— Искам да го върна в Сан Антонио здрав и читав.
Думите й го накараха да изпадне в истинска паника. Още не бе свикнал с факта, че има син, освен това до този момент не бе осъзнал колко важен бе станал за него Танър, а сега Марина заплашваше, че ще го отведе в Сан Антонио.
— Не можеш да го държиш настрани от всички през ценя му живот. Най-добрият начин да го защитиш, е да го научиш за какво да внимава и как да се справи с проблема, когато попадне в опасност.
— Предполагам, че днес направи точно това.
— В известен смисъл.
— Предпочитам начина, по който постъпва Бъд.
— Но не Бъд е негов баща, а аз.
— Ти си съвсем нов в тази роля.
— Можеш да уредиш нещата много лесно. Остави Танър тук, а ти се върни в Сан Антонио и се омъжи за твоя ранчеро.
Думите излязоха от устата му, преди да бе осъзнал какво казва, но това бе самата истина. Уорд не искаше никога повече да бъде разделян от сина си.
— Тогава, щом като Танър има баща, няма смисъл да се омъжвам за Бъд — Огорчението, изписано по лицето й, подсказа на Уорд, че думите й се изплъзнаха, защото бе твърде разстроена. Заля го неочаквана вълна на облекчение.
— Ако оставиш Танър при мен, няма да има нужда да се омъжваш за никого.
Уорд не можеше да каже дали тя бе повече смутена, или ядосана.
— Няма да оставя Танър при теб. Не мога да повярвам, че искаш от мен такова нещо.
— Той е мой син и аз искам да бъда заедно с него.
— Готов ли си да му обясниш защо има баща, когото никога не е виждал?
— Все още не.
— И никога няма да стане, ако зависи от мен. Танър ще бъде много по-добре, ако живее с Бъд.
— Но мен харесва повече.
Танър не бе казал точно това, но Уорд бе сигурен, че е истина.
— Той те познава от по-малко от седмица — отвърна Марина. — А Бъд е познавал през целия си живот.
— Това няма значение — настоя той.
— Значи искаш да продължиш да се преструваш, че си просто приятел?
Звучеше доста глупаво, но Уорд не го чувстваше по този начин.
— Танър има нужда да бъде в компанията и на други момчета. Тук е идеалното място за него.
— Идеалното място за него е да бъде с мен.
— И със съпруг, когото ти не обичаш?
При тези думи Марина се изчерви.
— Това не е твоя работа.
— Моя е, щом засяга сина ми.
— Извинявай, ако не проявявам нужното съчувствие — сряза го тя. — Но не мога да свикна с това да говориш за него като за твой син. В продължение на години Танър имаше само мен.
— Но аз го искам и ще направя всичко, което ми е по силите, за да го задържа при себе си — отвърна твърдо Уорд.
— Няма да има нужда от това. Танър се нуждае от майка и баща, а не от родители, разделени на седемдесет и пет мили разстояние.
— Но той вече си има майка и баща — отбеляза Уорд.
— Които трябва да са женени — възпротиви се тя.
— Но ние сме женени.
Марина присви очи подозрително.
— Искаш да кажеш, че отново ще заживееш с мен, само да има Танър баща?
— Да. Предполагам, че да.
— И не те притеснява това, че аз не те обичам, нито пък мен?
Уорд отвори уста да отговори, но не можа да каже нищо.
— Не — промълви накрая той.
Не искаше да каже това. Със сигурност не се чувстваше по този начин. Каза това, което си мислеше, че тя желае да чуе, и се надяваше, че е за добро.
Но изобщо не се получи така Марина вдигна ръка и го зашлеви силно.
— Ти не си мъжът, за когото се омъжих! — извика тя. — Той имаше идеали и вярваше в тях!
Уорд докосна горящата си страна.
— На онзи мъж всички идеали бяха грубо отнети.
— Мъжът, в когото преди години се влюбих, щеше да намери начин отново да си ги върне.
— Не всички мъже могат да го направят сами. Някои от нас имат нужда от малко помощ.
— Не търси помощ от мен, Уорд. Мисля, че ще е най-добре, ако двамата с Танър си тръгнем още утре.
Не можеше да й позволи да отведе Танър. Трябваше да направи нещо. Страхът го накара да каже първото нещо, което му дойде на ума.
— Ще кажа на Танър, че аз съм баща му. Тогава той няма да поиска да си тръгне.
Преди малко Уорд си бе помислил, че Марина е ядосана, но нищо не можеше да се сравни с гнева, в който избухна след неговите думи. За миг си помисли, че тя отново ще го удари. Марина се въздържа, но яростният огън в очите й му напомняше за разярена лъвица.
— В такъв случай, аз пък ще му кажа, че лъжеш. Ще намеря някой друг, който ще му стане баща. Няма значение кой. Майка ти се постара да убеди половината Сан Антонио, че съм уличница.
— Ще направиш такова нещо само за да го задържиш и себе си?
— Ще направя всичко, каквото трябва. Никога няма да дам сина си, нито на теб, нито на когото и да било другиго.
Тези думи накараха Уорд да се опомни. Осъзна колко глупаво се бе държал. Искаше Танър, но го искаше заедно с майка му. Не бе сигурен дали това бе възможно, но имаше намерение да опита. Имаше нужда от време, за да реши как да постъпи Марина трябваше да се успокои и да спре да му се сърди. Точно сега не би повярвала на нищо, което би и казал.
— Къде искате да отидете? — попита той. Тя му хвърли подозрителен поглед.
— В Сайпрес Бенд. След като се съгласиш да ми дадеш развод, ще се върнем в Сан Антонио.
— На Танър това няма да се хареса.
— Може би не, но е по-добре, отколкото да го оставя да се привърже към теб, а след това така или иначе да се наложи да си тръгнем.
— Не е необходимо той да си тръгва.
— Уорд, не ме интересува колко си мислиш, че го искаш, че се нуждае от теб и какво може да научи в това ранчо. Няма да ти дам детето си. Мислиш, че ще ти е трудно да се разделиш с него, но ти го познаваш едва от седмица. Аз родих това дете, отгледах го, бдях над него, докато бе болен, тревожех се за него през всеки час от живота му и никога не бих съжалявала за това дори за миг.
— Не те моля да се отказваш от него.
— Знам. Ти ми предложи да живея с теб, въпреки че не ме обичаш.
— Не исках да кажа това. Но дори и да е така, щеше ли да е по-лошо от живота ти с Бъд?
— Да, хиляди пъти по-лошо. Не можеш ли да разбереш?
— Не.
— Ти дори не ме харесваш.
— Никога не съм казвал такова нещо. Обвинявах те, че лъжеш, но никога не съм казвал, че не те харесвам.
— Не ми казвай сега, когато си решил, че говоря истината, че внезапно си разбрал, че ме обичаш.
— Дълго време не бях в състояние да чувствам нищо друго, освен гняв. Сега това е минало, но все още не съм сигурен какво чувствам.
