време той нито веднъж не се явил пред тях с весело лице.
Веднъж през седмия месец, когато принцесата си наливала вода на двора, пристигнала каляска с шест бели коня и много хора, всички облечени в сребърни доспехи; от каляската пък слязъл чудно хубав принц, по-хубав от него принцесата досега не била виждала, и я помолил да му даде чаша вода. Тя му подала чашата, която държала. Тогава той я вдигнал на ръце и я качил в каляската; конете веднага потеглили, минали отново през портата и понесли каляската през полето към езерото:
Царицата стояла на прозореца и гледала след каляската, докато я загубила от погледа си. Но тъй като не видяла дъщеря си, мъка свила сърцето й. Повикала я и започнала да я търси навсякъде, но не я намерила. Разбрала, че се е случило нещо лошо, разплакала се и тогава царят й признал, че я е отвел китът, комуто бил обещал за жена. Признал й също, че затова през цялото време е толкова тъжен. Помъчил се да я утеши и й казал за голямото богатство, което ги очаква в замяна, ала царицата не искала дори да чуе и отвърнала, че единственото й чедо е по-скъпо от всички съкровища на света.
Докато китът принц отвеждал принцесата, неговите придворни занесли в замъка три грамадни чувала. Царят ги намерил пред вратата, отворил ги и видял, че били пълни с великолепни едри бисери.
И ето, че той отново станал богат и дори по-богат от когато и да било. Възвърнал си заложените градове и замъци, но този път заживял по-скромно и пестеливо. Пък и като си помислел за своите три мили дъщери, които хищниците сигурно вече били изяли, минавало му всяко желание за веселба.
Ала царицата не могла да намери утеха и изплакала за дъщеря си повече сълзи, отколкото били бисерите. Все пак накрая се успокоила, а след известно време отново се развеселила, защото родила едно хубаво момченце. И тъй като то се появило на бял свят неочаквано, кръстили го Райналд, а това значи чудотворец.
Момчето пораснало и станало силно. Царицата често му разказвала за неговите три сестри и тяхната злочеста съдба. Когато навършил шестнадесет години, Райналд поискал от царя бойни доспехи и меч. Дал му ги царят, а Райналд се сбогувал с родителите си и тръгнал по света да търси приключения.
Тръгнал той право към омагьосаната гора, защото само една мисъл занимавала ума му: да намери сестрите си. Лутал се дълго в гората, без да срещне човек или звяр, ала след три дни видял пред една пещера млада жена; тя седяла на земята и играела с едно мече, а друго, още съвсем мъничко, лежало в скута й.
Рейналд се сетил, че това е голямата му сестра, слязъл от коня си и отишъл при нея.
— Мила сестро, аз съм твоят брат Райналд и дойдох да те видя.
Принцесата се вгледала в лицето му и понеже приличал много на нейния баща, не се усъмнила в думите му, но се изплашила и казала:
— Ох, мили братко, ако животът ти е мил, бягай оттук. Щом мъжът ми, мечокът, се прибере и те завари у дома, ще те разкъса.
Ала Райналд рекъл:
— Не се страхувам и няма да се отделя от тебе, докато не разбера какъв живот водиш тук.
Като видяла, че не може да го отклони от решението му, принцесата го завела в пещерата — същинска меча бърлога. На едната страна имало купчина листа и сено, на които спели мечокът и мечетата, а на другата имало разкошно легло от червено дърво със златна украса — в него спяла принцесата. Тя накарала Райналд да се скрие под леглото.
Не минало много време и мечокът се прибрал.
— Мирише ми на човешко месо — рекъл той и се опитал да пъхне дебелата си глава под леглото.
— Успокой се, кой може да влезе тук!
— Намерих в гората един кон и го изядох — изръмжал мечокът и муцуната му наистина била още изцапана с кръв. — На този кон е имало човек и затова ми мирише на човешко месо.
Навел се пак да надникне под леглото, но принцесата ритнала тъй силно мечока, че той се преметнал презглава, легнал на листата и заспал.
На всеки седми ден мечокът се превръщал в хубав принц, пещерата — във великолепен замък, а горските животни — в негови придворни. В такъв ден принцът бил отвлякъл принцесата; пред замъка я посрещнали хубави млади жени, устроили голямо празненство и вечерта тя заспала щастлива. Но щом се събудила на другия ден, видяла, че се намира в тъмна меча бърлога, че съпругът й се е превърнал в мечок, който ръмжал в нозете й; само леглото и всичко онова, до което се докоснала тя, останало непреобразено. Живяла шест дни в мъка, но на седмия пак я обзела радост. И тъй като към възрастта й се прибавял само по един ден на седмица и принцесата не стареела бързо, тя била доволна.
Родила на съпруга си два принца, които също така шест дни били мечета, а на седмия добивали човешки образ. Хранела се с най-отбрани ястия, сладкиши и плодове, а мечокът бил послушен и изпълнявал всяко нейно желание.
Като се събудил сутринта, Райналд видял, че лежи в копринени завивки. Дошли слуги да му облекат най-скъпи дрехи и да бъдат на услугите му, защото това бил седмият ден от седмицата.
После влезли сестра му с принцовете и зет му, мечокът, и много се зарадвали, че е дошъл да ги види. Всичко тънело в разкош и великолепие, целият ден бил изпълнен с радости и удоволствия, но вечерта принцесата казала:
— Мили братко, побързай сега да се махнеш оттук! Утре призори моят съпруг ще се превърне отново в мечок и ако те завари тук, не ще може да устои на природата си и ще те изяде.
После дошъл принцът мечок, дал му три мечи косъма и рекъл:
— Изпаднеш ли беда, потъркай ги един в друг и аз ще ти дойда на помощ.
После се целунали, взели си сбогом, Райналд се качил в каляската и потеглил. Летяла коляската през гори и планини чак до разсъмване, когато небето почнало да просветва. Изведнъж Райналд разбрал, че лежи на земята, жребците и каляската били изчезнали, а в светлината на изгрева съгледал шест мравки, които препускали и теглели лешникова черупка.
Райналд се досетил, че още се намира в омагьосаната гора и решил да намери втората си сестра. Пак се лутал напразно три дни, ала на четвъртия чул плясък на криле и видял един голям орел, който кацнал на гнездото си. Райналд се скрил в гъстите храсти и почакал орелът да излети пак; след седем часа той отново се вдигнал към небето. Тогава Райналд излязъл от скривалището си, застанал под дървото и викнал:
— Мила сестро, ако си горе, обади се да чуя гласа ти! Аз съм Райналд, твой брат и дойдох да те видя.
Отгоре се чул глас:
— Ако ти си Райналд, моят мил брат, когото още не съм виждала, качи се при мене.
— Райналд започнал да се катери, но стволът бил много дебел и гладък. Три пъти опитал да се покатери, но не успял. Тогава сестра му пуснала копринена въжена стълба, той се изкачил по нея и стигнал бързо до голямото орлово гнездо.
Сестра му седяла на трон под балдахин от розова коприна, а в скута й лежало едно орлово яйце, което тя топлела, за да го измъти. Целунали се и много се зарадвали, но след малко принцесата казала:
— Мили братко, сега побързай да се махнеш! Ако те види орелът, моят съпруг, ще ти изкълве очите и ще ти изяде сърцето.
Райналд отвърнал:
— Не, ще остана тук, докато твоят съпруг се преобрази.
— Това ще стане след шест седмици. Ако можеш да издържиш, скрий се в хралупата на дървото и аз всеки ден ще ти подавам храна.
Скрил се Райналд в дървото и принцесата всеки ден му подавала храна. А щом орелът излитал, Райналд се качвал при сестра си.
След шест седмици орелът се превърнал в човек и Райналд пак се събудил в още по-разкошно легло. И така той живял радостно и весело при орела принц цели седем дни.
