живота си с теб. Не искам да те наранявам по никакъв начин или да застрашавам нашето бъдеще. Ще ми кажеш да спра веднага, щом почувстваш страх или неудобство или просто не искаш да продължа. Разбра ли?
Фърн кимна с глава.
— Говоря сериозно.
— Знам, но сега замълчи и ме целуни.
Безпокойството и страхът не изчезнаха, но Фърн си наложи да не мисли за това и да се отдаде изцяло на ласките на Медисън. Обичаше го и искаше да бъде негова жена. Щеше да превъзмогне страха си от физическия контакт с него. Трябваше да го направи. Бъдещето й зависеше от това. Странно, но допирът на тялото му до нейното не й беше неприятен. Ръцете му се плъзгаха по гърба й, а устните му галеха нейните. Никой досега не беше я прегръщал така. Дори когато беше малко момиче, баща й не й разрешаваше да сяда в скута му; не я приспиваше вечер; не я успокояваше, когато се беше ударила или изплашила. Цял живот живееше, затворена в себе си, като си мислеше, че не й е необходимо нищо повече.
Но това се бе оказало лъжа.
Тя желаеше Медисън силно, но си мислеше, че никога няма да го притежава, затова се беше самозаблуждавала през цялото време. Сега любовта му й даваше увереност, че може да има повече удоволствия, отколкото някоя жена заслужава. Как искаше да преодолее опасенията си! Устните му — сочни, твърди и галещи, я върнаха към действителността. Той прекара език по нейните и ги притисна към своите в пламенна целувка; после още по-нежно ги разтвори и мушна езика си в устата й. Пръстите му пробягаха по гърба й, масажирайки стегнатите мускули. Тя не можеше повече да се противопоставя на привличането, породило се между тях, и издигна преграда в съзнанието си срещу напиращия ужас, изпълзял от тъмната си дупка, за да развали удоволствието й и да провали бъдещето й. Усещаше как по цялото й тяло се разлива топлина от целувките му.
— Целуни ме — прошепна той.
— Това правя.
— Не, аз те целувам. Има разлика.
Устните му се отпуснаха и тя се почувства изоставена. Инстинктивно взе лицето му в ръцете си и го приближи към своето. Устните му бяха топли и влажни, но като че ли безчувствени. Погали ги със своите, притисна ги по-силно, но той не помръдна. Целуна го: отначало плахо, после по-смело, но пак никаква реакция. Продължи да го целува, жадно впила устни в неговите. Той едва се сдържаше да остане безучастен, но беше твърдо решен да остави на нея инициативата. Тя пое предизвикателството, обхваната от растяща възбуда. Нерешително прокара език по долната му устна. Той потръпна от удоволствие и това й даде смелост да продължи. Нетърпеливо мушна езика си в устата му и го прегърна още по-силно, което сложи край на привидната му апатия.
ГЛАВА 24
Медисън я беше прегърнал толкова силно, че тя имаше чувството, че ще се счупи в ръцете му. Целуваше я със страст, породена от прекалено дългото въздържание. Езикът му танцуваше в устата й и събуждаше необуздани желания, но Фърн чувстваше мускулите на стомаха си стегнати. Напрежението обхвана постепенно цялото й тяло и Медисън го усети.
— Искаш ли да спра? — гласът му беше дрезгав от вълнение.
— Просто ме прегърни.
В топлината на обятията му се чувстваше едновременно сигурна, уверена, обичана. И никакви опасения не можеха да помрачат това усещане. Ръцете му — топли, успокояващи — се движеха по гърба й. Постепенно тялото й се отпусна, гърдите й се втвърдиха.
Но мъжът, който я беше нападнал, не беше се задоволил само с това, да я съблече до кръста. Неприятното усещане се върна, когато ръцете на Медисън докоснаха гърдите й.
Другият мъж беше мачкал гърдите й. Беше й причинил болка. Беше я целувал, докато тя почти припадна. Беше я съборил на земята и се отпуснал върху нея с тежестта на цялото си тяло. Беше почти обезумяла от страх.
Но сега беше различно. Медисън бе човекът, когото тя обичаше. Доставяше й удоволствие да го прегръща, да го целува — той не я насилваше, а тя беше тук по свое желание. И все пак, когато ръцете му покриха гърдите й, спомените от онази нощ нахлуха в съзнанието й.
— Кажи ми, ако искаш, ще спра.
Една част от нея искаше, а друга — не. Не отговори нищо. Той нежно разтри тила й с ръце, обгърна раменете й и я притегли към себе си.
— Искам да ти хареса — каза тихо той. — Не е добре, ако не ти харесва.
— Сигурно ще ми хареса. — Тя наистина го искаше.
Ръцете му се мушнаха под ризата й. Допирът до голата й кожа я накара да извика, но това беше вик на удоволствие. Дланите му бяха меки и нежни, без груби мазоли. Преди да свикне с мисълта, че ръцете му галят кожата й, те се придвижиха нагоре към гърдите й. Тялото й се изпъна. Беше гола под ризата.
— Само леко ще те докосна — няма защо да се страхуваш.
Но тревогата беше вече проникнала в съзнанието й.
Ръцете му докоснаха добре оформените й гърди и тя си помисли, че ще се разпадне на парчета. Усещанията, които я изпълваха, бяха толкова силни и противоречиви, че тя не знаеше точно какво чувства. Вкопчи се в него, пръстите й бяха впити в меката плът на гърба му.
— Тук ли те нарани? — попита Медисън.
Тя само поклати глава — не можеше да говори.
— Аз няма да те нараня. Ще спра, ако искаш, но скоро ще изпиташ удоволствието, което и аз изпитвам.
Фърн се съмняваше и едва се сдържаше да не избяга. Всяка фибра на тялото й крещеше, протестираше, но когато вече си мислеше, че не може да издържи повече, си каза, че трябва или да задържи Медисън, или да го остави да си отиде завинаги. Последното не искаше да направи, макар че й се струваше, че се намира в ада. Въпреки неприятните спомени, Фърн осъзна зараждането на ново чувство — сякаш гърдите й пламнаха и огън изгаряше вътрешностите й. Все още беше напрегната, но вече неподвластна на страха. По тялото й се разля топлина, образувайки малки кръгове и Фърн откри причината за това вълшебство. Медисън леко масажираше зърната й с върха на пръстите си.
— Той не правеше така — само успя да промълви тя.
— Той не те е обичал.
Това беше разликата. Миналото нямаше значение. Щом Медисън я обичаше, никога нямаше да я нарани. Единственото, което искаше, бе да се научи да не се страхува от близостта му.
Той свали ризата й от раменете, без да я разкопчава съвсем и преди Фърн да разбере какво става, долепи устни до нежното й рамо и обсипа с целувки шията и ухото й. Фърн се разтапяше от удоволствие. Наклони глава на една страна, докато той продължаваше да целува шията и раменете й, а ръцете му галеха твърдите й гърди. Изтръпна от ужас, когато той наведе глава и обхвана с устни едното зърно. Изненадата в гласа й премина в стон от удоволствие, докато устните му покриваха с целувки тялото й.
Тя се бореше с неприятните спомени, но те пак се върнаха. Спомни си грубите ръце на мъжа върху гърдите си; зъбите му, които оставяха следи по нежната й кожа. Но ръцете на Медисън галеха гърдите й, а езикът му я милваше леко. Никаква болка, никаква грубост, само приятна тръпка по тялото, която изместваше напрежението. Фърн чувстваше такова силно желание за физическа близост, каквото досега не беше подозирала, че може да съществува.
Медисън обхвана с устни едната й гърда и Фърн се сви в очакване на болката, но вместо това усети омаломощаваща наслада и изцяло се отдаде на тази приятна агония. Медисън я сложи на леглото и тя отново почувства безпокойство, когато той се наведе над нея, но не беше за дълго.
— Искам да те докосна.
Фърн го каза спонтанно, преди още да осъзнае желанието си. В момента, когато устните им се сляха, тя разбра, че точно това искаше — никога преди не беше докосвала мъж! Когато той съблече най-напред палтото си, после ризата и вратовръзката, вълнението й нарасна, фигурата му беше слаба и стегната, беше
