Фернандо Лопес също слезе от самолета.
— Фернандо! — извика Кастило и Фернандо се приближи към тях.
Кастило го представи на Исаксън като свой братовчед. Исаксън махна с ръка на един от хората, които зареждаха самолета, и му подаде кредитна карта.
— Ще платим с нея горивото и таксите за кацане — каза той.
— Благодаря — каза Кастило.
— Това е по работа на държавните служби, така че можете да ни изпратите сметката за полета, мистър Лопес. И няма нужда някой да я вижда.
— Току-що направихте нашите адвокати изключително щастливи — каза Фернандо. — Благодаря ви.
Исаксън не отговори, вместо това се обърна към сержант Думбровски.
— Като се сглоби, колко е голямо това нещо? — запита той. — Имам предвид антената.
Сержант Думбровски без думи показа с ръцете си размера на опънатата антена.
— Исусе, толкова малка? — запита, риторично, Исаксън. — И все пак, Чарли, ако я поставим на покрива на ССИО, ще възникнат много въпроси. Какво ще кажеш за авеню „Небраска“?
ССИО беше съкращение за старата сграда с изпълнителните офиси — във Вашингтон почти всичко, изглежда, беше сведено до акроними — а авеню „Небраска“ беше съкращение за „Небраска авеню комплекс“ на „Уорд съркъл“ в северозападен Вашингтон. Първоначално, още през Втората световна война, там са били сградите на флота. Има трийсет и две сгради, разположени на трийсет и осем акра площ. Сега там се намира департаментът на
Преди Чарли да е успял да отговори, Исаксън зададе друг въпрос, този път на сержант Думбровски.
— На какво разстояние може да се намира антената от самия апарат?
— На около петдесет фута — отговори Думбровски. Отваряше уста за първи път.
— Офисът на шефа е на най-горния етаж — каза Исаксън на Чарли. — До покрива има много по-малко от петдесет фута. И още, телефоните там са сигурни. А и никой няма да задава въпроси за още една антена. Има смисъл, нали?
— Да, Джоуел — каза Кастило. — Сержант Думбровски ще научи двама от хората ти как да боравят с радиото. Не е толкова трудно. То ще трябва да работи през цялото време. А повечето важни съобщения пристигат, когато операторът е отишъл до тоалетната.
— Можете да започнете с мен и партньора ми, сержант, о’кей?
Думбровски кимна и после каза, почти колебливо:
— Майоре?
— Джоуел, колкото по-малко хора знаят за съществуването на това радио, толкова по-малко хора ще решат, че непременно трябва да го имат — каза Кастило. — О’кей?
— За момента, Чарли, добре. Но ако това оборудване е толкова добро, колкото ти каза на шефа, ще искам да поговорим за това да имаме едно за постоянно.
— За това можем да говорим и по-късно — каза Чарли. — Но това ще се върне в Браг с Думбровски, когато той си тръгне. Съгласен?
— Съгласен.
— Сержант Думбровски ще има нужда от място, където да отседне. Близо до радиото.
— До офиса на шефа има спалня. Доколкото знам, той я е използвал само два пъти. Ще настаня сержанта там, а ако шефът зададе въпроси, ще му кажа, че ти си наредил така. О’кей?
— Ти си самият дявол — каза Кастило.
— Като говорим за дяволи, две момчета от неизвестна федерална агенция, които не бяхме виждали от години, се появиха при мен и Том Макгайър и ни запитаха дали, случайно, не знаем къде могат да намерят твоя приятел Кенеди. Не бяха заедно. Намериха първо Том, после мен, а после, след два часа, се повтори същото. Предполагам, наистина им беше трудно да повярват, че не знаем къде е Кенеди. Казахме им, че и ти не знаеш.
— Благодаря — каза Кастило.
— Искаш ли да вземем това радио и сержанта с нас, когато тръгнем към Филаделфия?
— Кой ще ходи във Филаделфия?
— Шефът. Ще се опита да спре кмета от неразумни действия, когато комисарят му каже за плановете на терористите. Искаш да кажеш, че ти не знаеше?
Кастило поклати глава.
— Кога?
— Утре сутринта. — Исаксън погледна часовника си. — След шест часа. Иска да пристигне там рано.
— Оставете радиото на мястото му. Ще занеса едно във Филаделфия, за да го дам на Милър. А вие разполагате със сигурни начини за комуникация, нали така?
Исаксън кимна.
— Е, ако това е всичко,
— Иска ми се да престанеш с това
— Знам — каза Исаксън с усмивка.
Чарли хвърли поглед към самолета. Бяха почти приключили със зареждането на горивото, Фернандо проверяваше отново всичко.
Чарли се качи в самолета и влезе в кабината.
(ДВЕ)
Международно летище — Филаделфия
Филаделфия, Пенсилвания
02:05, 10 юни 2005
От наземния контрол ги насочиха към хангара на „Лийз Еър“, така че Кастило не беше изненадан да види, като минаха покрай него, двете полицейски коли „Краун Виктория“ и трета, от същата марка без отличителни знаци.
„Дали колата без отличителните знаци е на Бети?“
Когато самолетът спря напълно, сержант Шнайдер и майор Х. Ричард Милър слязоха от колата без отличителни знаци. Милър все още беше облечен в изцапаните и скъсани работни дрехи от гаража на баща му, с които се беше срещнал с ченгетата под прикритие.
Това предизвика една неудобна мисъл: „Исусе, казах на тези хора, че съм агент от Тайните служби и изпълнителен помощник на секретаря Хол, а ето ме тук сега в униформа клас А.“
От полицейската кола слязоха три ченгета. И тримата бяха облечени в кожените якета на патрулите по магистралите. Единият беше едър мъж, чин лейтенант.
„А, братът, който се кани да счупи краката ми. Какво ли казах на него! По дяволите!“
Докато Фернандо изключваше двигателите на самолета, Кастило свали слушалките от главата си, сложи баретата си и отиде в отделението за пътниците. Откри, че екипът на „Делта“ приготвя оборудването си, и каза:
— Момчета, трябва да решите кои от вас ще останат тук и кои ще дойдат с мен, където ме понесе вятърът на съдбата.
Сержант Сиймор Кранц, който едва покриваше минимума, по ръст и тегло, изискван от армията, му се усмихна.
— Аз бях с майор Милър в Афганистан, сър, така че, ако нямате нищо против…
— Би отишъл навсякъде, където той не е, така ли?
Кранц се засмя.
