— Не знам. Вече му казах, че не мога да излизам от дома.
— Джордж ми каза нещо за това.
— Той представлява комбинация от онова, което Джеф и аз искахме — обясни Ваялид. — Събираме ветерани инвалиди от армиите на Севера и Юга, водим ги тук за един месец, даваме им най-доброто медицинско обслужване, което може да се купи с пари, плащаме за изкуствени крайници и се опитваме да ги накараме да се почувстват колкото се може по-здрави. Така те получават грижи, от които се нуждаят, а същевременно даваме и един месец почивка на семействата им.
— Но на Джеф това не му стига, така ли?
— Точно така. Първо беше банката. След това поиска да купи всички разорени ферми в три окръга и отново да ги направи производителни. Сега пък иска да се кандидатира за щатския парламент.
— Предполагам разбираш, че някой ден ще поиска да стане губернатор.
Тази мисъл очевидно не беше приятна на Ваялид.
— Опитах се да му кажа, че във Вирджиния има хиляди мъже и че не е необходимо да върши всичко сам, но той не слуша. Искам съпруг, а не чудотворец.
— Мъжете Рандолф са едни от най-трудните съпрузи в света, но в крайна сметка се оправят. Джеф започна да се учи по-късно от братята си и може би ще му трябва повече време, за да свикне със семейния живот.
— Сигурна ли си, че ти е удобно? — попита Джеф.
— Добре съм — отвърна Ваялид. — Искам да се порадвам на ветреца. Скоро ще стане твърде горещо.
— През лятото можем да се преместим в Масачузетс. Там трябва да е доста по-хладно.
— Не ставай смешен — разсмя се Ваялид. — Ако детето ти се роди янки, ти никога няма да го преживееш.
Джеф я потупа по закръгления корем и се усмихна доволно.
— Не знам. Харесва ми да имам жена янки. Том едва ли ще има нещо против да има сестра янки.
Ваялид погледна към сина си, който пълзеше в тревата и търсеше буболечки, буци пръст и всяко отвратително нещо, което можеше да сложи в устата си. Странното беше, че във Вирджиния тя се чувстваше повече у дома си отколкото в Масачузетс. Животът и новото й семейство бяха свързани с Вирджиния и тя не можеше да си представи, че може да живее другаде.
Ваялид искаше да се върне някой ден, но още беше твърде рано. Първо трябваше да роди. Всъщност искаше да роди още няколко деца, преди да се върне. Искаше й се повечето да са момичета. Джеф заслужаваше поне една дъщеря южнячка, но която да притежава здравия разум на севернячка, за да не изпада в трудно положение. Ваялид реши, че за този експеримент ще са й необходими няколко дъщери, които да обработва. Тя се съмняваше, че щеше да успее още от първия път.
— Добре съм си тук — каза тя. — Пък и не мисля, че докторът ще ми позволи да пътувам толкова далеч.
— Какво каза той?
— Каза, че през юли трябва да родя едно хубаво, здраво бебе. Освен това ми каза, че ако съпругът ми започне да ме притеснява много, мога да се преместя в клиниката с мъжете.
Джеф се настани в люлката до нея. Люлката беше закачена на клона на огромния дъб, който се намираше зад голямата бяла тухлена къща.
— Този път искам да е момиченце. С червена коса и сини очи. И да бъде също толкова упорита и твърдоглава като майка си.
— Мисля, че една такава ти стига.
— А след това мисля, че ще си остана вкъщи.
Ваялид се обърна и се втренчи в съпруга си.
— Не че не искам да се кандидатирам за щатския парламент — каза Джеф, — но не ми харесва, че ще трябва да бъда далеч от семейството си. Искам да съм тук с теб, когато скачаш, за да видиш какво е натъпкал Том в устата си. Харесва ми да те гледам как се движиш из къщата с нероденото ни дете. Харесва ми, че имам време да се наслаждавам едновременно на това, че съм баща и твой съпруг.
— Сигурен ли си, че това искаш? — попита Ваялид.
— Да.
— Но ти искаше да направиш толкова много неща.
Джеф я притегли към себе си. Целувката му беше дълга и сладка като миризмата на honeysuckle, който се увиваше по стената, разделяща двора от градината.
— Аз ги върша.
— Ами Вирджиния?
— Може би някой ден, ако се превърнеш в южняшка красавица, ще се отдам на политиката само за да мога да говоря с някой, който има собствено мнение.
Ваялид обви ръце около Джеф и се притисна до него.
— Вирджиния току-що загуби най-добрия губернатор, който можеше да има. — Аз възнамерявам да си остана проклета янки до края на живота си.
Информация за текста
© 1996 Лей Грийнууд
© 1997 Николай Долчинков, превод от английски
Leigh Greenwood
Violet, 1996
Сканиране, разпознаване: ?
Начална редакция: Xesiona, 2009
Редакция: ultimat, 2009
Издание:
Издателство „Торнадо“
Редактор Мая Арсенова
Оформление на корицата: Полипрес, Габрово
ISBN 954-17-0161-2
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/10241]
Последна редакция: 2009-01-22 22:06:58
