Никой не трябваше да казва на Зак, че това е майката на Лили.
— Не, и няма да мога да разбера, ако всички продължат да ми задават въпроси.
Доди влезе в стаята и хвърли един поглед наоколо. Тя изглеждаше не по-малко изненадана от Зак.
— Няма я — каза Зак. — Изчезнала е.
— Имаш ли представа защо? — попита го Доди.
— Сещам се само за капитана на онзи кораб, но не може да е той. Кой друг може да мрази Лили?
— Или да има нещо против теб — допълни Доди. Зак изстена.
— Това може да е половината град.
— Какво търсят тези инструменти на Сатаната в стаята на дъщеря ми? — попита Стърлинг и посочи към картите.
— Не можеш ли да престанеш да се тревожиш за греха поне за пет минути? — отвърна вбесен Зак.
— Тя е играела карти, за да се успокои — обясни Доди.
— Не разбирам защо картите са пръснати по пода — измърмори замислено Зак. — Всичко останало, изглежда, си е на мястото.
Очите му срещнаха погледа на Доди.
— Направила го е нарочно! — извика Зак. — Искала е да ни каже нещо.
— Само глупаците прибягват към картите за помощ — каза Стърлинг.
— Млъкни, Айзък. Остави човека да мисли.
Свещеникът млъкна. Зак реши, че това се дължеше на шока, защото за първи път жена му се осмеляваше да му нарежда.
— Какво ли се е опитвала да ни каже с това вале пика? — попита Доди.
— Чет Лий! — възкликна Зак, уверен, че вече знаеше кой беше похитил Лили. — Той не е просто черен рицар, но и има причина да мрази мен, теб и Лили!
Зак се стрелна покрай преподобния Стърлинг и нахлу в църквата.
— Лили е отвлечена — каза той на братята си. Докато те вървяха към него, той се обърна към гостите: — Останете по местата си, приятели. Ще я върна след малко.
— Кой я е отвлякъл? — попита Аса Уайт, който се намираше наблизо.
— Чет Лий.
Аса тикна един револвер в ръката на Зак.
— Вземи това. Ще имаш нужда от него.
— Какво искаш да правим? — попита Хен брат си.
— Вървете след мен. Мисля, че знам къде може да я е отвел. Имам нужда от вас, за да му попреча да се измъкне.
— Но ние не сме въоръжени — каза Медисън. Внезапно една дузина гости се озоваха в коридора между пейките и започнаха да подават револвери на братята.
— По дяволите — възкликна Монти със светнали от радост очи, докато поемаше един револвер с къса цев и един дългоцевен колт. — Моята сватба не беше дори наполовина толкова забавна.
С ъгълчето на окото си Зак забеляза как Медисън и Роуз поемат бащата на Лили. Това беше една грижа по-малко. Когато Зак се върнеше с булката, Стърлинг щеше да е омекнал като тесто. Той се надяваше, че Тайлър и Джеф щяха да успеят да убедят гостите да изчакат. Не му се искаше след всички тези премеждия да се върне и да намери църквата празна.
Зак изтича навън преди всички и се отправи към едно от такситата, които чакаха да извозят хората за приема в хотела.
— Карай към дока на улица „Клей“ — извика той на кочияша, докато скачаше в таксито.
— Няма да ти позволим да ни изоставиш — каза Монти, докато двамата с Хен се качваха зад Зак.
— Тогава побързайте — отвърна му Зак.
— Ние може и да сме на тридесет и пет — каза Монти, — но ежедневното яздене ни поддържа в по- добра форма отколкото седенето в игралната зала.
— Къде отиваме? — поинтересува се Хен.
— Мисля, че той я е отвел към доковете — обясни Зак. — Единственото нещо, което може да направи, е да се опита да я качи на някой кораб. Той знае, че ако я задържи някъде в града, някой ще я познае.
По време на пътуването братята не разговаряха много. Зак се укоряваше мислено, като мислеше, че ако се беше оженил както подобава за Лили още първия път, всичко това никога нямаше да се случи. Той отдавна щеше да е продал заведението, онази катастрофална игра на покер никога нямаше да се случи и сега той сигурно щеше да се опитва да подмами Лили в леглото.
Таксито спря пред една, мрачна дървена постройка, която се намираше до павирания тротоар. Задната част на сградата стигаше до водата.
— Какво има вътре? — поинтересува се Хен, докато слизаше.
— На долния етаж е голямата игрална зала и няколко служебни помещения. Момичетата имат стаи на горния етаж.
— От онези ли? — попита Монти с любопитно пламъче в очите.
— Аз ще претърся стаите — каза Зак. — Вие се заемете със служебните помещения и ме прикривайте.
Те нахлуха през вратата. Почти никой в кръчмата не им обърна внимание. Зак тръгна направо към бармана.
— Чет Лий да е минавал оттук преди малко?
— Не съм го виждал цял ден — отговори барманът и му обърна гръб.
Зак се пресегна през тезгяха, сграбчи мъжа за яката и го вдигна над земята. След това удари главата му в бара.
— Питам още веднъж. Чет Лий да е минавал оттук преди малко с една жена в сватбена рокля?
— Май че мина — отвърна мъжът.
— Накъде тръгна?
— Не забелязах.
Зак отново удари главата му в тезгяха. Този път устната на бармана се сцепи.
— Горе — едва успя да промълви.
— В това място има повече изходи отколкото в дупка на гризачи — обърна се Зак към Хен. — Погрижете се да покриете колкото можете повече от тях.
Той изтича по стълбите, като ги вземаше по три наведнъж. Когато стигна на втория етаж, Зак започна да отваря вратите подред, оставяйки зад себе си множество пищящи жени и ядосани мъже. Той не забави крачка, докато не стигна до една заключена врата в края на сградата. Не се поколеба нито за миг. Ритна вратата в ключалката. Мекото дърво се разцепи и вратата се отвори, откривайки тясно стълбище.
Зак се втурна надолу по стълбите. Те свършваха пред друга затворена врата. Тя беше отключена и водеше към стая, която приличаше на мазе. Зак дочу приглушени звуци на борба откъм пода. Той откри вратата в пода почти мигновено и я отвори тъкмо навреме, за да види как вратата в другия край на подземното помещение се отваря.
Светлината, която нахлу през вратата, му позволи да забележи Лили, която се опитваше да се освободи от Чет Лий.
— Лили! — извика Зак, докато се мяташе напред по тъмното стълбище. — Обичам те!
Лили се спря за миг и Чет успя да я дръпне далеч от вратата и да я затвори зад себе си. Зак чу как ключът се превърта в ключалката. Той връхлетя върху вратата, но тя беше много по-здрава от вътрешните и издържа.
— Какво каза? — дочу той приглушения глас на Лили.
— Казах, че те обичам — извика в отговор Зак и ритна вратата с всички сили. След това я ритна още два пъти. Уплашен, че може да нарани крака си и да не може да тича след Чет, Зак се хвърли с рамото си срещу вратата. Тя поддаде и Зак се преметна напред и се озова на земята на брега на залива.
Той скочи на крака и видя Чет Лий и Лили да стоят близо до една лодка. Чет беше допрял револвер в главата на Лили.
— Не се приближавай, повече — каза Чет.
— По-добре се откажи — посъветва го Зак. — Няма да ходиш никъде! Ако дори един косъм падне от
