На седмата вечер се сбогували. Орелът му дал три орлови пера и рекъл:
— Ако изпаднеш в беда, потъркай ги едно в друго и аз ще ти дойда на помощ.
После поръчал на придворните да му покажат пътя. Но щом дошло утрото, те внезапно изчезнали и Райналд останал сам-самичък на една висока пуста скала.
Огледал се и видял в далечината огледалната повърхност на голямо езеро, което блестяло от първите слънчеви лъчи. Той си спомнил за третата си сестра и си казал, че тя сигурно е там.
Започнал да се спуска по стръмния скат, като едва си проправял път през гъсталака. Вървял така цели три дни и често загубвал от погледа си езерото, но на четвъртия ден стигнал до него. Изправил се на брега и викнал:
— Мила сестро, ако си в езерото, обади се да чуя гласа ти! Аз съм Райналд, твой брат, и дойдох да те видя.
Но не се обадил никой, навсякъде царяла тишина. Той наронил кори от хляб във водата и казал на рибите:
— Мили риби, идете при сестра ми и й кажете, че е дошъл брат й Райналд и иска да я види.
Но пъстървите с червените точки изяли трохите и не изпълнили молбата му.
Тогава той видял една лодка, свалил веднага бойните си доспехи, но задържал лъскавия си меч. После скочил в лодката и почнал да гребе, като влизал все по-навътре в езерото. Дълго плавал с лодката и най- сетне видял да стърчи над водата един кристален комин, от който излизало приятно ухание.
Райналд загребал с веслата към него, защото си помислил, че сестра му сигурно живее там в глъбината; стигнал, влязъл в комина и се спуснал надолу.
Принцесата много се изплашила, като видяла да се подават от комина два човешки крака, но скоро разбрала, че това е човек и че той е нейният брат. Тя се зарадвала от все сърце, но след малко се натъжила и рекла:
— Китът чу, че искаш да ме видиш и се тревожеше, че ако го завариш докато е кит, не ще може да устои на желанието да те изяде. При това ще разруши кристалната ми къща и аз също ще загина във водата.
— Не можеш ли да ме скриеш, докато дойде време магията да загуби силата си?
— Ох, как да те скрия? Не виждаш ли, че всички стени са от кристал и са прозрачни!
Но все пак се замислила и накрая й дошло на ум за помещението, в което били дървата. Тя ги подредила изкусно така, че отвън не можело да се види нищо, и скрила Райналд зад тях.
Скоро след това дошъл китът и принцесата се разтреперила като лист. Той обиколил два-три пъти кристалната къща и понеже видял, че между дърветата се подава част от дрехата на Райналд, изсумтял страхотно; а ако можел да го види целия, сигурно щял да разбие къщата с опашката си.
Китът идвал само един път през деня и обикалял къщата, докато най-сетне през седмия месец магията загубила силата си.
Изведнъж Райналд видял, че се намира в замък, който по разкош превъзхождал замъка на орела. Райналд живял цял месец в радост и веселие със сестра си и зет си. Но месецът свършил. Китът му дал три люспи и му казал:
— Ако изпаднеш в беда, потъркай ги една в друга и аз ще ти дойда на помощ.
И го пуснал да се върне с лодката на брега. Там Райналд намерил бойните си доспехи непокътнати.
После вървял седем дни и седем нощи. Накрая съзрял един замък с желязна порта и огромен катинар на нея, Отпред се разхождал червен бик с огнени очи и пазел входа.
Райналд тръгнал срещу него, вдигнал меча си и му нанесъл силен удар по шията. Шията обаче била от стомана и мечът се счупил, сякаш бил от стъкло. Райналд замахнал с копието, но то се прекършило като сламка. Тогава бикът го вдигнал на рогата си, запратил го във въздуха и той паднал в клоните на едно дърво.
Като разбрал, че е в беда Райналд се сетил за трите мечи косъма, потъркал ги и в същия миг тежко- тежко дотърчал мечокът, нападнал бика и го разкъсал. Тогава от корема на бика изхвръкнала птица и се издигнала към висините.
После Райналд потъркал трите орлови пера. Мигновено долетял могъщият орел и подгонил птицата, която се спуснала към едно езеро. Орелът се стрелнал върху нея и я разкъсал. Но Райналд видял, че в последния миг птицата пуснала във водата на езерото едно златно яйце.
Този път Райналд потъркал трите рибени люспи; веднага доплувал китът, лапнал яйцето и го изхвърлил на брега. Райнолд го взел, разчупил го с един камък и видял вътре малък ключ; с този ключ се отваряла желязната порта.
И щом само допрял ключа до нея, тя се разтворила и той влязъл. Другите врати сами се отворили. Райналд минал през седем врати и седем разкошни, ярко осветени зали. В последната зала на едно легло спяла млада девойка. Тя била ослепително красива. Райналд се опитал да я събуди, но тя спяла сякаш мъртвешки сън.
Той се разгневил и ударил с юмрук по една черна плоча, оставена до леглото; в същия миг девойката се събудила, но веднага заспала отново. Тогава той вдигнал плочата, ударил я в каменния под и тя се пръснала на хиляди парчета. Тогава девойката отворила прекрасните си очи и магията се развалила.
Девойката била сестра на принцовете, които отвлекли сестрите на Райналд. Някога тя отблъснала любовта на един зъл магьосник, а той си отмъстил, като я потопил в мъртвешки сън, а братята й превърнал в хищници; магията можела да властва, докато плочата била непокътната.
Райналд извел девойката навън и в това време видели как от три страни препускат на коне принцовете — всички в човешкия си образ и заедно с жените и децата си.
Всички тръгнали към двореца на стария цар. Така Райналд довел трите сестри у дома, а той се оженил за хубавата девойка.
Информация за текста
© Димитър Стоевски, превод от немски
Bruder Grimm
Сканиране и разпознаване: Анани Младенов
Публикация:
Братя Грим — Приказки
Превод — Димитър Стоев
Илюстрации — Антония Дончева
Редактор — Петя Дочева
Технически редактор — Иван Додов
Издателство — „Св.св. Кирил и Методий“
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2450]
Последна редакция: 2007-04-29 13:46:53
