— Майор Милър и аз се разбирахме много добре, сър.
— О’кей. Ще помоля някое от ченгетата да остане в самолета, а после ще взема сержант Шърман с нас, за да ти помогне да инсталираш радиото.
Двамата кимнаха и казаха едновременно:
— Да, сър.
Кастило отвори вратата и слезе от самолета.
— Откъде, по дяволите, взе този самолет? — запита Милър вместо поздрав.
— Самолетът е на братовчед ми Фернандо — каза Кастило. — Добро утро, сержант Шнайдер.
— Добро утро — каза тя, като избягваше да го погледне. Официално и малко тромаво се здрависа с него. — Това е брат ми, лейтенант Франк Шнайдер, от патрулите по магистралите.
Лейтенант Шнайдер стоеше със скръстени ръце и гледаше съвсем не приятелски. Двамата други полицаи, доста едри и недружелюбни, стояха зад него. Единият от тях беше сержантът, който по-рано го беше закарал до летището.
„Питам се колко ли време ти е трябвало да кажеш на този тук лейтенант, че в Тайните служби съм известен като Дон Жуан?“
— Добро утро — каза Кастило. — Или не знам какъв поздрав предпочитате в средата на нощта.
Лейтенант Шнайдер нито се усмихна, нито подаде ръка.
— Май не ми каза съвсем точно къде работиш — обвини го той.
— А ти ми каза, че ще счупиш и двата ми крака — каза Кастило. — И двамата излъгахме, нали?
— Какво ти е казал? — запита Бети ужасена. — Да те вземат дяволите, Франк!
Кастило видя сержант Кранц, с целите му пет фута и четири инча и сто и трийсет паунда да се опитва да свали огромния куфар с оборудването от самолета.
— Не се тревожи, сержант — каза Кастило и посочи Кранц. — Взех със себе си добре обучен убиец от
Сержантът от патрулите по магистралите се засмя. Милър позна сержант Кранц.
— Дай да ти помогна, Сиймор — каза той и бързо се спусна на помощ.
Кастило се обърна и срещна погледа на лейтенант Шнайдер. Той каза:
— Комисар Келог нареди на полицаите от патрулите да помогнат с каквото е необходимо. А главен инспектор Крамер ми нареди да те посрещна и да запитам какво искате.
— И какво знаеш по въпроса? — запита Кастило.
— Знам за Камбаната на свободата, ако това имаш предвид.
— На кого още са казали?
— На тези двамата полицаи и на шефа на патрулите по магистралите — каза Шнайдер.
— Моля ви, нека никой повече не научава нищо — каза Кастило.
Шнайдер кимна.
— И така, от какво имате нужда?
— Имаме специално радио. Имаме нужда от място, където да го инсталираме. А някой трябва да остане в самолета, докато сме в града. Искам да говоря и с онова ченге под прикритие…
— Той е в бюро „Убийства“ — каза Бети Шнайдер. — Но кажи за радиото, от какво имате нужда за него?
— Място, където е за предпочитане да не вали — отговори сержант Кранц. — Ще е добре, ако покривът е равен и не е далеч от контролното табло, за да може антената да се насочи право към сателита.
— Колко е голяма антената? — запита Бети.
Кранц демонстрира размерите й с ръцете си.
— Сграда 110 е подходяща — каза тя и погледна Кастило. — Ти я видя. Какво мислиш?
Той затърси в паметта си.
— Да, мисля, че е подходяща.
При тях се приближиха Фернандо и сержант Шърман.
— Това е Фернандо Лопес — каза Кастило. — И сержант Шърман, който ще помогне на сержант Крамер да инсталират радиото. Фернандо и аз сме братовчеди. А това са сержант Бети Шнайдер брат й Франки…
—
„Но получих още една усмивка от сержанта.“
— …
Шнайдер се ръкува с Фернандо. Бети му се усмихна, но изглеждаше леко смутена и каза:
— А това е Дик Милър.
— С Дик се познаваме — каза Фернандо.
— Искаш ли да провериш каква е прогнозата за времето И да се погрижиш за плана на полета обратно до Браг?
— Предпочитам да дойда с теб — каза Фернандо. — Има ли проблеми?
Кастило се замисли за миг, преди да отговори:
— Няма. Защо не?
— Добре — каза Фернандо.
— Добре, сега трябва да закараме сержантите и радиото до арсенала — каза Кастило. — А аз, Фернандо и Дик ще отидем до отдел „Убийства“. Какво прави там ченгето под прикритие?
— Добре, ще заведа вас тримата… — каза лейтенант Шнайдер.
— Не — каза категорично Бети. — Сержантите и радиото ще отидат до арсенала с колите на патрулите. Аз ще заведа тези тримата в отдел „Убийства“ с колата без отличителни знаци.
— Благодаря, сержант Шнайдер, но аз всъщност не се страхувам от него — каза Кастило.
На Бети не й беше забавно. Тя мислеше единствено за работата.
— Лейтенант Шнайдер ще остане тук, докато не намерим двама полицаи, които да останат в самолета — каза тя. — С това той ще се справи по-добре от всеки друг. После ще се присъедини към нас в отдел „Убийства“. Другата патрулна кола ще закара сержантите и радиото до арсенала. Ще се обадя и ще ги очакват. Тази кола ще остане при тях, за да им осигури транспорт, когато им е нужен. Ако имаш проблеми с това, Франк, обади се на главен инспектор Крамер. Той също е в отдел „Убийства“.
Лейтенант Шнайдер като че ли се канеше да каже нещо, но накрая се отказа, обърна се и отиде при колата си.
„Което почти със сигурност означава, че главен инспектор Крамер му е казал, че Бети ще ръководи операцията и той ще приема заповеди от нея.“
Бети покани с жест другите да се качат в колата без отличителни знаци. Кастило седна до нея. Погледите им се срещнаха за миг за първи път, откакто той беше слязъл от самолета.
— Защо си в униформа? — запита Бети.
— Така трябваше във Форт Браг — каза той, после добави: — Не изглеждаш изненадана.
— В къщата на Дик разбрах, че освен таен агент и изпълнителен помощник на секретар Хол, ти си и офицер от армията.
— Да.
— Как знаеш кой си в точно определен момент?
— Понякога ми е трудно.
— И, забравих, каза, че си в бизнеса с нефтени платформи…
— „Риг Сървис“ — потвърди той. — Понякога карам хеликоптери за тях.
— И има такава компания?
— Да, има — каза Фернандо от задната седалка. — И понякога, между другите неща, които правя за гринго, казвам, когато някой се обади и запита за него, че той е точно това, което е казал.
— Гринго? — повтори тя.
— Това е само прякор — обясни Фернандо и макар в колата да беше тъмно, Бети усети, че той се усмихва. — Ти също можеш да го използваш — добави той.
— Благодаря. Но откъде знаеш какво е казал той на хората, които се обаждат?
— Понякога това е много трудно — каза Фернандо и се засмя тихо.
Щеше да каже още нещо, но видя, че тя е извадила мобилния си телефон и е набрала номер.
