сектор, на тридесет километра от големите блата! Пипнахме ги!
— Не съм толкова сигурен — възрази някой, — ако роботите не се страхуват от тресавищата, то нашите хора не се чувствуват добре в тях… Продължавам да смятам, че за предпочитане е да изненадаме скитниците сред пустинята. На мнение съм да се откажем.
— Съжалявам, 704-15-0043-В1007-ВZ, но заповедите за посоката са изрични: след бягствата през миналите месеци трябва на всяка цена да възстановим броя на работниците в най-кратък срок. И тъй, при първата интервенция по въздуха загубихме трима души и един ранен, който ще остане напълно негоден за активна служба… Прекалено е! Трябва да се откажем от масираните операции на открито, докато изработим нова стратегия. А дотогава ще се възползваме от старата тактика на засада, но в голям мащаб…
В залата влезе един робот и подаде купчина листи на шефа. Безименният ги прегледа набързо и каза:
— Ето анализа на ЕИМ, изготвен на базата на нашите статистически данни за колективното поведение на скитниците… навици, затруднения, коефициент на несигурност на един керван… Племето е тръгнало от трети пустинен сектор, по посока на големите стари блата. Засега то не се движи поради някакъв инцидент — в тази връзка, забелязвам, че закъснението е по-малко от предвиденото, но във втората част на прехода, с умората, неизбежно ще се струпат неблагополучията. С една дума, те ще стигнат до водата среднощ, към десет часа. Ще поискат веднага да се скрият в блатата. Само един брод е достатъчно широк и сигурен, за да си опитат късмета в тъмнината. Очертан е с червено на картата, която ще ви дам да разгледате. Продължението е просто: определили сме с точност до един метър мястото на четиридесетте чергила на лагера. Друго няма да изберат, можете да бъдете сигурни!
Шефът пусна картата да върви от човек на човек и продължи:
— Роботите, доставени на определеното място с помощта на товарни глисери, ще бъдат заровени в кръг, в предполагаемия ров на лагера — сред стадото и каруците. Преследвачите ще командуват атаката от разстояние откъм водата, където в лодки ще чакат…
704-15-0043-В1007-ВZ отново поиска думата:
— Всичко това е чудесно, но забравяте едно: при опасност номадите не се подчиняват на съвет от мозъци, а на един единствен човек — вожда на племето. Освен това всеки от тях, бил той и най-бедният, може в момент на лошо настроение, на тревога или на най-просто предчувствие да даде някакво мнение, способно да му повлияе… Достатъчно дълго съм бил преследвач, за да зная, че пред гибелта реакциите на скитниците не могат да се предскажат. В такъв случай и най-добрата ЕИМ е обречена на неуспех!
Шефът на службата помисли малко, после реши:
— Смятам, че забележката ви може да се вземе под внимание. Ние изготвихме нова програма за ЕИМ и ще й поставим по нов начин задачата. Всички решения, които тя отхвърли преди, трябва да се вземат под внимание така, че да се изготви един по-общ план за замяна, който може много бързо да се задействува в случай на грешка…
Един от присъствуващите се намеси на свой ред:
— Преди да продължите, господине, бих искал да ви докладвам за една молба, подадена от преследвач в моята бригада… Става дума за 700-10-0055-Z0115-ВУ — прекрасен служител. Би желал да смени района си още днес!
— Добре де! Това е синът на федералния съветник 7001-0003-00042-ВZ, нали? Пропаднал патриций, но докато е жив баща му, трудно е да бъде смятан за обикновен гражданин от категория 55… А и може би ще го реабилитират! Разрешавам, но се погрижете да бъде заместен преди деветнадесет часа…
Нощта беше тъмна, номадите дишаха с пълни гърди свежия въздух, изпълнен с водни изпарения. Начело на колоната, Зорги и другите мъже чакаха с нетърпение завръщането на разузнавача. Най-после Игал се върна.
— Прав беше Зорги! Големият брод е точно пред нас…
— Тогава, на път — да не губим повече време — скоро ще стане десет часа!
Но Надир не можа да премълчи тревогата си. Като дръпна стария вожд за ръкава, той настоя:
— Не, Зорги, не трябва! Идеята ти не е добра!
— Защо?
— Помисли! Цял ден пътувахме в колона и можехме чудесно да бъдем забелязани. Ако безименните искат да ни атакуват, те вече знаят къде отиваме!
— Само един вертолет сме видели през целия ден!
— Те имат други машини, и то много по-ефикасни, отколкото допотопните вертолети! Например изкуствените спътници… ЕИМ главно, а аз зная техните възможности. Не можеш да си представиш какво могат да направят само десетина от тях, ако работят заедно! Ако безименните се интересуват от нас, то вече ни чакат там…
— Тогава ние сме загубени!
— Слушай, бих се учудил, ако една ЕИМ може да предвиди това, което ти казах току-що… или във всеки случай, да запомни всички възможности. Те са хиляди! Тази по-точно: четиридесет чергила, четиридесет командири, четиридесет индивидуалности, напълно свободни да вземат каквито искат решения! Милиони варианти, като започнеш от връщане назад пеша и свършиш с влизане в блатата заедно с овцете, оръжието и багажа! Една ЕИМ може да предвиди всичко, но не и реакциите на хората. Нека всички се разделим незабавно! Да разпределим добитъка и да си дадем среща тук след две или три седмици, когато опасността ще бъде по-малка… Дори и да има жертви, племето ще оцелее!
Зорги с мъка реши.
— Плашиш ме, Надир! Но съм съгласен… Питам се все пак дали не бягам от отговорност! Нека всяко семейство действува както пожелае, но да поведе овцете си и да ги пази докрай. След петнадесет дни ще се срещнем тук. Съветвам всички да се откажат от големия брод…
— Все пак аз с моите няма да се откажа — мисля, че Надир се лъже! — викна Игал и се втурна към чергилото си.
Наложи се да запалят лампите, за да разпределят добитъка, което не стана лесно. Животните бяха изплашени, а повечето номади — недоверчиви! Най-накрая Зорги със сила възстанови доверието и дисциплината. Племето се пръсна, сърцата се свиха, чергилата потънаха в нощта със звънките стъпки на конете.
— Накъде ще тръгнем, Надир? — попита Цила, когато останаха сами.
— Не зная… Ти познаваш пустинята и блатата по-добре от мен!
— Пази добре овцете, Надир, не бива да ги губим! — заръча Хан.
Надир пусна каруцата напред и хвърли поглед към животните. Завързаният в края овен вървеше леко, а другите послушно го следваха. Той пришпори кобилата и зае мястото си отпред.
— Сега се сещам за едно хубаво скривалище! — каза Хан. — Един ден, когато племето се беше разположило в блатата, баща ти и аз случайно го открихме. Търсехме един овен, който беше избягал и…
— Мамо, моля те! Не ни е до спомени сега! Какво скривалище? Къде? Бързо!
— Един дол, достатъчно широк, за да скрие чергило. Имаше и храсти, и малко трева… Но ако се спуснем там през нощта, ще повредим каруцата!
— Ще я поправим! Но как да го намерим в тъмното?
— Слушай, Цила! Колко пъти сме ти казвали с Ксуан, че когато един номад направи интересно откритие за племето, трябва да се ориентира не само със знаци в пустинята, а и по звездите! А! Слушайте!
Зад тях до възбог се носеше страшно блеене, цвилене… Изтръпнаха. Надир се обърна към блатата.
— Пожар! Каруцата на Игал гори на широкия брод…
— Горките! Цяло семейство! Бяха седем… Старите, Игал, сестра му и трите малки!
— Нямаме време да жалим. Трябва да побързаме… Хайде, деца! — викна Хан разгневена.
Вярно говореше тя. Отпъждайки чувствата си, младите пришпориха животните, без да се съобразяват с умората от пътя.
Бяха впрегнали сега трите коня, а самите те вървяха пеш. Хан водеше Сукама за юздата със стиснати зъби, пренебрегвайки болките в старото си тяло. От време на време тя се опираше на седлото, затваряше
