На Фърн й се искаше да си бе прехапала езика. Нямаше намерение да накара Медисън да напусне стаята побеснял. Вината за цялата тази бъркотия беше повече нейна, отколкото негова и въпреки това в мига, в който той бе прекрачил прага на стаята й, тя се бе почувствала обезчестена, това я бе поставило в отбранителна позиция, а тя се отбраняваше най-добре чрез нападение. Фърн реагираше по този начин на всички мъже. Изведнъж се зачуди защо никой не й беше казал, че го прави.
— Опитах се да го спра — заяви госпожа Абът с влизането ги. — Не е прилично мъж да посещава жена в спалнята й.
— Той дойде само за да види как съм! — Мамка му! Сега пък го защищаваше пред госпожа Абът.
— Не е хубаво от негова страна — заяви госпожа Абът обидено. — Той може и да е искал да покаже загриженост, но беше доста груб. Някои хора си мислят, че като са завършили престижно училище и се обличат в хубави дрехи, могат да се държат като крале или нещо такова.
Фърн нямаше хубави дрехи и дори не беше завършила основно училище, но това не й бе попречило да се държи като избухлива кралска особа в продължение на години и не можеше да обвинява Медисън за това, че бе направил същото.
— Той вероятно ще се държи по-добре, когато не е разстроен.
— Ако се появи тук още веднъж и се отнася с мен по-зле, отколкото с черен роб, ще има много поводи да бъде разстроен — заяви госпожа Абът. Тя започна да оправя завивките на леглото с такива мощни дръпвания, че Фърн се уплаши да не се скъсат шевовете.
— Госпожа Рандолф върна ли се?
Лицето на госпожа Абът се проясни внезапно.
— Не мисля. На верандата е твърде тихо. Иначе онова малко момче щеше да я вика на всеки тридесет секунди. Господин Рандолф я обича безумно. Трудно може да се повярва, че някой мъж може да бъде толкова влюбен в жена, заприличала на крава, която всеки момент ще изхвърли малкото си.
Фърн не искаше да слуша колко много Джордж обожавал жена си въпреки състоянието й в момента. Тя се чувстваше пренебрегната и нежелана и подобни приказки не й помагаха да повдигне духа си, а й показваха още едно нещо, което никога нямаше да й се случи.
Госпожа Абът, изглежда, бе решила, че трябва да подреди цялата стая след посещението на Медисън, включително и дрехите на Фърн, докосването, до които я накара да направи гримаса на неодобрение.
— А тя беше такова малко създание, толкова грациозна — продължи госпожа Абът. — Но сега е подута, като че ли ражда две деца. Не е чудно, че всички мъже в града се отнасят с нея като с кралица. Въпреки състоянието си е запазила грациозността си.
Госпожа Абът продължи да подрежда всичко, което се намираше върху масата до леглото.
— Но тя не седи по цял ден вкъщи, втренчена в огледалото. Наистина. Ако не я бях спряла, щеше да свърши половината от работата ми. А пък ми плаща, за да се грижа за нея. Каквото и да правех, не можах да я откажа от идеята да се грижи за моя Ед. Такова внимание не се среща често в наши дни.
За щастие на Фърн, преди госпожа Абът да успее да я подлуди с хвалби за Роуз, обектът на нейното обожание се завърна.
— Изглеждаш ми малко напрегната — каза Роуз, като огледа внимателно Фърн. — Предполагам, че обяснението не е минало добре.
— Бих казала, че не — заяви госпожа Абът и в очите й отново се появи огън. — Как е възможно която и да е почтена жена да се чувства удобно, когато в спалнята й нахълтва непознат мъж, който й крещи през цялото време?
Роуз погледна въпросително към Фърн.
— Той се разстрои от нещо, което казах — обясни Фърн с нежелание.
— Разстроен бил! — възкликна госпожа Абът. — Ха! Почакайте само да ми се мерне още веднъж пред очите и ще видите как ще го разстроя.
— Не мисля, че постъпката ти заслужава одобрение — каза Роуз. — Ние искаме той да мисли само как да свали от Хен обвинението в убийство. Няма да постигнем нищо, ако го вбесяваме.
— Съжалявам, но не мога да го оставя да нарушава реда в дома ми.
Роуз се опита да потисне усмивката си, но не успя съвсем.
— Не мисля, че той е искал да направи точно това. Би ли стоплила малко мляко? Мисля, че госпожица Спраул трябва да поема повече течности.
— Връщам се веднага — каза госпожа Абът. Тя оправи покривката на един от шкафовете, която бе оправяла вече два пъти, и огледа стаята още веднъж, преди най-после да си излезе.
— Вярвам, че не те е разтревожил твърде много — искаше да знае Роуз.
— Не, всъщност аз го разтревожих — призна си Фърн. След като госпожа Абът я освободи от присъствието си, Фърн беше готова да разкаже на Роуз всичко, което тя би поискала да узнае.
Роуз й отправи поглед, който сякаш проникна в нея и на Фърн й се стори, че всички защитни бариери, ограждащи душата й, паднаха една по една.
— Трябва ли да го мразиш толкова много?
— Не го мразя! — възкликна Фърн, шокирана от откритието, че наистина не го мразеше. Само си беше мислила, че е така и бе възнамерявала да го намрази. — Просто не искам да успее да отърве брат си. — Не можеше да обясни дори на Роуз, че е ядосана заради това, дето я е съблякъл и е видял долна й риза. — Но не го мразя. Не мисля, че изобщо някой би могъл да го мрази.
— Да, може…
— Защо? Той е надменен и се мисли за голям мозък, но не е зъл. Той просто не се опитва да разбере, че думите му засягат хората около него. Освен това тук не му харесва и всичко в Канзас го дразни. Особено аз.
— За него вероятно е по-трудно да бъде отново със семейството си — отбеляза Роуз с все още помрачен поглед. Сега пък тя оправяше покривката на шкафа. — Всъщност бих искала да ми направиш една услуга.
— Разбира се. — След всичко, което Роуз бе направила за нея, би било невъзпитано да й откаже.
— Може би ще ти се стори странно, но можеш ли да се опиташ да бъдеш добра с него?
Фърн понечи да каже нещо, но звук не излезе от устата й.
— Не си длъжна да го направиш, ако не желаеш, но все пак ще опиташ ли?
— Защо?
— Не мисля, че бих могла да ти го обясня точно сега, но нещата при Джеймз са много по-различни от това, което изглеждат. Убедена съм, че ако се държиш добре с него, това би имало огромно значение.
— Но ти и братята му със сигурност…
— Понякога семейството може да създава повече проблеми, отколкото да предлага решения.
Фърн преглътна.
— Ще се опитам — съгласи се тя, но се чудеше как би могла да се държи добре с мъж, чиято инстинктивна реакция, когато я видеше, беше да започне да ръмжи и да рие земята, — но не мога да ти обещая, че следващия път, когато ме види, няма да си затвори очите и да почне да пъшка от досада.
Сериозното лице на Роуз се смекчи и в ъгълчетата на устата й се появи лека усмивка.
— Няма съмнение, че си го вбесила, но той е мъж, а мъжете се ласкаят от вниманието на една привлекателна жена.
— Аз не съм привлекателна. — Роуз може би имаше най-добри намерения, но на нея не й харесваше, че се опитва да я накара да се почувства по-добре, като я залъгва, че е хубава.
— Кой ти каза това?
— Всички, които някога съм познавала. Дори и при сравнение с кравите ми, аз оставам извън класацията.
— Тогава ще трябва да си намериш нови приятели.
— Знам как изглеждам — Фърн потисна желанието си да заплаче. Не е необходимо да ми го казваш ти.
