата. Сега трябваше да свали и панталоните й. Той въздъхна тежко.
Роуз се забавляваше, докато наблюдаваше затруднението му.
Разкопчавайки панталоните на Фърн Джеймз усети изгаряща топлина в слабините си. Той приключи с копчетата и се опита да издърпа панталоните й.
Роуз не успя да прикрие усмивката си.
— Не можеш да ги издърпаш — каза тя. — Прилепнали са й като втора кожа. Дай да ти помогна.
Медисън пое дълбоко въздух няколко пъти, за да успокои възбудата си и плъзна ръката под кръста на Фърн, за да я повдигне внимателно. Роуз му помогна да смъкне панталоните до бедрата й.
Много бавно. Колкото повече я държеше с лице, завряно в корема й толкова повече се възбуждаше. Най-накрая Роуз свали панталоните до коленете на Фърн с едно силно дръпване и след още едно дръпване работата беше свършена.
Той остави панталоните пред себе си. Надяваше се, че изражението му не издава чувствата му.
— А сега и долната й риза.
— Не!
— Не можеш да я оставиш с нея — възрази Роуз.
— Напротив — заяви уверено Медисън. — Можеш да я превържеш с или без ризата й, но аз няма да я докосна.
Роуз се ухили.
— Не ми казвай, че си…
— Не казвай това — отвърна Медисън, като се опитваше да възвърне присъщата си сериозност. — Днес изстрадах толкова много от тази… Фърн…, че ми стига, да ми побелеят косите. Съжалявам, че тя се нарани, но ако ми беше позволила да я заведа на лекар, всичко това нямаше да бъде необходимо.
— Не мога да я превържа през долната й риза — настоя Роуз. Тя седна на леглото с гръб към Медисън и започна да прокарва ръцете си по ребрата на Фърн. Джеймз въздъхна с облекчение и спокойствието му се възвърна.
Излезе късметлия. Преди Роуз да беше свършила с прегледа, входната врата се отвори. Няколко секунди по-късно чу към стаята да се приближават тежки стъпки, последвани от бързия тропот на по-малки крачета.
— Какво става тук? — запита госпожа Абът, влизайки в стаята, последвана от Ед. Очите й ядосано оглеждаха ту Фърн, ту Медисън.
— Идвате точно навреме, за да помогнете на Роуз да се погрижи за госпожица Спраул. Тя преживя злополука и отказа да бъде заведена на лекар.
— Трябва да бъде съблечена — каза Роуз. — Може да има счупени ребра.
Видът на лежащата в безсъзнание Фърн напълно преобрази буреносното изражение на госпожа Абът.
— Горкичката! Дай да ти помогна — заяви тя, докато изблъскваше Медисън и Ед от стаята. — Ще отнеме само минутки.
За Джеймз бе голямо облекчение да се намери пред затворената врата. Той се обърна към Ед, който изглеждаше нещастен, че оплакванията му бяха забравени толкова бързо.
— Следващия път, когато дойда пред вратата ви, ще ме пуснеш да вляза — каза Медисън строго. — И не е необходимо да крещиш и да се оплакваш. Какъв мъж ще стане от теб, ако се разпищяваш за всяка дреболия? — Едва тогава той си спомни за второто дете, което не беше в стаята. Джеймз погледна към верандата. Хлапето все още си стоеше там.
