Уилям Грифин
По заповед на президента
За тези които вече не са сред нас:
УИЛЯМ Е. КОЛБИ
Старши лейтенант от армията, който става първият директор на ЦРУ.
ААРОН БАНК
Старши лейтенант, който става командир на полк и родоначалник на Специалните части.
УИЛЯМ Р. КОРСЪН
Легендарен офицер от морското разузнаване, най-мразен от страна на КГБ и то не само защото е дал категоричната си оценка за тях.
За живите:
БИЛИ УО
Легендарен старши сержант от ВВС и Специалните сили, който се пенсионира и тогава залавя небезизвестния Карлос Чакала.
РЕНЕ ДЖ. ДЕФОРНО
Старши лейтенант, който става легендарен офицер от американското контраразузнаване.
ДЖОН РАЙЦЕЛ
Офицер от армията и легенда в Специалните сили, който е можел да сложи край на тероризма на заловения кораб „Акиле Лауро“, но не е получил разрешение да го направи.
РАЛФ ПИТЪРС
Офицер от армейското разузнаване, написал най-добрият анализ срещу тероризма, който някога съм виждал.
И за новото поколение:
МАРК Л.
Старши офицер от разузнаването, който, въпреки младостта си, с всеки изминал ден все повече ми напомня за Бил Колби.
ФРАНК Л.
Легендарен офицер от разузнаването на отбраната, който се пенсионира и сега върви по пътя на Били Уо.
НАШАТА НАЦИЯ ИМА ДЪЛГ КЪМ ТЕЗИ ПАТРИОТИ — ДЪЛГ, КОЙТО НИКОГА НЕ БИ МОГЛА ДА ИЗПЪЛНИ.
I.
ПРОЛЕТТА НА 2005
(ЕДНО)
Международно летище „Куатро де Феверейро“
Луанда, Ангола
14:45, 23 май 2005
Още докато изкачваше несигурните стъпала, които се спускаха и прибираха, докато навеждаше глава, за да мине през вратата на самолета „Боинг 727“, капитан Алекс Макълхъни, четирийсет и две годишен, червендалест, с буйна коса, която вече започваше да посивява, с тяло, което започваше леко да наедрява, имаше неясното предчувствие, че нещо не е наред — че нещо лошо ще се случи, — но не беше подготвен за мъжа с тъмна кожа, когото завари вътре, изправен до далечната стена. Мъжът държеше „Узи“, което беше насочена право в корема на Макълхъни.
Макълхъни спря и вдигна и двете си ръце, с дланите към мъжа, на нивото на раменете си.
— Отстрани се от вратата, капитане! — нареди мъжът и направи движение с „Узито“, което подсказа на Макълхъни, че той иска от него да влезе в пилотската кабина.
„Акцентът му не е американски. Нито британски. Кожата му е тъмна, но не е черна. Може би е португалец? О, хайде, португалците не отвличат самолети. Този трябва да е арабин.“
Мъжът с „Узито“ беше облечен почти като Макълхъни — тъмни панталони, черни обувки, бяла риза с отворена яка, пагони. Джобовете на гърдите му бяха с капаци, пагоните показваха чин капитан. На единия му джоб дори имаше значка на член от екипажа на „Трензиънт Еър“, който беше минал през митницата и щеше да остане на летището двайсет и четири часа или дори повече.
Макълхъни тръгна към пилотската кабина.
— Назад! — нареди мъжът. — И остани на мястото си.
Макълхъни се подчини.
— Не искаме никой да те види с вдигнати ръце, нали? — запита мъжът с тон, който беше почти приятелски.
Макълхъни кимна, но нищо не каза.
„Предполагам, че трябваше да се случи нещо такова. Трябва да запазя самообладание, да правя точно онова, което ми казват, и в никакъв случай да не правя нещо глупаво.“
— Самолетът е реквизиран — каза мъжът. — От
„Какъв, по дяволите, е този Легион на Джихад? А има ли значение? Сигурно са араби, които говорят английски и са достатъчно умни да се облекат в униформите на пилоти. Ще отвлекат самолета. И мен.“
Макълхъни кимна, не каза нищо един кратък миг, после се възползва от шанса си.
— Разбирам, но ако вие сте…
Някой зад него го сграбчи за косата и дръпна силно главата му назад. Той понечи да се противопостави — чист рефлекс, — но после с крайчеца на окото си видя нещо като нож за чистене и рязане на риба, почувства го опрян до адамовата си ябълка и се застави да стои неподвижно.
— Ще говориш само когато ти разрешим и ще искаш разрешение с вдигане на ръка, както правят децата в училище. Разбра ли?
Макълхъни се опита да кимне, но заради ножа, опрян в гърлото му, и заради ъгъла, под който главата му беше наклонена назад, това едва ли беше видимо за мъжа срещу него. Замисли се за миг, после вдигна дясната си ръка малко по-нависоко.
— Можеш да говориш — каза мъжът с „Узито“.
— След като сте пилот, защо имате нужда от мен? — запита той.
— Първият отговор трябва да е очевиден — за да не можеш незабавно да докладваш за реквизирането на самолета. Освен това предпочитаме, когато властите започнат да търсят самолета, да търсят теб, а не нас. Това отговаря ли на въпроса ти?
Макълхъни кимна доколкото можа и каза:
— Да, сър.
„Какво, по дяволите, ще правят с този самолет? Дали няма да отидат до американското посолство в тази страна? С мен? В Ангола? В това няма никакъв смисъл. Американското посолство тук е малко, повечето
