По заповед на президента

— Да, сър.

— Така, като отида при кмета, ще мога да му кажа, че знаем кои са хората, отвлекли самолета, че сме задържали моллите и сме ти предоставили техния разпит. О’кей?

— Да, сър — каза Бритън.

— Също така можем да се обърнем към съдия с искането за разрешение да подслушваме джамията и телефоните там. Това ще отнеме известно време, но трябва да се направи.

— Комисарю, ние, Вътрешна сигурност и Тайните служби, имаме разрешение да подслушваме в критична ситуация като тази. Трябва само да докладваме по-късно на някой от федералните съдии.

— Това не го знаех — каза Келог изненадан. — Можеш ли да се погрижиш за това?

— Като специален агент, разбира се.

— Ако имаш нужда от помощта на нашето полицейско управление, с радост ще помогнем.

— Благодаря ви, сър.

Келог дълго гледа Кастило.

— Значи ти си майор и зелена барета.

— Да, сър.

— И специален агент от Тайните служби? Каза ми, че имаш необходимите документи, но…

— Имам — каза Кастило. — Положил съм клетва.

— Как се оправяш с това кой си в даден момент?

— Трудно, сър — каза Кастило и погледна Бети Шнайдер.

Тя поклати глава.

— Когато преди малко говорих с Мат Хол, Кастило — каза комисар Келог, — той каза, че ще пристигне възможно най-тихо. Какво искаше да каже с това?

— Обикновено, когато отива в град, където Тайните служби имат офис, те изпращат хора, обикновено от четирима до шестима, в черни автомобили „Юкон“, за да осигурят охрана. А това привлича вниманието. Щом е казал, че ще пристигне тихо, значи не иска да предизвика внимание. Мисля, че ще се обадят в офиса във Филаделфия и ще кажат да изпратят кола, но не „Юкон“, на летището да посрещне самолета. Вероятно няма да кажат в офиса, че ще пристигне секретарят.

— А той с каква лична охрана разполага?

— Двама агенти от Тайните служби. Единият със сигурност ще бъде Джоуел Исаксън, който е нещо повече от бодигард и винаги придружава секретаря. И, най-вероятно, неговият партньор Том Макгайър, който също е нещо повече от бодигард.

— Ти ще отидеш ли да го посрещнеш на летището? Със сержант Шнайдер?

— Не, сър. Аз вече приключих работата си тук. Ще се върна във Форт Браг. Както казах и преди, секретар Хол иска от мен да направя план за неутрализирането на самолета.

— Милър, ти къде и как ще се свържеш със секретар Хол?

— Не знам, сър — каза Милър и погледна Кастило.

— Мисля, че ти трябва да го посрещнеш на летището — каза Кастило. — Дори ще е по-добре, ако сте ти и сержант Шнайдер.

— Никой не се е наспал. Ти имаш ли нещо против, Шнайдер? — запита Келог.

— Не, сър. Ще се справя.

— Добре, тогава, това е уредено — каза комисар Келог. — Милър и Шнайдер ще го посрещнат и ще го въведат в течение на нещата. Ти веднага ли тръгваш за летището, Кастило?

— Веднага, щом моят сержант дойде тук от арсенала. Дори вече може да е тук.

— О’кей, да започнем с прибирането на лунатиците и подслушването на мястото. Може да извадим късмет, въпреки онова, което казва Бритън. Аз поне се надявам.

(ШЕСТ)

В колата без отличителни знаци на път за летището, Кастило отново се обади на секретар Хол.

— Сър, съжалявам, късно е, но казахте да ви държа в течение.

— Какво има, Чарли?

— Специалното радио тук е инсталирано и свързано с другото в офиса ви и третото — във Форт Браг. Ще имате бърза и непрекъсната връзка. Дик Милър и сержант Шнайдер, която знае какво става тук, ще ви посрещнат и ще са на ваше разположение, докато сте тук. Няма какво повече да правя тук, така че ще се върна във Форт Браг, за да се срещна с генерал Макнаб. В момента съм на път за летището.

— Как се справяш с ФБР?

— ФБР изпратиха снимките и имената на двамата сомалийци. В момента ги сравняват с данните за пилотите, обучавали се в „Спартан“ в Тълса. Директорът на охраната там се е пенсионирал от ФБР, така че няма да отнеме много време да бъде потвърдено, че това са хората, които търсим. Дори може вече да е направено. Обзалагам се на последните си два долара, че това са нашите момчета.

— Ние сме готови да заложим много повече от твоите последни два долара — каза Хол.

— Комисарят реши да арестува моллите от джамията, за да види дали ще можем да научим нещо повече — каза Чарли, за да смени темата. — Иска да подслушва телефоните им и щеше да направи необходимото, за да получи разрешение от съдия. Казах му, че в терористична ситуация имаме разрешението да подслушваме подозрителните телефони. Имаме ли?

— Господи, казал си му това, без да знаеш?

— Джоуел ми е казвал, че Тайните служби имат такова разрешение. Или съм останал с такова впечатление. Не обърнах достатъчно внимание, макар че би трябвало. Ще поема вината, сър. Мислех, че е важно да се инсталират подслушвателни устройства, и то бързо.

— Имаме разрешение да подслушваме десет дни, като се брои от деня, в който сме информирали за това федерален съдия. Но трябва първо да уведомим федерален съдия. Ако през десет дни успеем да убедим съдия, че е важно да подслушваме тези телефони, можем да задържим подслушвателните устройства. В противен случай не можем да ги използваме повече. Може би ще пожелаеш да си го запишеш, Чарли.

— Да, сър. Съжалявам, сър.

— Джоуел е на път за там. Ще го накарам да се обади на някой съдия.

— Да, сър. Благодаря ви.

— Какво, по дяволите, си мислел, Чарли?

— Че нямаме време, сър.

— Е, това не мога да оспоря. Обади ми се веднага, щом говориш с генерал Макнаб.

— Да, сър.

Когато Бети спря колата пред самолета, Кастило каза:

— Вие, момчета, се качете в самолета. — Погледна Милър. — А ти, Дик, се поразходи. Искам да говоря насаме със сержант Шнайдер.

Когато Бети и Кастило останаха сами в колата, тя първо го погледна, а после извърна глава.

— Нали искаше да знаеш за Карл Госингер — каза той.

— Това не е важно — каза тя.

— Роден съм в Германия. Името на майка ми е Госингер. Баща ми бил американски офицер, загинал във Виетнам. Не били женени и той не знаел за мен. И аз не знаех за него, докато на майка ми не й остана много време да живее. Когато научи за мен, семейството на баща ми ме доведе в САЩ и аз приех тяхното име. Дори Дик не знае тази история. Фернандо знае, но едва ли и някой друг. Немците ме смятат за немец, имам паспорт и така нататък. Полезно е за работата ми.

— Защо ми разказваш това?

— Защото не искам да се връщаме към „сержант Шнайдер“ и „майор Кастило“.

— Чарли, дори не си спомням кога спах за последен път. Не мога да се справя с повече информация сега. А вероятно няма да искам и да знам, когато всичко това приключи. След като ти не знаеш кой си, мога ли аз да знам? Качвай се в самолета.