„Не вярвам татко да одобри моите сбирчици. Тук май се е събрало всичко, де що е приказливо на земята! А! Я гледай… какво се носи там по рампата?“
Промъквайки се през прекрасни цветарници, партери и величествени фонтани, се появи нещастният маршрутен глисер на хотел В-23. Спря до една стена и някакво младо момиче, което явно не знаеше какво да прави, слезе от него. Почти веднага след това една голяма бръмчаща машина от Службата за безопасност кацна в градината; четирима цивилни мъже скочиха на земята. Девойката побягна.
В един миг патрицият разбра трагедията… Пристъпи три крачки в алеята и прегради пътя на бегълката, хвана я за ръка с едно заповедническо „шшшшт!“ и потъна в лабиринта на салоните… Смаяните полицаи спряха след тях. Единият повика центъра по личния си радиотелефон… Тръгнаха към къщата.
700-01-0003-S0042-ВУ се провираше през тълпата от гости, с Цила под ръка, раздавайки усмивки наляво и надясно. От време на време скришом я поглеждаше.
"Никога не съм виждал толкова едра жена! Колкото мене е… Мургава, но, дявол да го вземе, не е толкова неприятно! Я виж… ръцете й са малко широки… прекалено едри! И дрехите й не й отиват! Къде се е видяло такова нещо?… Ясно, господи! Това е скитничка!
При това си откритие, вместо да се разтревожи, той почувствува голямо успокоение.
„Най-после да се случи нещо!“
Мозъкът му бързо заработи. Трезво прецени положението: тя няма изгледи да се отърве… а той рискуваше да се компрометира! Освен ако…
„Първо, не отивайте в малкия салон — там е брат ми! Би разпознал скитник и със затворени очи! След това се качете на терасата — възможно най-бързо!“
Цила не продумваше. Разбираше, че този мъж се опитва да я спаси. Последва го до вратата на един бърз асансьор.
— Надявам се, че сърцето ви е наред! — й каза младият патриций, докато натискаше един бутон в кабината.
Цила почувствува някаква внезапна тежест и неудържимо гадене… Кабината спираше вече. Повдигна й се, но струята чист въздух я успокои. Пред тях и под тях — осветен, изумителен — градът!
— Да не се бавим, ценна е всяка секунда!
Той я повлече към средата на терасата. Цила щеше да заплаче от радост при вида на малката космическа совалка, закрепена на стоманен стапел.
Помогна й да влезе в дългата метална пура с меки отблясъци, и я настани удобно в задния фотьойл. Малко след туй Цила го чу да казва:
— Добър ден. Тук е 700-01-0003-S0042-ВУ. Искам разрешение да напусна купола с частна космическа совалка.
— Разрешено ви е, екселенц. Можете да минете по канал К9 вертикално от вас, след двадесет и шест секунди!
Гръмотевичният тътен на маневрените реактори, леко сътресение… Минаха няколко минути и младият патриций се обърна към Цила:
— Е, излязохме. Къде трябва да ви оставя в пустинята?
Цила се изчерви.
— Досетихте се!
— Не е трудно!
— Защо ми помогнахте?
— По най-различни противоречиви причини… Например, защото имате хубави огнени очи и лоши, ужасно груби ръце!
— Не разбирам…
— Няма значение! Да приемем тогава, че аз скучая, а вие сте хубава… С красота, различна от красотата в моя свят. Къде да ви оставя? Погледнете през илюминатора…
Цила се подчини, но веднага затвори очи — зави й се свят. Виждаше се половината земя!
— Никога не бих се ориентирала!
— Как влязохте в града?
— Три дни яздих на север, след като напуснах племето. Около триста и петдесет километра. На запад от лагера ни имаше големи блата на тридесет дни езда… Това е.
— Ето една задача за електронноизчислителната машина!
Чрез радиовръзка той се зае да пресмята с помощта на гигантски електронен мозък. Най на края успя да програмира приземяването на кораба. Започна спускането. Бяха досами пустинята, когато видеофонът прогърмя.
Той изключи картината, но остави на говор.
— Кораб 700-01-0003-S0042-ВУ! Свържете се незабавно със Службата за безопасност!
— Много съм зает. Лека нощ! — И прекъсна.
ЕДИН МЪРТЪВ БЕЗИМЕН
Връщането стана по-бавно. Имаше доста голямо движение от космически совалки над града, тъй като някакъв космически кораб току-що бе влязъл в земна орбита. А за кацане на големите междупланетни транспортни кораби не можеше и дума да става! Необходимият разход на енергия за едно излитане или приземяване би бил такъв, че и всичките настоящи ресурси на системата не биха стигнали! Освен това формата им не отговаряше на нито един от законите на аеродинамиката и не биха издържали при влизане в атмосферата…
Многобройните пътници в космоса, туристи, делови хора или изследвачи на земните пластове, все бързаха да се върнат при удобствата на града.
От космическия и въздушен координационен център го накараха да направи широк завой над пустинята и океан А. Младият патриций мълчаливо се подчини.
Най-накрая машината се върна на мястото си. С лека боязън младият човек огледа площадката през илюминаторите, преди да слезе. Нямаше жива душа! Все пак очакваше някаква реакция! Естествено, никога не се бе постарал да разбере правата и задълженията си, но несъмнено последната му приумица би се сторила съмнителна на важните господа от Висшата администрация!
„Я стига! Въздухът е блудкав, животът е глупав, а утре е нов ден!“
Той слезе в салоните. Повечето от гостите си бяха отишли, а от агентите на безопасността нямаше и следа. Опита се да участвува за момент в разговорите, но бързо се отказа. Всички тези млади и хубави хора бяха старци всъщност! Цинични, разочаровани и в крайна сметка боязливи и безкрайно язвителни…
С крила, подрязани от две хиляди години официален реализъм и предпазливост.
"Неспособни да си представят, че например един глисер може да направи екваториална обиколка на Земята! Чувам ги просто: "Вие се шегувате, 700-01-0003-30042-ВУ! При една подобна авантюра ще ви се случат горе-долу 15 аварии при захранването, поне 32 повреди на видеофона, 0,99 радиоповреди, а това е вече много… Коефициентът ви на безопасност стремително се покачва!
„Не, наистина не мога да ги търпя тази вечер! Да вървим да спим!“
Той се оттегли в апартаментите си. Секретарят-робот му пожела почивка с вибролегло, тъй като го очаквали някои недовършени дела.
— Не. Имам нужда от дълъг сън… Лека нощ.
— Екселенц!
Когато роботът го събуди, той не можеше да каже колко е спал, но се чувствуваше отпочинал и с по- бистър ум.
— Да. Какво има?
— Викът ви настоятелно по видефона направо от кабинета на баща ви!
— О! Това е важно! Кажете им да почакат малко, идвам!
Той се облече набързо и се яви в апартаментите на баща си, почти празни в негово отсъствие. В момента, когато влизаше в кабинета, той се сепна, като видя двамата униформени от Службата за безопасност, застанали прави в ъгъла на антрето! Беше готов да ги попита какво търсят тук, но промени
