— Аха — съгласи се Крамер.
— Може ли вече да говоря с твоя човек под прикритие?
Крамер се изправи зад бюрото и направи знак на Кастило да го последва.
Едва бяха имали време да се представят един на друг и Бети Шнайдер влезе в стаята за разпити.
— Факсът ти дойде, мистър Кастило — каза тя и му го подаде. — Адресиран е до някой си Госингер, но мисля, че е предназначен за теб.
Кастило взе факса от ръката й и го прочете.
ОТ: РОБЕРТО ДОНДИЕМО
КАНКУН, МЕКСИКО
ЗА: СЕНЬОР КАРЛ В. ГОСИНГЕР
ХОТЕЛ „МЕЙФЛАУЪР“
ВАШИНГТОН, ОКРЪГ КОЛУМБИЯ
МОЛЯ ДА БЪДЕ ПРЕДАДЕНО ВЕДНАГА
ТОВА ТРЯБВА ДА ПОТВЪРДИ ТВОЯТА РЕЗЕРВАЦИЯ ЗА НАШАТА ЧЕТИРИДНЕВНА ГОЛФ ВАКАНЦИЯ, СЧИТАНО ОТ 10 ЮНИ 2005.
ЩЕ ВИ ОЧАКВАМЕ, КАКТО И ВАШИЯ ГОСТ, НА ПЛАЖА КОЗУМЕЛ И В КУРОРТА ЗА ГОЛФ. КЪДЕТО, СИГУРНИ СМЕ, ЩЕ НАМЕРИТЕ ВСИЧКО, ОТ КОЕТО ИМАТЕ НУЖДА. БЛАГОДАРИМ ВИ, ЧЕ СЕ ОБЪРНАХТЕ КЪМ НАС.
ЗА НЕЩАСТИЕ, ИЗГЛЕЖДА, ИМА МАЛЪК ПРОБЛЕМ С АМЕРИКАНСКАТА ВИ КРЕДИТНА КАРТА „ЕКСПРЕС“. СРОКЪТ Е ИЗТЕКЪЛ И ИМАМЕ НУЖДА ОТ НОВА. ТРЯБВА ДА ВИ ПОМОЛЯ ДА МИ СЕ ОБАДИТЕ ВЕДНАГА ЩОМ ВИ Е УДОБНО, ЗА ДА УРЕДИМ ТАЗИ ПОДРОБНОСТ. ЛИЧНИЯТ МИ НОМЕР Е: IS 52–00–01456–777.
НАДЯВАМ СЕ ДА СЕ ЧУЕМ СКОРО.
С НАШИТЕ НАЙ-ДОБРИ ПОЖЕЛАНИЯ,
— За мен е. Много ви благодаря, сержант Шнайдер — каза Кастило.
— Някога, когато намериш време, можеш да ми разкажеш за мистър Госингер.
— С удоволствие. Ще намеря време — каза Кастило и се обърна към детектив Бритън. — Ще се върна веднага. Трябва да обърна внимание на това.
— Разбира се — каза Бритън.
Той отиде при Фернандо, който говореше на испански с детектив от отдел „Убийства“, подаде му факса и каза на испански:
— Надявам се, че носиш плановете за почивката ни със себе си.
— Какво, по дяволите, е това? — запита Фернандо на английски, докато Кастило набираше цифрите по мобилния си телефон.
— Нали искаше да се гмуркаш в Козумел — каза Кастило.
— Какво?
Свърза го много по-бързо, отколкото Кастило мислеше за възможно.
— Роберто Дондиемо.
— Исусе, английският ви наистина няма никакъв акцент, сеньор Дондиемо.
— Благодаря ви. Мога да кажа същото за вас, хер Госингер. Не се долавя и намек за немски акцент.
— Смея ли да се надявам, че вече сте уредили проблема с кредитната ми карта?
— Да, наистина. Абсолютно. Беше… Каква е английската фраза? Някакво недоразумение. Да се надяваме ли, че скоро ще имаме удоволствието да ви видим в курорта?
— Ако бях сигурен, че ще намеря, каквото търся, със сигурност бих дошъл.
— Имам прекрасна представа къде можете да намерите търсеното от вас, мистър Госингер. Почти съм сигурен, че мога да ви посоча местонахождението му.
— Предполагам, че няма да пожелаете да ми кажете сега?
— Наистина мисля, че трябва да дойдете тук, мистър Госингер. Само работа и никакво забавление, както казват.
— Вероятно ще дойда. Но ако това стане, компанията ми ще е малко по-голяма от планираното.
— Защо ли това ме тревожи?
— Не би трябвало. Единият човек е моят братовчед, а останалите ще бъдат войници, които ще се радват на ваканцията.
— И нито един от тях, надявам се, не е чувал за мен?
— Никой никога не е чувал за вас.
— Не знам защо, по дяволите, ви вярвам, мистър Госингер. Може би заради по момчешки откритото ви и честно лице.
— Но ми вярвате, нали така?
— Въпреки че би трябвало да знам по-добре. Но преценката ми почти винаги е вярна.
— Кажете ми хотелът в курорта има ли плосък покрив?
— Сега, като споменахте, се сетих. Да, покривът му е плосък. Това важно ли е?
— А запазените за мен стаи да не би случайно да са на последния етаж?
— Не. Всъщност от вашите стаи се излиза направо на плажа. Запазили сме ви апартамента на Джак Никълъс. Това задоволява ли ви?
— Много мило, но ние бихме предпочели да ни настаните на последния етаж, откъдето ще можем да виждаме целия плаж и вълните, които прииждат и се отдръпват. Това представлява ли проблем за вас?
— Не. Тук ще бъдете сред приятели, един от които притежава хотела, за ваш късмет. За нас всяко ваше желание е заповед.
„Исусе, той ми казва, че Певснер е там!“
— Много мило!
— Тъкмо се канех да ви кажа, че най-добрият начин да стигнете дотук, е през Маями.
— Аз имам самолет.
— Какъв самолет?
— „Лиър 45XR“. Няма да е проблем да дойда там. Но винаги се тревожа за закъснението, което търпя заради престоя в митниците.
— Можете да се успокоите по отношение на митниците. Кога можем да ви очакваме?
— Ще ви се обадя, когато разбера.
— Ще очаквам обаждането ви, мистър Госингер.
Остави телефона обратно в джоба си и видя, че Бети Шнайдер и Фернандо го гледат. Тя държеше телефон в ръката си, дланта й покриваше микрофона.
— Обаждане за специален агент Кастило от
Той кимна и взе телефона от ръката й.
— Кастило.
— Някаква повреда ли има мобилният ти телефон, Чарли? — каза секретар Хол.
— Сър, тъкмо говорих с… моя нов приятел от Виена.
— И какво имаше да каже той?
— Иска да отида в Козумел.
— Той е в Козумел?
„И не иска ФБР, по-точно не иска никой, но най-малко ФБР, да знае. Но Хол има право да знае.“
— Да, сър. И казва, че е почти сигурен къде можем да търсим онова, което ни трябва.
