Братя Грим
Трите сестри
Живял някога един богат цар. Той бил толкова богат, че си мислел, че богатството му не може да свърши и затова живеел разгулно; играел дори на златна дъска със сребърни кегли. След като живял известно време така, богатството му намаляло и той започнал да залага град след град и замък след замък, докато накрая му останал само един стар горски замък. Отишъл да живее в него заедно с царицата и трите принцеси, а дните им минавали в оскъдица — всеки ден на трапезата им имало само картофи.
Веднъж царят решил да отиде на лов, като се надявал да убие някой заек; напълнил чантата си с картофи и тръгнал.
Наблизо се простирала голяма гора, в която никой не се решавал да влезе, защото за нея се разказвали страхотии: имало мечки, които изяждали хората, орли, които изкълвавали очи, вълци, лъвове и всякакви свирепи зверове. Но царят не се страхувал.
Най-напред не видял нищо особено. Около него се извисявали големи и дебели дървета, но наоколо всичко било спокойно. След като повървял известно време и огладнял, царят седнал под едно дърво да хапне картофи. Внезапно от гъсталака изскочил един мечок, втурнал се право към него и изръмжал:
— Как се осмеляваш да сядаш под дървото, където аз ям мед? Скъпо ще ми платиш за това!
Изплашил се царят и подал на мечока картофите си, като мислел, че с това ще го укроти. Но мечокът отново заговорил:
— Не ми трябват твоите картофи, искам теб самия да изям. И нищо не може да те спаси, освен ако се съгласиш да ми дадеш за жена голямата си дъщеря. В замяна на това ще ти дам много злато.
Понеже се страхувал, че мечокът ще го изяде, царят казал:
— Ще ти я дам, остави ме на мира!
Тогава мечокът го пуснал да си върви, но изръмжал след него:
— След седем дни ще дойда да взема невестата си.
Прибрал се царят спокойно у дома, защото си помислил, че мечокът няма да може да се промъкне през дупката на ключалката, тъй като всички врати щели да бъдат здраво залостени. И наистина, той заповядал да заключат всички порти и да вдигнат подвижния мост, а на дъщеря си казал да не се страхува. И за да бъде тя в пълна безопасност, царят я завел в една стаичка под малката кула, където тя трябвало са се крие, докато минат седемте дни.
Ала рано-рано на седмото утро, докато всички спели, към замъка се понесла разкошна каляска, с шест коня и заобиколена от голям брой конници в златни доспехи. Щом стигнали пред замъка, подвижният мост се спуснал сам, а вратата се отворила без ключ. Каляската влязла в двора и от нея скочил млад и хубав принц.
Събудил се царят от глъчката, надникнал през прозореца и видял как принцът, които бил вече извел голямата му дъщеря от стаичката под малката кула, й помага да се качи в каляската. И царят успял само да викне след нея:
Тя му помахала с бялата си кърпичка, а каляската се понесла напред, като че ли пред нея бил впрегнат самият вятър, и изчезнала в омагьосаната гора.
Тежка мъка легнала на сърцето на царя, че дал дъщеря си за жена на мечок. Плакал цели три дни от скръб заедно с царицата.
Ала на четвъртия ден, след като се наплакал, той си казал: „Станалото станало, не можем да го поправим!“ Излязъл на двора и видял един сандък от абаносово дърво, който не можел да повдигне сам. Изведнъж си спомнил обещанието на мечока и отворил сандъка: той бил пълен със злато.
Щом видял златото, той се успокоил, възвърнал си заложените градове и замъци и започнал отново предишния разгулен живот. Така продължило докато златото се свършило. После отново заложил всичко и се оттеглил в горския замък. На трапезата му пак имало само картофи.
Царят имал и един сокол; взел го веднъж и излязъл на лов из полето, защото искал да хапне нещо по- добро. Вдигнал се соколът и литнал към тъмната омагьосана гора, в която царят вече не се решавал да влезе. Но щом соколът се извил над нея, изневиделица се стрелнал орел и го подгонил. А соколът едва успял да долети при царя. Царят вдигнал копието, за да убие орела, ала орелът сграбчил копието и го пречупил като тръстика, после с ноктите на другия си крак разкъсал сокола, а ноктите на другия си крак забил в рамото на царя и викнал:
— Защо размиряваш въздушното ми царство? За наказание ще умреш или ще ми дадеш средната си дъщеря за жена!
Царят рекъл:
— Вземи я, но какво ще ми дадеш в замяна?
— Ще ти дам много злато — рекъл орелът. — След седем седмици ще дойда да я взема.
После го пуснал и отлетял към гората.
Много се натъжил царят, че продал и втората си дъщеря и нямал смелост да й каже.
Минали шест седмици. През седмата принцесата излязла на една поляна пред замъка да бели платно. Неочаквано се задало великолепно рицарско шествие. Най-хубавият, който яздел начело, скочил от коня си и рекъл:
И преди още тя да му отговори, той я вдигнал на коня си и препуснал с нея към гората, като че литнала птица.
В замъка чакали дълго принцесата, но тя все не се връщала и накрая царят признал, че веднъж, когато бил в опасност, я обещал за жена на един орел и сигурно той я е отнесъл. Но след като скръбта на царя преминала, той си спомнил обещанието на орела, слязъл на двора и видял две огромни златни яйца.
„На богатия всичко е простено“ — помислил си той и забравил тъжните си мисли. Веселият живот започнал отново и продължил, докато златото се свършило. После царят пак се върнал в горския замък и принцесата, която била още при баща си, трябвало пак да вари картофи.
Царят не искал вече да ходи на лов за зайци в гората, нито за птици. Тогава решил да улови риба. Накарал принцесата да изплете мрежа и отишъл с нея на едно езеро, недалече от гората. Намерил до брега лодка, качил се в нея хвърлил мрежата във водата и скоро тя се напълнила с хубави пъстърви с червени точки по гърба. Но когато решил да се върне на брега, лодката не се помръднала. И ето, че изведнъж се появил грамаден кит.
— Защо ловиш поданиците ми? Това ще ти струва главата!
И разтворил паст, за да погълне царя заедно с лодката. При тази страховита гледка царя се разтреперил от страх, но се досетил за третата си дъщеря и викнал:
— Подари ми живота и аз ще ти дам за жена най-малката си дъщеря.
— Така да бъде — измърморил китът, — в замяна и аз ще ти дам нещо. Злато нямам, за мен то няма стойност, но цялото дъно на езерото ми е посипано с бисери. Ще ти дам от тях три пълни чувала. Като минат шест месеца, през седмия ще дойда да си взема невестата.
И после се гмурнал във водата.
Царят стигнал с лодката до брега и занесъл пъстървите у дома, но като ги опържили, не изял нито една; а щом погледнел дъщеря си, единствената, която му била останала, най-хубавата и най-милата от трите, струвало му се, че сърцето му ще се пръсне.
Така минали шест месеца. Царицата и принцесата не знаели какво става с царя, тъй като през цялото
