маршрут и потегли веднага, бързайки да се изплъзне от изненадания и леко недоверчив поглед на хотелския служител.
Градът я погълна незабавно. За щастие, машината знаеше пътя си; Цила можа да затвори очи, да се овладее и да запази хладнокръвие. Широк беше този свят! Но за разлика от пустинята, чиято широта означаваше свобода, тук гигантизмът я задушаваше. От земята до върха на огромните сгради имаше шестдесет нива, всяко от което си беше истински град с пътища, павилиони, градини, със свой собствен живот.
Но какъв град! Където и да се спре погледът — само тунели, високи стени, главозамайващи рампи, блестящи и твърди повърхнини, които и симетрично разположените квадрати зеленина не успяваха да смекчат. И тази вселена беше населена само с безброй машини — хвърчащи или плъзгащи се от едно ниво на друго. Никакви хора не се виждаха. Високо горе, много надалеч, светещият купол покриваше този свят, неизлечимо ограничен вътре в себе си.
Преди много векове куполите бяха построени, за да запазят градовете от атомните бомби. Непрестанно разрастващи се, градовете накрая се съединиха и малките куполи се сляха. Тези огромни агломерации тъй изчерпиха ресурсите на земното кълбо, че го превърнаха в пустиня. Но след като опасността от война отмина, куполите — вече градове във вечна пролет, ги изолираха завинаги от зноя и бурите на пустинята.
Машината на Цила се изкачваше непрестанно и като стигна високите нива, тя видя първите жилища на патрициите, потънали в зеленината на висящите градини, заобиколени с тераси, фонтани… Тогава Цила разбра, че тези хубави жилища и нейният хотел бяха близко само на картата. Едните се простираха величествено в горните, докато другият се губеше в долните нива. Когато навлезе в царството на господарите на този свят, девойката изтръпна в нова тревога… Там сигурно имаше сто пъти повече роботи — детективи, пазачи и полицаи, отколкото където и да било под куполите…
Синя сигнална лампичка запремигва. Чиновникът от Службата за безопасност се прозя дълго, после отвори преградката на пневматичната поща. Пак пакети и перфокарти! Той ги взе и ги постави в ЕИМ. Бели — за постоянните жители, розови — за гостите от женски, сини — за гостите от мъжки пол…
Натисна бутона…
„Колко досадно е всичко това! И все пак!… Все пак и за мен остава да правя нещо! За щастие, добрият ни стар купол не е на върха на прогреса!“
…Някакъв сигнал започна да трепти изведнъж в ЕИМ. Смаян, той измина няколкото крачки, които го деляха от джоба на отказите.
„Възможно ли е да става нещо?“
Една розова перфокарта току-що бе изхвърлена. Чиновникът бързо дешифрира самоличността на титулярката:
— Град и купол: 720. Сектор по местожителство: 12. Социална категория: 0331. Семеен индекс: U. Пореден номер в категорията: 0016. Женски пол: А. Омъжена: Z. Е! Кварталът й е най-малко на 800 километра оттук! Може да отседне в хотел, нали?
Той се свърза с робота от архива и му продиктува заданието. След няколко минути дойде отговорът:
— Информирам ви, че 720-12-0331-U006-АZ, съпруга на 720-12-0331-Y0016-ВZ, с дете от А-пол, регистрирано, е на 29 години. Рижа, 1,65 м, 50 кг. Родена е в купол 00 и родителите й още живеят там. Тоест, няма защо да отсяда в хотел. Освен това, уведомявам ви, че Службата при градските порти й наложи глоба — току-що е изпратена в дома й. Причините интересуват ли ви, господине?
— Да.
Трябваше да почака още няколко мига. Отново гласът на робота:
— Информирам ви, че Службата при градските порти установи: глисерът й не отговаря на теглото и височината й — 1,70 м, 60 кг в момента на справката, а това покачва коефициента несигурност на 4. Службата при градските порти й наложи голяма глоба, тъй като тя си е знаела нарушението — потвърдено е и от необяснимото, внезапно появило се нервно напрежение. Това е всичко, господине…
„Това вече е прекалено! — помисли той. — Има само едно обяснение… След 29 години човек не расте, драги ми роботе! Но това е невероятно! Трябва да говоря с директора…“
Той се свърза с шефа си по видеофона и му изложи фактите. Когато свърши, шефът му помръкна и заяви:
— Съобщават ми от другаде, че администраторът на един хотел е сигнализирал за някаква луда: млада жена, която пожелала да се разхожда пеш! Да видим самоличността й… 720-12… Няма съмнение — същата!
— Знаете ли какво си мисля, господин директор?
— Да! Не е за вярване! Скитничка в града! Веднага пращам патрул… Тая сигурно е влязла в туристическия купол! Само да не е станал скандал!
Хотелската машина се движеше по рампите около жилищата на патрициите. Цила не можеше да не се очарова от лукса, който цареше навсякъде. С детинско любопитство тя включи „беседата“. Чу се женски глас с приятен тембър:
„Приближавате се до резиденцията на фамилия 0042 от трета категория. Ето някои родословни данни… 0042 — главни акционери в Междупланетното общество по електроника, членуват от пет века във Федералния съвет. Смята се, че следващото им поколение ще влезе във Върховния съвет. Това е една от най-старите земни фамилии, чийто корен води началото си от антични регистрации от «социален тип» на XXI век. В действителност самоличността на най-стария от дедите им, известен нам, е била: F1 042-05-12-081- 047-50-371! Повечето от членовете им като С0042 от 2800-те години са пожънали слава в завоюването на слънчевата система. Р0042 от 2910-те години е един от основателите на град 348 Плутонийски. Съветникът R0042 — XXXI век въведе експлоатацията на астероидния пръстен и загина трагично по време на едно контролно пътуване…“
Остро изсвирване заглуши гласа; голям облак затъмни малкия открит глисер. Цила вдигна глава. Някакъв апарат летеше над нея, явно съобразявайки скоростта си с нейната. Цила прочете големите червени букви по корема на машината: Безопасност. Тя изтръпна и изключи беседата. Сякаш само това чакал, един друг глас заговори — този път по радиотелефона:
— Маршрутен глисер В-23! Глисер В-23! Ако сте на ръчно управление, моля, превключете на автоматично ускорено връщане в хотела! Чухте ли? Моля, върнете се в стаята си и бъдете на разположение на властите!
„Откриха ме! Ами сега?“
Цила си наложи спокойствие и размисли, като се опитваше да чува категоричните заповеди на полицаите, които не се уморяваха да повтарят разпоредбите си.
„Така… Искат да мина евентуално на автоматично управление… Значи има и ръчно! Къде? А! Този лост!“
Един лост с жълта топка на края бе монтиран на пода до седалката й. Тя прочете надписа: Ръчно. Младата скитничка бутна лоста… Глисерът продължи пътя си, отклонявайки се леко вдясно — края на рампата. Цила побърза да овладее удара и навлезе във второстепенната рампа, която водеше към подстъпите на един голям дом.
— Маршрутен глисер В-23! Какво правите? Навлезли сте в частната рампа на съветник 0042! Обърнете! Не правете скандал, моля ви! Все едно, не можете да се измъкнете…
Луда радост изпълни Цила, като откри, че мъжете от Безопасността не смееха да я последват и апаратът им стоеше до рампата. Плю презрително към тях. Отсрочка!
Приемът беше успешен: огромните салони гъмжаха от гости. Бяха се събрали най-знатните младежи от висшето земно общество.
Въпреки това 700-01-0003-S0042-ВУ умираше от скука. Беше му забавно да събере всичките си приятели, връзки и познанства, но сега разговорите на гостите смъртно му досаждаха! Навалицата се раздели на две, когато той приближи и мина към градината.
