или да слуша как този селяндур дърдори колко единни са гражданите на Абилийн.
— Естествено, не може да се обвиняват фермерите, след като вашите стада тъпчат реколтата им.
— Вашите граждани похабяват много по-голяма част от реколтата, като ходят на лов из полето — отвърна Медисън. — Освен това търговците на добитък си плащат за щетите, които техните стада нанасят. — Той знаеше, че е така, защото беше направил някои проучвания. Не беше си губил времето в Абилийн само в караници със семейството си и Фърн Спраул.
— Така е, но все пак фермерите не ви обичат.
Инатлии. Човек би си помислил, че не се интересуват какво ще стане с реколтата им щом като им се плаща за нея, но откакто беше тук, той срещаше само отношения, основани на емоции. Изглежда, никой в този град не бе способен да мисли рационално.
Всъщност това се отнасяше и за него, когато се намираше близо до Фърн. Не можеше да разбере как тя успяваше да го раздразни с такава лекота. Джеймз се смяташе за уравновесен човек, който не изпада в безумни изблици на гняв.
— Мислиш ли, че брат ти го е направил?
— Щях ли да съм тук, ако смятах така?
— Разбира се. Кръвта вода не става.
— Не винаги — отвърна Джеймз, като си спомни за смразяващото посрещане на Джордж и откритата враждебност на Хен.
— Кой мислиш, че го е извършил?
Медисън се загледа в чашата си. Нямаше представа кой бе убил Трой и нямаше големи шансове да разбере. Дори и като успееше да докаже, че Хен е бил на друго място по време на убийството, извършителят пак можеше да не бъде открит и никой нямаше да узнае кой е той. Необходимо бе да направи нещо, което да го принуди да сгреши, и може би точно този приказлив селяк беше човекът, който можеше да накара убиеца да повярва, че тайната му вече не е пазена толкова добре.
— Можеш ли да си държиш езика? — попита Медисън заговорнически.
— Гроб съм — увери го мъжът и очите му светнаха от любопитство.
ГЛАВА 8
— Огледах фермата на Конър и нещата просто не се връзват — обясни Медисън. — Мисля, че някой е убил Трой на друго място, занесъл е тялото му в къщата на Конър и се е опитал да натопи Хен.
Очите на мъжа се разшириха от изненада.
— И кой го е направил?
— Точно това трябва да открия. Познаваш ли някого, който би искал да види Трой Спраул мъртъв?
Мъжът се изсмя високо и няколко души обърнаха глави към тях.
— Почти всички в окръг Дикинсънс — отвърна той шепнешком. — Трой беше истински злодей и би продал дори и майка си. Никой не го харесваше, включително и чичо му.
— Бейкър Спраул го уволни някъде през пролетта. Трой се закле, че щял да го убие за това, но никой не прие думите му сериозно. Той винаги се кълнеше, че щял да убива някого. Не се сещам някой да го е харесвал.
— Фърн Спраул го смята едва ли не за светец.
— Той и с нея не се държеше добре, но тя винаги заставаше на негова страна. Никога не успях да си обясни това.
Медисън също не можеше да си го обясни. Той се опита да слуша дърдоренето на мъжа, който му разказваше една след друга непочтени случки от миналото на Трой, добавяйки име след име в списъка на хората, които му имаха зъб, но откри, че това са просто дреболии. Изглежда, никой не бе имал причина да се опита да натопи Хен за убийството.
Джеймз се улови, че мисли защо някой толкова морален човек като Фърн Спраул би се застъпвал за мъж, който очевидно не знаеше значението на думата морал.
— … мразеше Бъз Карлтън. Само като се видеха и настръхнаха.
Защо Фърн бе харесвала братовчед си толкова много? Или, по-точно, защо мрази Хен или семейство Рандолф, или тексасците толкова много, че би искала да види как Хен увисва на въжето, без да се интересува дали наистина е виновен или не.
— … се изненадах, когато започна да работи за Сам Белгън. Никога не съм си и мислил, че Трой би се захванал да продава земя на фермерите. Той беше човек, който по-скоро би ги застрелял за това, че се опитват да си заградят парцел и пасището…
Двама мъже, които Медисън определи като кръстоска между фермери и каубои, се приближиха до бара. Джеймз се отмести, за да им направи място.
— Ако искаш да знаеш нещо за някого, обърни се към мен — продължаваше събеседникът на Медисън. — Аз живеех тук още по времето, когато бизоните все още изпълваха равнината. В този град няма човек, за когото да не знам нещо.
— С кого говориш, Еймос? — попита един от новодошлите.
— Този тук е братът на Джордж Рандолф — отвърна гордо Еймос.
— Ти си пиян — изръмжа мъжът. — Хен Рандолф е в затвора.
— Това не е Хен, а друг от братята.
— Знам, че тези Рандолф се размножават като зайци, но останалите от тях са все още в Тексас.
— Казвам се Медисън Рандолф — заяви Джеймз — и всяка прилика, която мога да имам със заек, вероятно се дължи на качеството на уискито в това заведение.
— Това е Рийд Ландъски — информира го Еймос. — Съсед е на Бейкър понякога двамата работят за Фърн.
Медисън се обърна към Рийд и видя, че той си шепне с Пайк.
— Трябва да е той, казвам ти — говореше средният на ръст блондин. — Не би могъл да бъде друг.
— Фърн не би излязла с тип, който прилича на катерица.
— Ти май се познаваш с необичайно голям брой гризачи — забеляза Джеймз.
— Ти ли си оня, дето върна Фърн толкова зле ударена, че не можеше да язди?
— Аз съм оня, дето я върна в града, след като тя падна от коня си — отвърна Медисън.
— Фърн никога не е падала от който и да е кон! — заяви Пайк категорично. — Тя язди, сякаш е родена на кон.
— Може да се е преродила, откакто си я видял за последен път.
— Правиш се на умник, така ли?
— От достоверен източник знам, че това е бил един от недостатъците ми още в детството ми.
Трябваше да си тръгне, преди да бе казал нещо, което да предизвика неприятности. Колкото повече пиеше, толкова по-остър ставаше езикът му. Това качество беше наследил от баща си.
Но нещо не му позволи да се помръдне от мястото си. Беше немислимо да бяга от когото и да било. Ако Рийд и Пайк си търсеха белята, щяха да я намерят.
Това също го беше наследил от баща си и нито Харвард, нито Бостън бяха успели да го премахнат.
— Може би си мислил, че няма нищо лошо в това да се позабавляваш с местните мадами, докато си в този град — каза Рийд.
Медисън беше изненадан, че някакъв непознат си позволяваше да преценява морала му на публично място, но се вбеси от това, че човекът толкова безотговорно включваше Фърн в дърдоренето си.
— Не съм запознат с местните нрави, но нямам навика да отвличам невинни жени, за да задоволя плътските си желания. Освен това не съм сигурен, че госпожица Спраул има навика да се оставя да бъде отвлечена.
Рийд блъсна Медисън и разля брендито му.
— Много скоро ще откриеш един от местните обичаи.
— И кой е той? Грубостта или тромавостта?
— Ние не се отнасяме вежливо с изтупани контета, които се натискат на жените ни — заяви Рийд и притисна Джеймз още малко. Пайк се премести от другата страна на Медисън.
