в запас.
— Господин Рандолф е истински джентълмен — каза тя. — Той е толкова мил с моя Ед, който израсна без баща.
— Джеймз бе подложен на огромно изпитание още с пристигането си тук — защити го Роуз. — Може би при други обстоятелства не би се държал по този начин.
— Може би си права — заяви госпожа Абът, — защото ако не си, ще си помисля някои странни неща за бостънското общество.
— Не знам как се държи той обикновено и не искам да знам — продължи ядосано Фърн, без да обръща внимание на госпожа Абът. — Искам само да го видя как си заминава за Бостън веднага щом излезе от затвора. Той презира всичко тук и съм уверена, че ние нямаме нужда от него.
— Така е — заяви госпожа Абът, заемайки твърда позиция срещу Медисън. — Трябва да се постараеш да го държиш настрани от детето си — обърна се тя към Роуз. — Ще бъде ужасен срам, ако той успее да поквари това добро момченце.
— Щом като Уилиям Хенри успява да се справи с влиянието на другите си чичовци, да не говорим за дузината груби каубои, няма защо да се страхувам от Медисън — отвърна остро Роуз. — А сега госпожица Спраул би трябвало да закуси, защото отдавна не е слагала залък в устата си. Така няма да се възстанови бързо.
— Права си — обади се госпожа Абът. — Веднага се връщам с храната.
— Не бързай много. Искам тя да се успокои, преди да си напълни стомаха.
— Много мъдро — съгласи се госпожа Абът. — Човек трябва да внимава със стомаха си.
— Нямам проблеми с храносмилането — заяви Фърн веднага щом вратата зад госпожа Абът се затвори.
— Помислих си, че би желала госпожа Абът да излезе за малко.
Фърн се усмихна.
— Тя е малко потискаща.
— Тя е убедена, че всички хора, които харесва, са мили и щедри, но ако не те харесва… е, ти сама чу какво каза за Медисън.
— В този случай мисля, че е права.
Роуз седна на ръба на леглото и се вгледа толкова продължително в нея, че на Фърн й стана неудобно.
— Ти наистина ли искаш да разбереш Медисън? — попита Роуз, без да отмества погледа си. — Кажи ми истината. Не го прави заради мен, а заради него и може би заради себе си.
— Предполагам, че да — призна неохотно Фърн. — Бях започнала да мисля, че той е по-различен от мъжете, които съм познавала, но след всичко, което се случи тази сутрин, съм сигурна, че съм сгрешила.
— Аз го познавам още по-малко и от теб — каза Роуз, — но знам някои неща за миналото му. Тези факти са доста болезнени и не бих искала да ги използваш против него.
— Няма да го направя — отвърна Фърн, без да разбира защо Роуз имаше същите задръжки по отношение на Медисън, които имаше и тя. — Противно на мнението му, не всички в Канзас са безчувствени.
— Те са имали трудно детство — започна Роуз, очевидно решила да не обръща внимание на последната забележка на Фърн. — Никое от момчетата не се е научило да вярва на останалите.
— Защо?
— Те са имали брутален пияница за баща и слабоволева майка. По време на войната Медисън изчезнал, като оставил близнаците сами да се справят с ранчото. Братята му никога не му простили.
— Но сега той се е върнал, за да помогне на Хен. Това няма ли значение?
— Очевидно не. Дори и Джордж, а той е най-честният мъж, когото познавам, не може напълно да забрави случилото се.
— Медисън не им ли е обяснил защо си е тръгнал?
— Казал им е снощи, когато Джордж отиде да го види в затвора.
— Какво точно?
— Ще трябва сама да го питаш.
— Не мога да му задам подобен въпрос.
— На теб може и да каже. Изглежда, че те харесва.
— Едва ли щеше да си мислиш това, ако беше чула какво ми наговори преди няколко минути.
— За бога, Фърн, ти изгони този човек снощи, след като той те е придържал на седлото в продължение на мили. След това той влиза в някаква кръчма, а твоите работници започнат кавга и се опитват да го убият. Когато той защитава себе си, както и твоята репутация, ако мога да ти напомня, го прибират на топло. Ти какво си очаквала от него? Той не е светец, ще му е много трудно да повярва, че ти не стоиш зад всичко това.
— Аз не бих направила подобно нещо.
— Той откъде да знае? Както сама каза, ти си го посрещнала при слизането му от влака със заплахата да го разкараш от града. Не мога да говоря от името на Медисън, но и аз бих си помислила, че онези двамата са се опитали да ти помогнат да изпълниш обещанието си.
Фърн бе ужасена. Тя не бе искала Медисън да приеме гнева й лично, а се бореше да възтържествува правосъдието. Това нямаше нищо общо с Медисън като човек. Фърн би се държала по същия начин с всеки адвокат, нает от семейство Рандолф.
Но нали и тя бе приела думите му като атака, насочена лично срещу нея? Може би той също не бе имал предвид нищо лично. Може би просто бе реагирал така, както би реагирал на всички, които се отнасяха с него по нейния начин.
— Не че братята му са били по-добри от него — добави Роуз. — Снощи имах дълъг разговор с Хен и Джордж. Надявам се това да има ефект, но не мога да съм сигурна. Някои от раните на това семейство са толкова дълбоки, че нищо не е в състояние да ги излекува.
— Според теб той дали вярва, че го мразя?
— Не виждам как би могъл да си помисли нещо друго. Аз самата смятах, че е така.
— Но аз не го мразя. Аз не мразя дори Хен, а той уби Трой.
Приветливото изражение напусна лицето на Роуз и гласът й стана строг.
— Докато не се намери свидетел на убийството, не би трябвало да се изключва вероятността Хен да е невинен. Медисън, Джордж и аз сме единодушни, че Хен не би могъл да убие братовчед ти. Това би трябвало да те накара да се замислиш.
Очевидно беше, че колкото и да съчувстваше на Фърн, Роуз оставаше лоялна към семейството на съпруга си.
— Но единствените улики сочат Хен.
— Какво направи Медисън вчера?
След падането си Фърн бе забравила, че Медисън бе предизвикал определени съмнения в нея.
— Според него Трой е бил убит от друг човек, който е пренесъл тялото му в къщата на Конър и се е опитал да натопи Хен.
— Той каза ли ти защо мисли така?
— Каза, че трупът не би трябвало да се е вкочанил само един час след убийството, както и че в къщата е твърде тъмно, за да бъде извършено убийството там.
— Това звучи логично.
— Но защо някой в този град би искал да се отърве от Трой? Всички го познаваха от години.
— Не знам нищо за братовчед ти — каза Роуз. — Просто не отхвърляй идеите на Медисън само защото му се сърдиш. Ти може и да не вярваш в целостта на семейството като мен, но трябва да уважаваш интелигентността му.
Вратата се отвори и госпожа Абът влезе с поднос, на който бяха наредени купи, чинии и чаши.
— Закуската ти — изчурулика тя. — Трябва да изядеш всичко, докато е топло.
Фърн не усещаше вкуса на храната в устата си и не чуваше нищо от безспирните брътвежи на госпожа Абът, която се зае да подрежда стаята за втори път тази сутрин. Единственото нещо, за което Фърн можеше
