— Как би се чувствала, ако от жената, която е влюбена в собствения ти мъж, зависи да те научи на добри обноски?
— И аз се чувствам по същия начин — ужасена.
— Тогава защо Медисън не разбира?
— Мъжете не могат, те не се интересуват дали другите мъже са като тях. Понякога дори си мисля, че не разбират защо една жена гледа на преместването в ново общество като на заселване в селище на викинги.
— А, това е друг проблем. Не знам какво е викинг. Сигурно всички в Бостън знаят за викингите, романите и тези ужасни турци, за които ми разказа Медисън.
— Вярно е, че Джордж е по-образован от мен, но не е едно и също да живееш в ранчо и в Бостън.
— Знам. Ако слушам Медисън, трябва да продам фермата, да се омъжа за него тази сутрин и да тръгна за Бостън следобед.
— Не се среща толкова често такава голяма любов.
— Толкова се притеснявам, че нещо ще се провали, че пак започнах да сънувам кошмари.
— За какво?
— За нападението.
— Спомняш ли си нещо за мъжа?
— Не.
— Значи е на нервна почва. Кошмарите ще престанат веднага, щом решиш какво да правиш.
— Какво ще ме посъветваш?
— Не мога да ти дам конкретен отговор. Просто не се поддавай на страха. Омъжи се за Медисън по- скоро. Няма да ви е лесно, но ще се оправите.
— В твоите уста звучи съвсем просто.
— Така е. Когато обичаш някого толкова много, колкото ти обичаш Медисън, всичко останало е без значение.
— Мога да пусна слуха, докато си в Топека — каза началникът на гарата на Медисън.
— Не, почакай да се върна. Не мога да си избия от главата, че убийството на Трой има нещо общо с нападението срещу Фърн.
— Не виждам как. Сам Белтън никога не е бил в Абилийн, преди да получи наследството преди две години. Ако Трой го е изнудвал, трябва да е било за нещо друго.
— Знам, но подробностите съвпадат.
— Не преиначавай фактите. И те не са само тук.
— Знам.
След няколко седмици издирване нямаше причина да свържат Белтън и Фърн. Медисън не намери доказателства в подкрепа на тезата, че Белтън е убил Трой или че Трой го е изнудвал. Фърн не успя да го разпознае на партито и това още повече затрудни издирването му. Въпреки очевидните факти, които противоречаха на неговата теория, Медисън не можеше да се отърси от мисълта, че Сам Белтън е нападнал Фърн и е убил Трой.
Фърн се събуди внезапно с писък. Дишаше тежко, сърцето й биеше силно, чувстваше се замаяна. Сънят беше толкова истински, сякаш изживяваше всичко отначало. Чу стъпки в хола и миг след това Роуз влезе в стаята. Наедрялото й тяло едва се побираше в нощницата.
— Добре ли си? Чух те да викаш.
— Добре съм. Пак сънувах онзи сън. Беше толкова реален.
— Сигурна ли си, че няма и нещо друго.
— Не. Случва ми се доста често, вече свикнах. — Фърн отметна одеялото и стана. — Веднага си лягай или всеки момент ще родиш бебето. Джордж никога няма да ми прости, ако родиш преждевременно.
— Има още три седмици — каза Роуз, като се остави Фърн да я заведе до стаята й. — Но искам да можех да го родя още утре, за да се освободя от този товар.
— Е, мисли си колко слаба ще бъдеш след това. Казах на Медисън, че не можем да се оженим, преди бебето да се е родило. Искам да бъдеш като моя наставница, но не искам да родиш по средата на церемонията.
— Ще бъде ужасно! — каза Роуз със смях.
Те поговориха още малко и Роуз си легна. Но Фърн не се върна в леглото. Този сън беше различен от предишните. Все още не можеше да види лицето на мъжа, но чу гласа му. Знаеше кой се е опитал да я изнасили и този човек беше в Абилийн.
ГЛАВА 26
Четиримата братя седяха около масата във фоайето на хотела. Медисън чувстваше напрежение в обстановката. Усещаше го по време на целия си престой тук. Не беше толкова осезаемо, докато Саманта и Фреди бяха с тях. Разговорът с Хен реши всичко.
Медисън съжаляваше, че отношенията в семейството са обтегнати, но същевременно се успокояваше, че той не е единствената причина за това. Пред последните няколко дни Хен се държеше приятелски с Медисън, но избягваше Джеф.
— Предполагам, че сега ще се върнеш вкъщи? — Джеф се обърна към Медисън. — Надявам се Хен оценява това, което направи за него.
— Ако имаш предвид, че трябва да му благодаря, че ми спаси кожата, да — направих го — изръмжа Хен. — Но няма да му целувам краката.
Джордж погледна Хен, който сви рамене и се обърна.
— Мислех, че ще заминеш с приятелите си — каза Джеф на Медисън. — Няма да ти бъде приятно да си сам на такова дълго пътуване.
— Няма да съм сам. Ще пътувам със съпругата си.
Сините очи на Джеф засвяткаха. Втораченият поглед на Джордж го принуди да се успокои малко, но това напомни на Медисън, че огънят не е изгаснал.
— И така, ти наистина смяташ да се ожениш за тази Спраул.
Медисън не издаде гнева си. Много често се беше налагало да защитава Фърн. Нямаше да разведри обстановката, ако реагираше остро при всеки подобен случай.
— Ако тя ме иска.
Гневни искри пламнаха в очите на Джеф; той сви устни.
— Предполагам, няма значение, че баща й беше янки, а ти изкара половината война в тила им.
— Джеф все още обича да говори за войната — каза Хен язвително. — Това занимава мислите му, когато се е уморил да се самосъжалява.
— Хен! — Джордж го погледна укорително.
— Уморих се да слушам за едно и също всеки път.
Хен стана и се отдалечи.
— Джеф… — започна Джордж.
— Знам, знам. — Враждебността му намаля, когато Хен се отдалечи. — Трябва да забравя войната, да излекувам раните си. Но как, по дяволите, да го направя, когато всички се жените за янки? Защо един от вас не се ожени за момиче от Юга?
— Защо ти не го направиш? — попита Медисън.
— Коя жена ще вземе мъж с една ръка? Предпочитам да живея сам, вместо да бъда съжаляван.
Джордж смени темата:
— Къде мислите да живеете с Фърн?
— В Бостън.
— Какво ще прави с фермата? Това е половината земя в графството, най-хубавата при това.
— Казах й да я продаде.
— Как приема преместването в Бостън?
— Според очакванията ти — ужасена е.
— Ще я накараш ли да тръгне?
