Надир викна силно и радостно:
— Добър ден, майко! Раздрусайте тази мързеливка Цила — трябва да се приготви за тръгване! Отивам за конете…
Като дръпна платнището на стаята, той с две крачки прекоси банята, грабна от кухнята парче баница, останало от снощната вечеря, и пренебрегвайки малката стълбичка, скочи леко на земята. Закъсняваше за конете. Сукама протестира с шумно пръхтене. Младият мъж провеси на врата на всяко едно от трите животни торба с храна и започна да тимари Сукама. Докато работеше с чесалото, Вулф изникна изпод колата, протегна се дълго, после се потърка в него. Жребецът замърда нервно уши. Надир го потупа по гърба и пропъди кучето…
— Спокойно, Сукама! Хайде!… Дръпни се, Вулф, дразниш Сукама!
Кучето сви опашка и тръгна да обикаля из лагера. Мъгла обгръщаше кръга от чергила. Тук-там се грижеха за овцете — сиви силуети, безшумно заети с работа. Няколко юноши с подпухнали очи, с несигурни движения смазваха юзди и оглавници…
— ’брутро! — подхвърли Цила. — Студено е тази сутрин!
— Да… и виж — потънали сме в мъгла!
— Нормално — близо сме до тресавищата! Чувствувам вече морето!
— Мислиш ли, че ще стигнем дотам тази вечер?
— Ако всички сме готови навреме — непременно!
Те замълчаха. Надир се зае с една кобила, а Цила се захвана с друга.
Като изпълниха задължението си, те се приготвиха да влязат отново да пийнат чаша лике, което Хан беше приготвила, когато конете тревожно се размърдаха… Дълги тръпки надиплиха блестящата им козина, с клепнали уши те започнаха да цвилят, теглейки оглавниците… Почти веднага от всички страни се разнесе кучешки лай!
Хубава олелия се вдигна: блеене, цвилене, деца пищят, мъжете викат прегракнало — сякаш лагерът беше полудял! Скитниците заудряха наляво и надясно, пропъдиха кучетата, успокоиха конете и възстановиха спокойствие.
Тогава в настъпилата тишина се чу отдалеч отчетливият тропот на тежка препусканица. Не след дълго шумът се усили, дойде съвсем близко… после намаля. Конниците не бяха видели лагера!
Зорги даде заповед:
— Бързо! Настигнете ги!
Няколко мъже скочиха на конете си. Цила и тя се спусна към Сукама.
— Надир! Помогни ми!
Той й направи стъпало с ръце.
— И аз идвам, почакай ме!
— Опитай наистина! Но нямаш време да оседлаеш… — отвърна Цила с радостен смях.
Каза го и пришпори жребеца след другите номади.
Надир изведе най-добрата кобила и с голямо усилие скочи на гърба й. И той на свой ред се откъсна от кръга на каруците.
Не трябваше много време на Надир, за да забележи, че краката му не бяха още толкова силни, нито кръстът му толкова здрав, та да язди без седло. Застрашен да се изтърколи позорно на земята, той бързо усмири коня в равен ход. Заслуша се унизен в отдалечаващия се тропот на галопиращите и зави обратно…
Връщаха се и цялото племе тичаше към тях. Гонитбата бе продължила половин час. Чуха се ядни възгласи, когато ги видяха да се връщат само с един човек. Той беше в дрипи, без оръжие, с обезумял поглед. Щом стъпи на земята, конят му заобикаля около торбите с храна.
— Отказахме се да гоним другите, викахме, викахме — не ни чуват! — обясни Марко.
Зорги се обърна към непознатия:
— Какво ти се случи, братко? Доста ти е окаян видът!
— Стотици… от всички страни… цялото племе… десет дни в пустинята без храна… малко трева за животните…
Зорги разбра, че няма да измъкне от него нищо свързано, додето не се успокои, стопли и нахрани… Той разбута тълпата и поведе човека към своето чергило. Мина още час… Когато старият вожд се появи отново, само разтревоженото му изражение беше достатъчно, за да въдвори тишина. Той заговори:
— Били са осем души от племето Рам, подгонени от десетина дни… Рам и неговите хора се намирали на юг и се движели към тресавищата като нас. Безименните ги нападнали. Много безименни, със самолет, с много роботи. Мисля, че в страха си нашият побратим преувеличава броя на нападателите… Навярно са двайсетина души и осемдесет машини, защото всеки търсач на скитници командува четири от тях. Но цифрата си остава огромна! Никога не сме имали работа с толкова врагове наведнъж! Мисли, че той и другарите му са единствените, които са се спасили, и че безименните ще нападнат и нас! Можеш ли да обясниш какво става, Надир?
Надир беше объркан.
— Честно казано, Зорги, не разбирам… Всъщност, никога не съм разбирал! Обитателите на града не задават въпроси, а патрициите не се интересуват от неща, които не влизат в техните задължения. Казах ти всичко, което знаех… Зная го от устата на брат си — преследвач на скитници. Тоест, от един прост изпълнител. Всичко е точно разпределено при безименните… В това е силата на патрициите! Не убиват заловените номади, освен по някаква случайност — сигурен съм! Какво става с тях после? Неизвестно. Предполагам — каторжници… Защото брат ми беше нает от Центъра за заселване на морето и зная, че има доста трудови лагери. За пръв път чувам за масова атака. Не, наистина не разбирам — освен ако не сме изложени на голяма опасност! Те имат достатъчно средства, за да изловят цяло племе. Трябва веднага да се скрием в блатата…
— А каруците? — попита старият Арко. — Няма да влезем с тях, я!
— Напротив! — потвърди Игал с хитро пламъче в очите. — Зорги е умен водач… Може да ни заведе направо до големите блата… Стигнем ли там, вече знаем няколко сигурни брода, които ще издържат каруците! В лагуната ще метнем маскировъчните мрежи и като прибавим тръстиките, можем да минем незабелязано!
— Но в големите блата няма много растителност! Ами стадото?
— Овцете и конете ще имат по-добра храна, отколкото в пустинята! В този район има много жълти храсти и диви моркови… Във всеки случай винаги можем да се преместим, като мине тревогата…
Погледите се обърнаха към Зорги. Той трябваше да реши. Във време на опасност по неговите решения не се спореше.
— Мисля, че планът на Игал е добър. Тръгваме към големите блата! Трябва бързо да караме. Ще рече, няма да има ездачи: всички коне, освен на Нандез, който ще води стадото, ще трябва да се впрегнат. По три в каруца. Който има четири, ще заеме един на тези, които нямат, за да вървят всички еднакво и да няма изоставащи. Тръгваме след четвърт час!
Дългият керван бавно напредваше. За този принудителен поход бяха оставили стадото в средата на колоната, а чергилата се точеха в индийска нишка. Най-отпред караше Зорги, следван от колата на Надир и Цила… На трудните места Цила скачаше на земята и бягаше пред впряга, за да окуражи Сукама. Когато трябваше да преминат някой склон, цялото племе спираше преди и след него, за да си отдъхнат животните.
Посред следобеда една каруца загуби ремъка на едното си колело. Загрято от триенето, дебелото пластмасово покритие се бе разширило и изскочило от джантата. Трябваше да се чака пристигането на каруцата-работилница, която вървеше на опашката. Поправката забави племето с още двадесет минути…
В генералния щаб на преследвачите на скитници бе предадена нова информация на шефа. Той се усмихна победоносно и заяви на сътрудниците си:
— Готово! Успяхме да се сдобием със спътник за наблюдение. Племето е открито… Спряло е в четвърти
