— Никога не съм искала да те напускам по каквато и да било причина. Просто се страхувах, че ако остана с теб, ще ти попреча да намериш някоя, която ще можеш да обичаш истински. Знам, че объркахме всичко, но ти не съжаляваш за това, нали?
— Не. Да обичаш, е чудесно. Адски ужасно е обаче, докато го разбереш.
Гостите все още не си бяха тръгнали, когато младоженците се върнаха в църквата. Всички бяха решили, че не искат да пропуснат края на тази толкова необичайна сватба. Досега нито една младоженка не беше отвличана по време на сватбата си. Някаква дама бе чута да казва, че се надява това да не се превърне в мода.
Церемонията беше повторена от самото начало, също като първия път, но с някои малки промени. На първата пейка от страната на младоженката седяха родителите на Лили. Майка й плачеше. Братята й се чувстваха неудобно.
Някой беше успял да намери нови розови листенца и лицата на шаферките грееха от радост.
Младоженката влезе точно навреме. Булото й се носеше от единадесет момчета с фамилията Рандолф. Тя беше предадена на младоженеца от баща си, който по-късно бе чут да казва, докато приемаше втората чаша шампанско на пищния прием в хотел „Палас“, че в Салем обикновено правели сватбите по- скромни.
Облеклото на младоженеца беше безупречно. Роклята на младоженката беше измачкана и кална на места, но никой не забелязваше това. Въпреки неочакваните затруднения, Зак изглеждаше в отлично настроение. От време на време обаче се намръщваше и започваше да мърмори нещо за корабокрушенци на ветровити, пустеещи острови, обитавани от канибали. Един от гостите попита младоженката как можеше да има канибали на пуст остров.
Тя само се усмихна.
Информация за текста
© 1996 Лей Грийнууд
© 1998 Николай Долчинков, превод от английски
Leigh Greenwood
Lily, 1996
Сканиране: ?
Начална редакция: Xesiona, 2008
Редакция: Tsvetika, 2008
Издание:
Издателство „Торнадо“, Габрово, 1998
ISBN: 954-19-0029-1
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9515]
Последна редакция: 2009-09-19 11:43:42
