Рандолф осъзна, че е обкръжен и изведнъж усети у себе си да се надига енергия. Бе обладан от мрачна еуфория. В Бостън щеше да му се наложи да овладее гнева си и да изглади спора на боксовия ринг, но тук нямаше такива ограничения. Мускулите му се стегнаха и пръстите му стиснаха по-здраво чашата. Беше готов за сбиване.
— Не бях виновен за нараняването на госпожица Спраул. Тя падна, защото конят й се препъна, а аз я докарах в града, понеже баща й не си беше вкъщи.
— Последният тип, който се опита да се държи тук като теб беше изнесен с краката напред — изръмжа Рийд.
— Аз имам намерение да си изляза съвсем спокойно — отвърна предизвикателно Медисън и застана в очакване: искаше сбиването. Искаше го веднага!
Рийд го сграбчи за ризата.
— Ей сега ще помета пода с теб, а когато свърша, дори и собственият ти брат няма да те познае.
Медисън бе обхванат от онова спокойствие, което го изпълваше винаги преди боксов мач, и вниманието му се стесни, докато за него вече нищо друго не съществуваше освен Рийд.
— Махни си ръката или аз ще я махна.
— Направи го — изсмя се Рийд. — Чу ли това, Пайк? Той щял да ми махне ръката. И как си мислиш, че ще го направиш?
— Ето така.
Рийд изглеждаше озадачен, когато Джеймз просто хвана китката му и я притисна в най-болезнената точка. Пръстите му се стегнаха като челюсти на менгеме и лицето на Рийд побеля. Вените на врата му се издуха от напрежението, докато напразно се опитваше да задържи ръката, но не издържа — ръката му се отвори като ключалка при завъртането на ключа. Мъжете в кръчмата не можеха да повярват на очите си.
— А сега предлагам да си изпиеш уискито и да се разкараш — спокойно каза Медисън, докато оправяше ризата си.
— Ще те убия! — изсъска Рийд.
— Нека първо да си сваля сакото.
— Не ми пука как си облечен. Ти ще умреш!
— Той е най-големият бияч в града — предупреди Еймос Джеймз, който съблече сакото си, сгъна го внимателно и го постави върху бара.
— Няма да се биете тук! — възрази барманът.
— Стига, Бен, остави ги — обади се един от клиентите. — Тоя няма да издържи дълго, а в последно време нямаме много развлечения.
— Ще си платите за всичко, което счупите!
— Ще ти платим с неговите пари, преди да го изхвърлим на улицата.
Възбудата обхвана всяка част от тялото на Медисън. Сигурно и баща му се бе чувствал по същия начин преди някое сбиване: нямаше страх или загриженост, а само едва сдържано очакване.
— Кой иска да бъде първи? — попита Джеймз.
— Няма значение — предрече тъжно Еймос. — Всеки от тях би те смачкал.
— Мой е! — извика Рийд и се нахвърли върху Медисън.
— Искам всеки мъж тук да разбере, че госпожица Спраул не беше наранена от мен — заяви Джеймз и с лекота се изплъзна от Рийд. — Както и че смятам да размажа лицето на този мъж, задето се усъмни в репутацията й.
— Ще приемеш ли боя? — извика Рийд и отново налетя на Медисън.
Серията от удари, които се стовариха върху брадичката на Рийд, му дойдоха като изневиделица. Той разчиташе на по-голямата си височина и сила да надвие Медисън, но безуспешно. Когато стана ясно, че Рийд ще яде голям бой, Пайк поиска да се намеси, но барманът го задържа, като насочи пушка в стомаха му.
— Остави го да си получи каквото търсеше.
Рийд не издържа дълго. Не бяха минали и две минути от началото на сбиването и той се строполи на пода.
— Какво му направи? — избухна Пайк. — Трябва да си му направил нещо. Ти никога не би успял да победиш Рийд в честен бой.
— Просто му приложих малко истински бокс — отвърна невъзмутимо Медисън. — Три години в Харвард никой не успя да ме победи.
— Няма да печелиш още дълго — заяви Пайк и посегна към револвера си.
Медисън се хвърли върху му с бързината на светкавица и двамата паднаха на пода. Изтрещя изстрел и Пайк се преви на пода, а револверът се изплъзна от ръката му. Джеймз се изправи.
— Ти го уби. — Барманът насочи пушката си към Медисън. — Ти се нахвърли върху него и го уби!
— Очевидно не си забелязал, че не съм въоръжен.
— Ти го уби със собствения му револвер! — извика един от зяпачите.
— Да го линчуваме!
— Някой има ли въже?
— На седлото ми е.
— Донеси го. Ще го обесим на гредите на покрива.
Медисън се стрелна напред, изби пушката на бармана и прескочи бара. Преди мъжът да се съвземе, Джеймз го свали в безсъзнание на земята с мощен удар в шията. Когато няколко от мъжете в кръчмата се опитаха да измъкнат револверите си, откриха, че пред тях е застанал един разгневен Медисън Рандолф, който ги държи на мушка със заредена пушка и отпуснаха ръце.
— Я да си изясним някои неща. — Медисън беше леко задъхан от усилието. — Не аз започнах това сбиване. Дори и не познавам тези мъже. Не съм убивал никого. Даже нямам и оръжие.
— За невъоръжен човек със сигурност създаваш твърде много неприятности. — На вратата се беше появил шериф Хикок. Той прекоси помещението и се спря пред двамата мъже на пода. Рийд се опитваше да се изправи, а Пайк лежеше неподвижно. — Да не искаш да повярвам, че си набил Рийд, попилял си Пайк на земята и си задържал цяла тълпа мъже в шах, без да използваш оръжие?
— Така беше, шерифе. Аз видях всичко — настоя Еймос. — Той казва истината. Рийд започна кавгата.
— Някой друг да е видял нещо друго?
— Не им обръщахме внимание, докато не започнаха да се бият — каза един от мъжете, — но видяхме как той скочи върху Пайк и го застреля.
— Пайк се застреля със собствения си револвер — заяви Медисън, — а аз взех пушката на бармана, защото нямах желание да затанцувам на въжето.
— Ще трябва да дойдеш с мен, докато изясня всичко това — нареди Хикок.
— Разбира се — Джеймз остави пушката, като се постара тя да бъде по-далеч от бармана. Вместо да си пробие път през тълпата от двете страни на бара, той прескочи плота и се приземи точно до шерифа. После взе сакото си, изтупа го и го облече.
— Хайде да тръгваме — каза Хикок. — Трябва да си довърша играта на карти. Не мога да се мотая тук цяла нощ.
— И просто така ли ще го пуснеш? — запита някой от тълпата.
— Изглежда, че тия Рандолф могат да правят каквото си искат — заяви друг.
— Ще го прибера в затвора, но няма да го задържа там твърде дълго, освен ако не се налага. — Шерифът обърна гръб на разгневената тълпа и излезе на улицата. — Сега остава само Монти да пристигне в галоп в града — оплака се той, докато пресичаха улицата — и да започне да крещи като че ли го колят.
— Той няма да дойде заради мен.
— Няма значение защо ще дойде. Появи ли се тук, ще имаме неприятности.
Но за Медисън имаше огромно значение.
Джеймз седеше в килията си, когато чу да се отваря вратата на затвора и някой да влиза. Погледна часовника си. Бяха изминали двадесет и осем минути. Медисън не знаеше колко бързо се разчуват новините
