изпратят багажа й тук веднага щом развали годежа си. Не искаше Гай да си мисли, че може да промени решението си.
— Мила моя, трябва ли да останеш при непознати? — попита чичо й.
— Щом споменахте това — каза Дейзи, като започваше да се дразни от опитите на всички да правят с нея каквото си поискат, — вие сте непознатите. Лаура и аз сме приятелки.
— Но само отскоро — намеси се Гай. — А Адора познаваш от години. Тя се надяваше, че ще останеш при нея.
— Не, няма — каза Дейзи. — А сега защо не идеш да кажеш на Адора, че много ми се иска да я видя тази вечер. Чичо ми и аз имаме много неща, за които да говорим.
Виждаше как на Гай не му се иска да бъде изключен от разговора и си търсеше причина да остане.
— Майка ми би искала всички да дойдете на вечеря.
— Някой друг път — каза Дейзи. — След ездата съм много уморена.
Като се предаде най-после, Гай се оттегли.
— А сега — каза Дейзи, като се обърна към чичо си, — какво е това за дядо, който ми оставил пари?
— Каза, че е намерил злато само един час след като ти си тръгнал — каза Хен на Тайлър. — Намерил го е точно там, където ти си му посочил да копае.
Тайлър с мъка задържаше мислите си върху това, което говореше Хен. Странно беше, че брат му мисли, че златото така го интересува. Той почти го беше забравил. Как можеше да си мисли за нещо подобно, когато Дейзи е долу и се запознава със семейството си и разбира, че е наследница? Сега тя наистина ще бъде свободна. Може да се върне на Изток и да си живее в каквато къща си поиска.
А той ще е нещастен.
— Вече накарах да му направят анализ. Доста е богато. Мисля, че ще искаш да го продадеш, а не да се занимаваш сам с него. Можеш да получиш повече от достатъчно, за да построиш хотелите си.
— Какво? — каза Тайлър, като се отърси от мислите си.
— Не чу ли нищо от това, което ти казах? Това е най-голямото златно находище в Ню Мексико.
— Казах на Уили, че ще му дам една трета.
— Няма да я вземе. Каза, че не е направил нищо друго, освен да изкопае няколко лопати. Прие надница на работник и тръгна да търси свой участък.
— Кой е на моя участък?
— Той вече е регистриран и се пази добре. Всъщност вече имам предложение за него. — Той даде на Тайлър лист хартия.
Цифрата беше с твърде много нули.
— Никога не съм си мислил, че ще успееш — каза Хен. — поне не чак с такъв удар. Пази се. Мадисън ще иска да те убеди да инвестираш парите в железниците.
— Като говорим за железници, Рио предаде ли ти съобщението за Кокрейн?
— Да, но не можах да науча много. Доста хора го мразят, но всички те използват банката му. Никой няма да каже и думичка срещу него.
— Убеден съм, че той стои зад убийството на бащата на Дейзи. Това трябва да има нещо общо с железницата. Но не мога да се сетя какво. Рио каза, че той може всеки момент да купи земите на Грийн и Кордова. Защо купува мили пасбища и защо иска дори да убие, за да ги получи?
— Железницата ще трябва да си купува правото на път.
— Може да направи много повече пари, като купува земя около гарата в града.
— Не виждам защо ще иска да убие Дейзи. Тя трябваше да се омъжи за сина му. Така веднага ще получи земята й.
— Не е искал да я убиват — каза Тайлър, като изведнъж си спомни. — Не е трябвало да си бъде вкъщи. Станало е случайно.
— Тогава кой я преследва?
— Убиецът, защото го е разпознала. Днес се опита отново.
— Но тя няма да се омъжи за Гай.
— Значи все още е в опасност.
— Нищо не можеш да докажеш.
— Зная, но ще успея.
— Добре. А сега за участъка ти.
— Накарай Мадисън да го продаде на този, които даде най-много. Той може да го продаде на по-висока цена, отколкото аз. Аз точно сега имам друга работа.
— Има ли нещо общо с Дейзи? — попита Лаура. До момента тя бе слушала разговора, без да се меси.
— Всичко.
— Добре — каза тя, като се усмихваше. — Крайно време беше да се осъзнаеш.
— Значи сега си една много богата млада жена — каза Лаура на Дейзи. Те пиеха кафе във всекидневната на Лаура. Дейзи все още беше малко замаяна от разговора с чичо си.
— Изглежда, че дядо ми е бил сигурен, че татко ще пръсне парите и затова ги е оставил на мен вместо на него.
— Какво ще правиш сега?
— Чичо ми иска да се върна в Ню Йорк. Братовчед ми и аз сме единствените от семейството.
— Ти искаш ли да заминеш?
— Не зная. Някога си мислех, че бих дала всичко само да се върна на Изток. Това беше безобидна мечта, защото не си мислех, че някога ще се сбъдне.
— Но сега това се случи и те е страх.
Дейзи кимна:
— Била ли си някога в Ню Йорк?
— Не. Денвър ми дойде много. Всъщност и Албакерк ми е повече от достатъчен. Ще бъда доволна, когато се върнем в ранчото. — Тя премести бебето, което беше заспало, на другата си ръка. — Хен най- после реши, че сме достатъчно силни да понесем пътуването. Следващия път ще му съобщя за събитието едва след като бебето се роди.
— Как ще… о, ти се шегуваш.
— Не съм сигурна. Беше ми по-лесно да родя Адам сама в някакъв каньон, отколкото Харисън в присъствието на всички доктори, които Хен можа да намери. Господ да помага на Айрис, когато забременее! Мъжете в това семейство са свръхпокровителствени.
Дейзи го знаеше. Това беше едната от причините да не иска да се омъжи за Тайлър. Но тогава защо така завиждаше на Лаура?
— Искам да остана тук и да управлявам ранчото си — каза Дейзи. — Но всички, изглежда, си мислят, че където и да отида, трябва да съм омъжена.
— Какво казва Тайлър?
— Иска да се омъжа за него.
— Чичо ти би ли одобрил това?
— Разбира се, особено след като разбра колко са богати семейство Рандолф.
— О!
— Да, о. Изглежда, парите оправят всичко.
— Но не и за теб?
— Това няма нищо общо с парите. През целия си живот съм искала да бъда свободна. Но накъдето и да се обърна, винаги има мъж, който ми казва какво да правя. — Включително и Тайлър.
— Тогава, след като не искаш никой от тях, защо не им го кажеш и не се върнеш в ранчото си колкото е възможно по-скоро? — Лаура наблюдава Дейзи известно време. — Има и още нещо, нали?
— Не съм сигурна, че Тайлър ще си тръгне. След като хванахме крадците се опитах да му наредя да се махне, но той не го направи. Вчера каза, че си тръгва, но е спал някъде из хълмовете.
