нея, сякаш никога не бяха виждали жена. Нито един от тях не пиеше и не играеше; просто всички я бяха зяпнали, сякаш Доди и останалите момичета не съществуваха. Тя беше една голяма неприятност, от която той трябваше да се отърве, преди да се озовеше в безизходица.
Зак стана с обичайното си спокойствие и каза:
— Господа, тази млада дама е братовчедка ми Лили Стърлинг. Тази вечер ще пренощува у Бела Холт и утре сутрин ще си тръгне с първия влак, който отпътува на изток. Съжалява, че няма да има възможността да се запознае с вас, но вече е твърде късно и трябва да си ляга. — Зак заобиколи масата и хвана Лили здраво за лакътя. — Кажи лека нощ, Лили.
— Лека нощ — каза Лили с широка усмивка, която сякаш обхвана цялата зала. — Надявам се скоро отново да се видя с всички ви.
— Иска й се, но няма да стане — поправи я Зак. Без да изпуска лакътя й, той взе куфара й в свободната си ръка и я изведе от заведението, без да обръща внимание на хора от стонове и оплаквания за егоизма му. Хладината, която мина през тялото му, когато влажният въздух докосна тънкия слой пот, който беше покрил тялото му, го изненада.
Голяма гадост щеше да бъде да изстине и да хване пневмония само защото някаква руса магьосница не бе проявила достатъчно здрав разум да си остане във Вирджиния и да се ограничи да докарва до полуда женени мъже и фермерски синове.
— Баща ти знае ли къде си? — попита Зак, докато водеше Лили по тротоара, далеч от дузината кръчми и игрални зали. Можеше да си представи как огнедишащият свещеник Айзък Стърлинг тръгва да търси дъщеря си с библия в едната ръка и едрокалибрена пушка в другата.
— Не съвсем — отговори Лили.
Зак беше майстор в манипулирането на истината и знаеше точното значение на думите й.
— С други думи, ти не си казала нито дума на стария дявол.
— Той не е дявол — възрази Лили, — но нямаше да ме разбере.
— Предполагам, че няма — каза Зак — особено ако не си му обяснила нищо.
— Опитах се. Той не иска да ме разбере.
— Не знам как изобщо мога да очаквам от него да те разбере, след като дори аз самият не те разбирам.
— Разбира се, че ме разбираш — възрази тя и се опита да се обърне, за да види лицето му. — Ти си черната овца в семейството си. Сам ми го каза. Ти си се изправил срещу традицията, захвърлил си съветите на братята си в лицата им и си започнал да вършиш онова, което искаш.
— Изглежда, че съм си отварял устата не където трябва — каза Зак. — Не знам какво ми е станало, щом съм ти разправял всичко това.
— Беше след обяд. Джеф тъкмо ти беше чел лекция за отговорностите, които имаш към семейството си. Ти се появи ядосан в градината и ми каза, че без значение какво ще направя с живота си, не трябва да губя нито минута от него, за да се опитвам да задоволя изискванията на роднините си. Ти ми каза, че е много по-добре да се кача на някой хълм и да започна да вия срещу луната.
— Никога не съм имал добър подход към децата — отбеляза Зак с тон, показващ, че това не беше проблем, който не му позволяваше да спи спокойно. — Никога не съм знаел какво да говоря с тях.
— Аз не бях дете — заяви Лили. — Бях на петнадесет.
— Ако си обърнала внимание дори на една моя дума, която съм изрекъл след конското на Джеф, значи си мислила като дете. Всички знаят, че той притежава способността да накара и най-големия светец да потърси някое гадно място, на което да го натика.
— Може и така да е — каза Лили и вирна предизвикателно брадичката си, — но едва ли има смисъл да обсъждаме това, след като аз вече съм тук. — Тя спря и се обърна рязко към Зак. — Защо да не мога да остана при теб, докато си уредя живота тук?
— Димът във влака сигурно ти е разял мозъка! — избухна Зак. — Не можеш да живееш при мен.
— И защо не?
— Кръчмата не е място за порядъчна жена. Дори Роуз не иска да влиза там. Няма да оцелееш тук, ако трябва да се оправяш сама. Трябва да се върнеш обратно.
Той я обърна напред и отново я поведе по тротоара.
— Видях много жени, откакто дойдох тук. Някои от тях бяха момичета и майки. Не виждам защо аз да не мога да успея, тук, щом като те са успели. Да не би да имам някакъв недостатък, който ти виждаш, а аз не?
Жени с имена на цветя. Човек трябваше само да ги кръсти на нещо, което мирише хубаво и изглежда красиво, и те започваха да си мислят, че всичко им е позволено.
— Ще трябва просто да приемеш думите ми — каза Зак. — Ти не познаваш Запада, а аз го познавам.
— Ти си като всички мъже в семейство Рандолф, които познавам — каза спокойно Лили. — Мислите си, че всичко, което трябва да направите, е да кажете нещо и жените просто трябва да го изпълнят. Майка ми е такава. Но аз съм Стърлинг и не правя онова, което ми казват мъжете. Ако искаш да ми даваш своите мнения и съвети, ще трябва да ми даваш и факти.
Той можеше да направи това. Тя не трябваше да си мисли, че ангелското й лице ще парализира мозъка му.
— Факт номер едно — ти нямаш работа. Обзалагам се, че нямаш пари. Сигурен съм, че си използвала почти всичките си пари, за да дойдеш дотук. Факт номер две — тук убиват хора само заради това, че са се озовали на неподходящото място в неподходящия момент. Можеш да бъдеш отвлечена и да завършиш в някой бордей на другия край на света. Факт номер три — ти не знаеш нищо за Запада, за хората тук или пък какво е необходимо, за да оцелееш. Красивите жени тук ги използват за по една нощ. По-младите просто изчезват. Факт номер четири — ти ще намразиш всичко и всички, които видиш. Твоят морал на момиче от Вирджиния ще се разбунтува и само след седмица ще се молиш да се прибереш у дома.
— В такъв случай можеш да спреш да се тревожиш за мен. Сигурна съм, че все ще успея да преживея сама седем дни.
Зак обаче не беше толкова сигурен. От онова, което му беше казал Джеф, клонът на семейството в Салем се състоеше от строги моралисти, които не можеха да понасят поведение, неотговарящо на техните стандарти.
Той не беше отговорен за това момиче. Тяхната роднинска връзка беше по рождение, а не защото те я бяха искали. Той никога не бе носил отговорност за друг човек и не смяташе да започвах някакво невинно, тесногръдо, неуко момиче от Салем, Вирджиния.
— Не трябва да се тревожиш за мен — повтори Лили и се измъкна от хватката на Зак. — Мога да отседна в онзи хотел за дами.
Зак проследи погледа й и забеляза, че тя гледаше към най-луксозния публичен дом в Сан Франсиско.
ГЛАВА ВТОРА
В „СалемХауз“ имаше един летен ритуал, който се знаеше от всички мъже в тази част на Сан Франсиско. Всяка вечер, точно в шест и половина, шест от момичетата излизаха на верандата. Те си говореха, понякога дори пиеха чай, но не обръщаха никакво внимание на мъжете на улицата. Точно в седем часа момичетата се прибираха вътре. Това беше знак, че заведението е отворено.
Зак хвана Лили за двата лакътя и отново я поведе напред.
— Това не е хотел.
— Прилича на хотел.
— Но не е.
— Откъде знаеш?
— Знам, защото съм бил… просто знам. Пък и без това там няма място.
— Откъде знаеш?
— Подобни места винаги са пълни в петък вечер.
Лили погледна през рамо към жените в красивите рокли.
