— Щом се върнете в племето, ще я освободите. Тя бързо ще се върне при безименните! И ако всичко е наред, след три дни ще изляза… или ще умра!
НА ВЪЛКА В УСТАТА
Идентифициращите дискове преминаха пред електронните очи. Данните нахлуха към огромната зала на ЕИМ при градските порти. Характеристиката на превозното средство и на водачката бяха най-напред шифровани.
Частен глисер, обикновен вид, коефициент на безопасност, ръст, тегло на пилота, показател за емоционалност… толкова информация — кодирана и събрана за част от секундата. За полицейския контрол — самоличността: 720-12-0331-U0016-АZ.
Цила влезе най-после в купола; почувствуваното в тунела налягане поспадна. Изведнъж по радиофона се чу безличен глас:
— 720-12-0331-U0016-АZ… Ако обичате, спрете за малко глисера си в клетките за технически преглед за допълнителна информация… Благодаря!
Сърцето на Цила силно заби.
„Откриха ме вече!“
Огледа се уплашена наоколо, като се опитваше да разбере какво очакваха от нея.
Отпред — един гигантски разпределител, в който се разпръскваха превозните средства, току-що преминали портите. Вляво и вдясно от него — метални конструкции с кръгли отвори по цялата им дължина, достатъчно големи, за да мине един глисер.
„Това трябва да е!“
Бутна малкия ляв лост и направи завой. Спря в един ярко осветен ъгъл.
— 720-12-0331-U0016-АZ. Добре дошли в сектор 0 на град 700, госпожо. Уведомяваме ви, че се намирате в най-стария квартал на града. Нашият купол е наречен „исторически“ и е първокласно обзаведен за туризъм. Извинете ни за тази допълнителна проверка, госпожо. Имате ли познати в сектор 0, където да отседнете?
— Ъ… Не!
— В такъв случай ще ви свържа с администрацията на хотели от вашата социална категория… Съобщавам ви, че Службата при градските порти ви предлага безплатен престой първия ден в хотела като обезщетение за малкото закъснение, което ви бе наложено…
Екранчето на видеофона светна. Появи се усмихнат младеж.
— Хотел В-8, госпожо. Свободни стаи нямаме. Извинете.
Ново лице, нова усмивка.
— Тук хотел В-23, госпожо. Предлагаме ви стая с изглед към висящата градина, междуградска видеофонна и междупланетна радиовръзка, зала за отдих чрез хипноза за пет земни долара. Надценка за радиовръзките…
— Вземам я! Вземам я! — заяви припряно Цила, започнала да се дразни вече от толкова много приказки.
— Добре, госпожо. Ще кажа да приготвят стаята ви. След колко време смятате да пристигнете?
— Ннне… Не зная точно. Ще се поразходя малко, естествено — отговори предпазливо Цила.
— Познавате ли купола?
— Боя се, че не много добре!
— В такъв случай свързвам ви с градското бюро „Информация“. Довиждане, госпожо.
Човекът от администрацията изчезна и почти веднага след него на екрана се появи план на купола. Светеща точка премигваше в центъра. Цила се досети, че това е хотел В-23. Тя потрепери, като си спомни една подробност от разказите на баща си: „Патрициите имат грамадни и разкошни жилища в центъра на почти всички куполи…“
Как е възможно един хотел от средна категория да се намърда тъй близо до господарите на света? Гласът на робота от Службата при градските порти прекъсна разсъжденията й.
— Информирам ви, че проверката свърши, госпожо. Задържахме ви с четири минути и тринадесет секунди, молим да ни извините…
„Безименните прекарват живота си в извинения!“, си рече Цила, измъквайки се от камерата.
Едва останала сама, Цила се свлече безсилна на земята. Прекалената любезност на администратора, учтиво изненадан, че са й трябвали три часа, за да дойде до хотела, подлудяващите серпантини на рампите, сред които се беше изгубила, а и този хотел с меки и светещи стени — всичко й беше враждебно и страшно. Даже подът на стаята будеше безпокойство: прекалено мек и леко огъващ се под тежестта. Леглото приличаше на нормално легло, без хитрини. Цила понечи да се изтегне в него. Незабавно задействува цяла верига, отчитайки теглото й, нервното напрежение, умората на мускулите. Въоръжено с тези данни, то започна да вибрира според честотата, отговаряща на състоянието на пациентката. Цила заспа за частици от секундата. Един метален глас я събуди с думите:
— Вибриращото легло осигурява кратък и възстановителен сън. Спахте десет минути или седем минути повече от нормалното. Препоръчваме ви да отидете в най-скоро време…
От страх леглото да не регистрира реакциите й, Цила бързо стана и отново се настани на пода. Като се съвзе от уплахата, девойката трябваше да си признае, че се чувствува в много по-добра форма. Наложи си спокойствие, анализира положението и реши, че можеше да бъде и много по-лошо. Първата част от плана й беше успяла. Сега трябваше да намери Ксуан… За момент задачата й се стори неосъществима. В пустинята тя си бе изградила една доста мъглява представа за града. Сега, лице срещу лице с грамадния купол, в който се намираше, и след като знаеше, че той е само един от петстотинте други куполи, които съставляваха гигантския град, тя осъзнаваше лудостта на предприетия опит. Упоритият дух на номадката се възвърна бързо и тя отпъди малодушието си. Най-важното бе да свикне малко с този ужасен свят. Цила се зае да види какво съдържа багажът на безименната, чието място зае. Изсипа всичко на пода и седнала сред странните си вещи, тя се опита да разбере предназначението им.
Имаше фини позлатени сандали. Градските ботуши й стискаха и Цила побърза да ги събуе. Със сандалите щеше да й олекне! Тя ги нахлузи и огледа краката си. Не остана очарована: пред очите й бяха фините бледи нозе с изпилени и лакирани нокти на жената, която беше заловила. Нейните — възлести, широки, с разперени пръсти — принадлежаха на момиче от пустинята и веднага я издаваха! Докато гледаше краката си, Цила си спомни, че безименните мият тялото си много по-често от номадите, на които липсва вода, за да го сторят. Девойката стана с въздишка и се разсъблече, очаквайки със страх нови изпитания.
Банята се оказа лесна за манипулиране и без изненади. Това, което баща й бе инсталирал в чергилото, не бе по-различно… Като изключим честия недостиг на вода.
Цила нахлузи лека блестяща туника, обу фините ботушки, подреди косите си в шлем от гравирано сребро и реши, че е готова да се появи в града. Първо: да се смеси с безименните и да разбере къде са отведени скитниците.
На администратора Цила храбро заяви:
— Ще разгледам купола!
— Вашия глисер ли ще желаете, или предпочитате…
— Да, да! — побърза да го прекъсне девойката. — Предпочитам да вървя пеш!
Човекът я погледна с разширени от учудване очи, после смутено се засмя.
— Не разбрах шегата ви!
Цила се досети, че е направила груба грешка, и припряно отвърна:
— Разбира се, че искам глисер за разходка!
— Искате да кажете транспорт от хотела по определен маршрут?
— Точно така…
Това беше малка открита машина, програмирана за два маршрута — един дълъг и един къс, която, след като свърши обиколката, се завръща автоматично в хотела. Имаше километраж и опростено табло за ръчно управление. На пода — някакъв лост, чието предназначение убягваше на Цила… Тя предпочете дългия